Решение № 894 от 16.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Русе, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20224520105276 по описа за 2022 година

Ищецът П. Х. Р. твърди, че с решение № 260067/14.07.2021г. по гр.дело № 257/2020г. по описа на Районен съд – гр.Кубрат, което е било дело за делба на наследствени имоти, ответницата е била осъдена да му заплати, по повод на подадена от него молба за искания по сметки от 09.03.2021г. с основание чл.346 от ГПК, сумата от 4 150.00 лева на основание чл.12, ал.2 от ЗН, тъй като приживе на наследодателите П. Р. е спомогнал да се увеличи наследството, но не е бил възнаграден по друг начин. По това дело и за това искане по сметки, ищецът не е претендирал лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното й изплащане и такава не му е била присъждана, но за периода 09.03.2021г. до 07.06.2022г. му се дължи такава в размер на 525.67 лева, тъй като главницата от 4 150.00 лева му е била заплатена от ответницата на 08.06.2022г. Законодателят не изключва правото на кредитор, да претендира и законната лихва върху вземането си след като съдебното му установяване за периода на забава до окончателното изплащане на главния дълг, щом не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. При наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг характер. За лихвата за забава в размер на 525.67 лева за периода 09.03.2021г. до 07.06.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3544/2022г. по описа на РРС. След издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответницата му е заплатила сумата от 99.30 лева и за останала част е подала възражение за недължимост на сумата, като било 1 указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело. Намира за неоснователно разбирането на длъжника, че се дължи заплащане единствено на сумата от 99.30 лева, представляваща законна лихва за периода 06.11.2021г. – влизане в сила на решението по гр.дело № 257/2020г. на Районен съд – гр.Кубрат, до 08.06.2022г. – датата на погасяване на задължението. Съгласно трайната съдебна практика, вземанията по чл.12, ал.2 от ЗН се погасяват с петгодишен давностен срок, който започва да тече от предявяване на иска за делба, лихва по главницата, т.е. изискуемостта за исканията по чл.12, ал.2 от ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба, а на още по-силно основание следва да се приеме, че изискуемостта настъпва към момента на депозиране на молбата по сметките – 09.03.2021г. включително и за законна лихва. Само по себе си плащането от 99.30 лева е показателно, че ответницата с поведението си е дала повод за предявяване на вземането по реда на чл.410 от ГПК, т.е. дължи разноски по заповедното производство. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 525.67 лева, представляваща законна лихва за забава по непогасено изискуемо задължение /главница/ в размер на 4 150.00 лева за периода 09.03.2021г. до 07.06.2022г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 3544/2022г. по описа на РРС.

Претендира направените по настоящото дело разноски, както и разноските направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата Н. Х. Р. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че действително била осъдена с влязлото в сила на 06.11.2021г. съдебно решение № 260067/14.07.2021г. по гр.дело № 257/2020г. по описа на Районен съд – гр.Кубрат, да заплати на ищеца сумата от 4 150.00 лева – увеличена стойност на делбения имот и 465.00 лева – разноски по делото или общо сумата от 4 615.00 лева. Със същото съдебно решение обаче П. Р. бил осъден да й заплати общо сумата от 3 098.62 лева – обезщетение за периода 14.01.2020г. – 20.03.2021г. заедно със законна лихва и разноски по делото. С телепоща от 08.06.2020г. отправила до П. Р. изявление за прихващане между две ликвидни и изискуеми парични задължения до размера на по-малкото. Тъй като с решението по делбеното дело не са присъдени лихви върху вземания на Р., такива не са съобразявани при формиране на сумите за прихващане. С пощенски запис от 08.06.2022г. му превела разликата от 1 670.59 лева, вместо дължимата 1 516.38 лева, със 154.21 лева повече поради аритметична грешка при изчисляване на лихвите върху присъденото в нейна полза обезщетение за лишаване от ползите на делбения имот. Лихвата върху обезщетението за лишаване от ползване на делбения имот била присъдена от първо число на следващия месец върху всяка просрочена вноска определена на 150.00 лева за периода 14.01.2020г. до 10.03.2021г. За м.януари 2020г. й се дължи месечно обезщетение в размер на 70.00 лева, а за м.март 2021г. месечно обезщетение в размер на 50.00 лева. С преводно нареждане от 22.07.2020г. му изплатила и сумата от 99.30 лева 2 представляваща законната лихва върху сумата от 1 670.59 лева за периода 06.11.2021г. – датата на която съдебното решение влязло в законна сила, до 08.06.2022г. – момента на прихващане между сумите или с 8.74 лева повече от дължимото. Дължимата лихва върху 1 516.38 лева за периода 06.11.2021г. – 08.06.2022г. е 90.56 лева. Така тя е изплатила на ищеца 162.95 лева в повече от дължимото. Търсената в това производство лихва не е претендирана и не е присъждана в делбеното производство. Ответницата не носи отговорност и не е станала причина за образуване на настоящото производство. Ищецът е пропуснал да поиска присъждане на дължими лихви в делбеното производство и затова следва да понесе тежестта за разноските по настоящото дело. Неправилно и ищецът цитира съдебна практика, тъй като в тях не се третира въпроса откога се дължи законна лихва, а само началният момент на давността при предявяване на искания по чл.12, ал.2 от ЗН. В решение № 1029/1960г. на ВС – 1-во г.о. е възприето, че лихви върху признати подобрения се дължат от момента на съдебното решение, т.е. от влизане в сила на постановеното решение по делбеното производство. Съображението за това становище е че преди постановяване на решението длъжникът не е изпаднал в забава, защото вземането не е ликвидно. Независимо, че е изискуемо, то става ликвидно при постановяване на съдебното решение. Заявява, че оспорва размера на претендираната лихва и прави възражение, че вземането за лихва е погасено по давност.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 260067/14.07.2021г. по гр.дело № 257/2020г. по описа на Районен съд – гр.Кубрат, което е било дело за делба на наследствени имоти, ответницата е била осъдена да заплати на ищеца, по повод на подадена от него молба за искания по сметки от 09.03.2021г. с основание чл.346 от ГПК, сумата от 4 150.00 лева на основание чл.12, ал.2 от ЗН. По това дело и за това искане по сметки, ищецът не е претендирал лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното й изплащане и такава не му е била присъждана. Със същото съдебно решение П. Р. бил осъден да заплати на Н. Р. общо сумата от 3 098.62 лева – обезщетение за периода 14.01.2020г. – 20.03.2021г. заедно със законна лихва и разноски по делото. С телепоща от 08.06.2020г. ответницата отправила до П. Р. изавление за прихващане между две ликвидни и изискуеми парични задължения до размера на по-малкото. С пощенски запис от 08.06.2022г. му превела разликата от 1 670.59 лева, вместо дължимата 1 516.38 лева, като по твърдение на ответницата е заплатила със 154.21 лева повече от дължимото поради аритметична грешка при изчисляване на лихвите върху присъденото в нейна полза обезщетение за лишаване от ползите на делбения имот.

За лихва за забава в размер на 525.67 лева за периода 09.03.2021г. до 07.06.2022г. за присъденото му вече обезщетение по чл.12, ал.2 от ЗН с горепосоченото съдебно решение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3544/2022г. по описа на РРС. След издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответницата с преводно нареждане от 22.07.2020г. му е заплатила сумата от 99.30 лева и за останала част е подала 3 възражение за недължимост на сумата, като било указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

По делото няма спор и че лихвата за забава върху главницата от 4 150.00 лева за периода 09.03.2021г. до 07.06.2022г. възлиза в размер на 525.67 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Категорично доказано е по делото, че с решение № 260067/14.07.2021г. по гр.дело № 257/2020г. по описа на Районен съд – гр.Кубрат, което е било дело за делба на наследствени имоти, ответницата е била осъдена да заплати на ищеца, по повод на подадена от него молба за искания по сметки от 09.03.2021г. с основание чл.346 от ГПК, сумата от 4 150.00 лева. По това дело и за това искане по сметки, ищецът не е претендирал лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното й изплащане и такава не му е била присъждана. Действително законодателят не изключва правото на кредитор, да претендира и законната лихва върху вземането си след като съдебното му установяване за периода на забава до окончателното изплащане на главния дълг, щом не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. При наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг характер. Твърдението на ищеца в тази насока е правилно и предявеният от него иск се явява процесуално допустим.

Главният спорен въпрос по делото е от кой момент се дължи лихвата за забава върху главницата от 4 150.00 лева – от датата на подаване на искането по сметки, което е станало с молба от 09.03.2021г. или от момента на влизане в сила на постановеното решение по делбеното производство, с което това искане е било уважено – 06.11.2021г. Съдът намира, че в случая това е втората хипотеза, а именно от 06.11.2021г., когато е влязло в сила съдебното решение, а не както ищецът претендира, че е от датата на молбата, с която е предявил искането по сметки. В решение № 1029/1960г. на ВС – 1-во г.о. е възприето, че лихви върху признати подобрения се дължат от момента на съдебното решение, т.е. от влизане в сила на постановеното решение по делбеното производство. Съображението за това становище е че преди постановяване на решението длъжникът не е изпаднал в забава, защото вземането не е ликвидно. Независимо, че е изискуемо, то става ликвидно при постановяване на съдебното решение, тъй като с него се определя конкретния размер на вземането за подобрения от единия съделител спрямо другия. Неправилно и ищецът цитира съдебна практика, тъй като в тях не се третира въпроса откога се дължи законна лихва, а само началният момент на давността при предявяване на искания по чл.12, ал.2 от ЗН. Поради това съдът намира, че на ищеца се дължи лихва за забава върху главницата от 4 150.00 лева, но за периода 06.11.2021г. до 07.06.2022г. По делото няма данни за размера на лихвата за забава за този период, но съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да го определи по своя преценка и след използване на компютърна програма за изчисляване на лихва за забава, а 4 именно 246.70 лева. Със същото съдебно решение № 260067/14.07.2021г. по гр.дело № 257/2020г. по описа на Районен съд – гр.Кубрат, П. Р. бил осъден да заплати на Н. Р. общо сумата от 3 098.62 лева – обезщетение за периода 14.01.2020г. – 20.03.2021г. заедно със законна лихва и разноски по делото. С телепоща от 08.06.2020г. ответницата отправила до П. Р. изявление за прихващане между две ликвидни и изискуеми парични задължения до размера на по-малкото. Тъй като с решението по делбеното дело не са били присъдени лихви върху вземания на Р., такива не са съобразявани при формиране на сумите за прихващане. С пощенски запис от 08.06.2022г. му превела разликата от 1 670.59 лева, вместо дължимата 1 516.38 лева, със 154.21 лева повече поради аритметична грешка при изчисляване на лихвите върху присъденото в нейна полза обезщетение за лишаване от ползите на делбения имот. Лихвата върху обезщетението за лишаване от ползване на делбения имот била присъдена от първо число на следващия месец върху всяка просрочена вноска определена на 150.00 лева за периода 14.01.2020г. до 10.03.2021г. За м.януари 2020г. й се дължи месечно обезщетение в размер на 70.00 лева, а за м.март 2021г. месечно обезщетение в размер на 50.00 лева. С преводно нареждане от 22.07.2020г. му изплатила и сумата от 99.30 лева представляваща законната лихва върху сумата от 1 670.59 лева за периода 06.11.2021г. – датата на която съдебното решение влязло в законна сила, до 08.06.2022г. – момента на прихващане между сумите или с 8.74 лева повече от дължимото.