Решение № 229 от 16.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Стара Загора, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530101163 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Е. И. З. против С. Д. Г. – двете от гр. Стара Загора, по чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че заемала длъжността “Завеждащ АТС” в *********** в гр.

Стара Загора, а ответницата, като директор на яслата, била дълго време неин пряк ръководител. През по – голямата част от времето, през което работела под ръководството на ответницата, тя я унижавала, обиждала, изпитвала лична неприязън към нея, търсила всякакви поводи да я унижи.

Търсила и повод как да я уволни позорно и на 31.05.2023г. я уволнила дисциплинарно. Ищцата обжалвала уволнението и завела гражданско дело № 2969/2023г. по описа на РС - Стара Загора, което спечелила и била върната на работа с Решение № 487/29.05.2024г. Ответницата, ползвайки всякакви процесуални похвати, отлагала влизането на решението в сила, с което създавала на ищцата допълнително безпокойство и стрес. Била принудена от поведението на ответницата и по повод това тежко съдебно дело да преживее негативни преживявания, много силни душевни болки, страдания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в своите сили.

Ищцата била с онкологично заболяване от дълги години. Въпреки, че ответницата знаела за състоянието й, тя издевателствала върху нея по всички възможни достъпни начини - основно обиди, психологически тормоз, унижение, тъй като била подчинено на нея лице. Вследствие на действията на ответницата, които били умишлени, с ясен пряк умисъл, обмислени и целенасочени, ищцата преживяла 1 негативни преживявания, много силни душевни болки, страдания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в своите сили.

Паралелно с гражданското дело, ищцата завела и производство пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, където също решението било в нейна полза. С Решение № 267/25.09.2024г. на КЗД било постановено, че ответницата е извършила дискриминация спрямо ищцата под формата на “тормоз” по смисъла на & 1,т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 4 ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. по признак “лично положение”.

След завръщането на ищцата на работа, ответницата вече била освободила заеманата от нея длъжност и се била пенсионирала. Но колегите на ищцата, вследствие на поведението и наговореното от ответницата, изпитвали и все още изпитват съмнения и недоверие към нея, че тя била лош, коварен човек, който иска да разваля трудовата дисциплина, да пречи на нормалната работа на социалното детско заведение, да създавала лош трудов климат, да подкопава и дискредитира авторитета на работодателя. Вследствие на всичко това, ищцата и сега търпяла неимуществени вреди, вследствие на злоумишленото поведение на ответницата, изразяващи се в негативни преживявания, много силни душевни болки, страдания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в своите сили, в резултат от поведението на ответницата.

Счита, че ответницата носи деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Осъществен бил фактическият състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - ответницата - деяние, вреда - неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, вредите били причинени от изпълнителя при или по повод извършването на служебните му задължения и в последствие и в лично качество - чрез действия при злоупотреба със служебно положение и възползване от подчиненото положение по служба на ищцата по делото или чрез действия, които не съставлявали злоупотреба с подчинено положение по служба, но били пряко свързани с него.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 1533,88 евро /3000 лева/, представляваща стойността на претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се много негативни преживявания, много силни душевни болки, страдания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в своите сили, в резултат от поведението на ответницата, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който искът се оспорва, като неоснователен и недоказан и се моли да бъде отхвърлен.

Твърди се, че в исковата молба не са посочени конкретни факти относно 2 настъпилото увреждане на ищцата, както и в какво се изразява действието или бездействието на ответницата, довело до вредоносен резултат, не ставало ясно каква е причинно-следствената връзка между описаните негативни преживявания и поведението на ответницата. Към исковата молба не били представени доказателства за общите твърдения за неимуществени вреди. Нямало данни за характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, прогнозите за отшумяването му, степента на емоционалната травма, доколко увреждането се е отразило на обичайния начин на живот на пострадалата и настъпили ли са ограничения във възможностите й за житейска реализация, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая, с оглед изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

Оспорва се, че ответницата била търсила всякакви поводи позорно да уволни ищцата, както и че била отправяла към нея обиди и упражнявала психически тормоз.

Ответницата, в качеството си на директор на **************, имала изисквания към ищцата да изпълнява единствено трудовите си задължения, съобразно длъжностната характеристика, като по никакъв начин не била накърнявала достойнството й. За периода от 2019г. - 2023г. били констатирани множество нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, за което били съставени констативни протоколи и искани писмени обяснения. Преди да се стигне до дисциплинарно уволнение, многократно били отправени устни предупреждения, впоследствие било наложено наказание за нарушение на трудовата дисциплина „забележка“. На ищцата били правени многократно устни предупреждения, че си позволява да внася на територията на детската ясла продукти с неясен произход и да ги съхранява, в противовес на всички хигиенни норми и изисквания за здравословна и качествена храна на децата, която да гарантира тяхното здраве. Въпреки многократните устни предупреждения и забележки, същото нарушение на трудовата дисциплина се повтаряло. С оглед правилата за стриктна хигиена, която детското заведение било длъжно да поддържа, и заради отговорността, която директорът и целият персонал носели за здравето на децата, изцяло в рамките на закона били предприемани правни действия спрямо ищцата.

Оспорва, че била знаела за онкологичното заболяване на ищцата. В медицинското удостоверение на ищцата за започване на работа, приложено към трудовото й досие, било посочено, че лицето не съобщава за минали заболявания. За първи път ищцата съобщавала, че страдала от онкологично заболяване и представяла медицински документи по гр.дело № 2969/2023г. на СтРС, образувано по повод обжалване на заповедта за дисциплинарно уволнение. С решението по делото съдът приел, че е в тежест на работодателя да събере информация от ищцата за наличие на заболяване от Наредба № 5, както и да получи предварително разрешение на 3

Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Доколкото това не било извършено, съдът отменил заповедта за уволнение, като незаконна, само на това основание, без да разгледа спора по същество. Ако спорът бил разгледан по същество, от наличните доказателства можело да се обоснове извод, че ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо, неоснователни и необосновани били твърденията, че ищцата е претърпяла по повод това гр. дело неимуществени вреди от поведението на ответницата.

Оспорва, като необвързващо с твърденията в исковата молба, представеното Решение № 267 от 25.09.2024г. на КЗД. В исковата молба нямало твърдения за настъпило конкретно увреждане, във връзка с установеното нарушение с решението на КЗД. Това решение не се ползвало със сила на пресъдено нещо. КЗД била независим специализиран държавен квазисъдебен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и провеждане на държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България. Тя представлявала „национален орган за равенството“, какъвто имали всички страни-членки на Европейския съюз. С решението си Комисията била установила конкретни факти и обстоятелства, които по никакъв начин не били обвързани с вредоносни последици за ищцата. В исковата молба не били изложени твърдения относно причинените вреди, какви били те, пряка последица ли са от дискриминационно нарушение и пр.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си моли искът да се уважи, претендира разноски, представя писмена защита.

В съдебно заседание ответницата лично и чрез пълномощника си моли искът да се отхвърли, претендира разноски, представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства /ЛТД на ищцата/ се установява, че от 20.10.2009г. ищцата е назначена като „детегледач“ в ************* в гр. Стара Загора, като от 10.02.2010г. заема длъжността „Завеждащ АТС“. От започването на работа от ищцата до дисциплинарното й уволнение, със Заповед № 95 от 31.05.2023г. и свързаната с нея Заповед № 96 от същата дата, директор на яслата е ответницата С. Г.. В мотивите на Заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено, че на 16.05.2023г. в стаята на ищцата е намерено записващо устройство, като ищцата си е признала, че е правила звукозаписи целия ден, където ходи и с когото говори.

С Решение № 487 от 29.05.2024г. по гр.д. № 2969/2023г. на СтРС, влязло в законна сила на 06.12.2024г., Заповедта за уволнение е отменена и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - „Завеждащ АТС“ в 4

*************, в гр. Стара Загора. В производството по гр.д. № 2969/2023г. на СтРС е установено, че ищцата страда от онкологично заболяване, като обжалваната Заповед е отменена, поради нарушаване на процедурата за предварителна закрила по чл. 333 ал.

1, т. 3 от КТ, без спорът да се разглежда по същество.

В деня на издаване на Заповедта за уволнение – 31.05.2023г., е подадена жалба от ищцата до Комисията за защита от дискриминация, въз основа на която, е образувана преписка № 123/2023г. С постановеното Решение № 267 от 25.09.2024г. на КЗД, влязло в законна сила на 21.10.2024г. /л. 21/, е установено, че директорът на *************, гр. Стара Загора – ответницата С. Г., в качеството си на оправомощено с работодателска власт лице, е извършила дискриминация, осъществена под формата на „тормоз“ по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 4 ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ по отношение на ищцата Е. З. при упражняване на правото й на труд в процесния период /три години назад от подаване на жалбата/ като „Зав. АТС“ в *************, гр. Стара Загора.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на четирима свидетели:

Д.Т.З., М. Х. А.-К., Р. С. Д. и В. Д. П..

Свидетелят Д.З. /съпруг на ищцата/ казва, че според него ответницата е знаела за онкологичното заболяване на съпругата му, защото съпругата му искала да си направи профилактичен преглед, помолила я по телефона да я пусне в отпуск, но тя й отказала - „Когато каза на г–жа Г., че иска да отиде на профилактичен преглед й каза: „Г–жа Г., искам един отпуск, за да мога да отида на профилактичен преглед за онкологичното ми заболяване на гърдата.“ Заради „заболяването на гърдата си спомням“, но не си спомням за „онкологично“ да е казала.“. Съпругата му била с отрязана гърда от 1992г., имала протеза. Доколкото знае, тя била споделяла със свои колеги, че има онкологично заболяване.

Разпечатката съдържа 32 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12bed619-4db5-4b5d-bb42-69c7981b2e3b