Решение № 1424 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2274/2025
- Вид
- Решение № 1424
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 15.12.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Емилия Благоева Лалева, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1424 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно гражданско дело № 20255300502274 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община ****, ЕИК *****, представлявана от кмета К. Д., чрез пълномощник главен юрисконсулт И. К., против решение № 2552 от 24.05.2025 г., постановено по гр. д. № 12068/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което Община ****, ЕИК *****, е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 410 КЗ сумата в размер на 1013,80 лева /хиляда и тринадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от 14.04.2021 г. във връзка с щета № 470423242406005 за настъпило застрахователно събитие на 28.01.2024 г. при движение по ул. „*****“ в посока гр. ****, с координати ***.***, 24.80174, при което МПС лек автомобил марка „Ауди А8“, с рег. № *****, е преминало през необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет 1 лева/, представляваща сторени разноски по делото.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът е уважил иска въз основа на презумптивни изводи от събрания по делото доказателствен материал. Навежда се довод за липса на индивидуализация на дупката по размери и разположение на пътното платно, както и на причинно-следствена връзка с вредата. Оспорва се приетото от съда, че дупката представлявала опасност и била в нарушение на задълженията на общината по поддръжка. Поддържа се, че по делото не било доказано точно тази дупка да е причинила вредата по автомобила, като се сочи, че не била изключена възможността гумите на автомобила да са увредени по механизъм различен от твърдения от ищеца. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД чрез адв. Е. Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения в отговор на твърденията на жалбоподателя и се иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство.
Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД против Община **** с твърдения за настъпило на 28.01.2024 г. на ул. „*****“ в участък с координати ***.***, 24.80174 пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № ***** при преминаване през необозначена и необезопасена дупка, в резултат на което са увредени двете десни гуми на автомобила. Към момента на настъпване на произшествието лекият автомобил 2 бил застрахован в ищцовото дружество с имуществена застраховка „Каско Стандарт“, сключена на 14.04.2021 г. с многогодишна застрахователна полица № 4704211200001914. Във връзка със застрахователното събитие била заведена щета № 470423242406005, по която на ползвателя на автомобила „Керамик груп“ ЕООД било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1013,80 лв. За изплатеното застрахователно обезщетение ищцовото дружество изпратило регресна покана до Община **** за доброволно възстановяване на платената сума, но претенцията останала неудовлетворена.
В срока по чл. 131 ГПК ответната община намира исковата молба за недопустима и неоснователна. Оспорва твърдението, че стопанисва процесния пътен участък, че настъпилото ПТП има сочения в исковата молба механизъм.
Прави възражение за съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил. Моли за отхвърляне на иска.
За да уважи предявения иск районният съд е приел за доказани материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция по чл. 410, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на Община ****, като е намерил неоснователно възражението за съпричиняване на вредите от страна на водача на увреденото МПС.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество.
По делото не е спорно и се установява от представената от ищеца многогодишна застрахователна полица за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ № 4704211200001914 от 14.04.2021 г., че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие на 28.01.2024 г. за увредения лек автомобил марка "Ауди А8" с рег. № ***** е действал сключен с ищеца ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД договор за застраховка със срок на застрахователно покритие от 15.04.2021 г. до 14.04.2026 г. Според приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза дължимите до 28.01.2024 г. вноски по застраховката са постъпили по сметка на застрахователното дружество.
На 30.01.2024 г. от водача на увредения автомобил И. М. А. е подадено 3 заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, изразяващи се в спукани предна и задна десни гуми, вследствие преминаване през дупка на пътя, по което от ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД е заведена щета № 470423242406005/30.01.2024 г.
Не се спори между страните, а и от представения по делото платежен документ, както и от заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява, че на 02.02.2024 г. застрахователят - ищец е изплатил обезщетение в размер на 1 013.80 лева на ползвателя на застрахования автомобил „Керамик груп“ ЕООД.
Приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, изготвено въз основа на подадената искова молба, приложените към нея доказателства и показанията на свидетелите, депозирани в хода на производството, сочи следния механизъм на пътнотранспортното произшествие: на 28.01.2024 г. лек автомобил "Ауди А8" с рег. № ***** е управляван от водач И. М. А. по платното за движение на ул. „*****“ в посока от изток на запад. При достигане на автомобила в зоната на географски координати Ш ***.***, Д 24.80174, автомобилът с десните колела е преминал през необезопасено и необозначено препятствие – дупка на пътя, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила: предна дясна и задна дясна автомобилни гуми в степен за подмяна. Съгласно заключението пазарната стойност на щетата възлиза на 1217.14 лева. Според експертното заключение посочените координати на мястото на транспортното произшествие попадат в имот, който е публична общинска собственост по данни от сайта на Агенция по геодезия, картография и кадастър.
По делото е разпитан като свидетел водачът на процесното МПС И.
М. А.. Свидетелят установява, че при движение по „*****“ на влизане в гр.
**** преминал с управлявания от него автомобил през дупка и спукал гума.
Дупката не била обозначена и обезопасена, не си спомнял размера й, но била дълбока, със сигурност се намирала на пътното платно. Движел се в рамките на нормативно опредЕ.та скорост, тъй като пътят бил в лошо състояние. По искане на застрахователите изпратил локация на мястото на инцидента и снимки, за да може да се заведе щета. Изяснява, че увреденото МПС "Ауди А8" с рег. № ***** се ползва като служебен автомобил на „Керамик груп“ ЕООД.
4
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Пловдивският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т.2 от Кодекса за застраховането. Съгласно цитираната разпоредба с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), настъпването на застрахователно събитие и заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството ищец, както и размера на дължимото обезщетение.
В разглеждания случай е доказано, че по отношение увредения автомобил е налице валидно сключен договор за имуществено застраховане.
По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по застрахованото моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 013.80 лв. на 02.02.2024 г.
Спорен пред въззивната инстанция с оглед доводите във въззивната жалба е въпросът за механизма на процесното пътно-транспортно произшествие и наличието на причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.
Настоящият състав намира за основателни възраженията на ответника Община **** за неустановен механизъм на произшествието, доколкото не било доказано въпросната дупка да е представлявала опасност, нито вредите да са настъпили вследствие попадане на застрахованото при ищеца МПС в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.
По делото не се установява с годни доказателствени средства вредите по застрахования автомобил да са настъпили по посочения в заявлението на водача до застрахователя механизъм на ПТП и начина на причиняване на вредите по застрахования при ищеца автомобил. Видно от приетото по делото 5 заключение по САТЕ, вещото лице е отразило и възприело механизма на настъпване на ПТП въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил. Експертът не е основал изводите си на възприети от него факти относно начина на настъпване на ПТП, доколкото не е посетил мястото на произшествието и не е изследвал действителните характеристики на твърдяното препятствие на пътното платно – с какви размери и дълбочина е дупката, както и възможността същата реално да причини твърдените върху превозното средство щети. Ето защо не може да се възприеме заключението на вещото лице относно реализирането на пътно-транспортното произшествие на 28.01.2024 г. Изводите на експерта за наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и вредите по лек автомобил марка "Ауди А8" с рег. № ***** не се обосновават с други, събрани и неоспорени, доказателства по делото. Неизяснен е останал въпросът в коя част от денонощието е настъпило ПТП и с каква скорост се е движил автомобилът при преминаване през намиращото се на пътното платно препятствие.
Показанията на свидетеля А., водач на увредения автомобил, следва да се ценят в светлината на неговата заинтересованост с оглед възможността за ангажиране на отговорността му при виновно причиняване на процесния пътен инцидент.
С оглед изложеното доколкото фактът на настъпване на застрахователно събитие на 28.01.2024 г. не е доказан, следва да се приеме, че правото на регрес на ищеца в качеството му на застраховател не е възникнало, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Като е приел противното, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови решение, с което предявеният иск да се отхвърли.