Решение № 44 от 15.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Русе, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520103519 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на обективно съединяване искове с процесуалноправно основание чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и с материалноправно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез пълномощника юрисконсулт Елина Ц., против Б. Б. Б. от гр.Русе.

Ищецът твърди, че на 31.03.2020 година Б. Б. Б. е сключила Договор за потребителски кредит № 410219 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от – 500,00 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски в по 95,00 лева в срок до 30.09.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови 1 услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Ответникът Б. Б. Б., не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. г.

„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3.. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи посочената в заповедта по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2370/2025 год. сума 890,27 лева, формирана както следва: главница в размер на 500,00 лева, договорна лихва върху главницата в размер на 200,82 лева за периода от 31.03.2020 г. до 30.09.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 189,45 лв. за периода от 30.09.2021 г. до 26.03.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Ответницата, чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Л.П., в законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който намира предявените искове за допустими, но неоснователни, и моли съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения Договор за паричен заем Кредирект № 410219, се установява, че на 31.03.2020г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за заем, съгласно който „Сити Кеш“ ООД – заемодател предоставила на ответника – заемател сума в размер на 500.00 лв., която следвало да бъде погасена на 18 месечни вноски, като първата вноска следвало да бъде платена на 30.04.2020 г., а последната – на 30.09.2021 г. Общата сума за плащане била определена на 700.82 лв., фиксираният годишният лихвен процент - 40.05 %, а годишният процент на разходите – 48.06%.

Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да представи обезпечение: поръчител или банкова гарация, при неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 1009.18 лв., която се начислява автоматично с подписване на договора и се заплаща разсрочено, съгласно 2 погасителния план (т. 6.1. и т. 6.2.).

Приложени са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в които подробно е описана процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и задълженията на страните и условията, при които се отпуска кредитът. В приложения към исковата молба лог файл е отразено, че е наредено плащане на 500 лв. по Изипей на 31.03.2020 г. Приложена е и разписка за извършено плащане от същата дата с № 2000000208251607, от която е видно, че сумата от 500 лв. е била преведена на ответника.

На 13.01.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който "Сити Кеш" ООД прехвърля на "АПС Бета България" ЕООД вземания, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, описани в Анекс 1 към договора.

Към договора за цесия, е представено Приложение № 1 с данните за конкретния потребител. "Сити Кеш" ООД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия. Към исковата молба е представено уведомление за цесия от „АПС БЕТА България“ ЕООД до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 2370/2025 г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед № 1143/22.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно: 500 лв. - главница, ведно със законна лихва за период от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, 200.82 – договорна лихва за период от 31.03.2020 г. до 30.09.2021 г., 189.45 лв. - лихва за забава за периода 30.09.2021 г. до 26.03.2025 г., както и за сумата 25 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С оглед връчване на заповедта на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са установителни за вземането на „АПС Бета България“ ЕООД към ответника, с правно основание чл. 422 ГПК. Предявени са в срока по чл.

415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, съдържащ задължение на кредитната институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната възнаградителна лихва. Наличието на валидно 3 облигационно правоотношение между ответника и "Сити Кеш" ООД по договора се доказва и от приетата по делото разписка за извършено плащане № 2000000208251607/31.03.2020 г. чрез електронната платформа ePay видно от която "Сити Кеш" ООД е наредил на получателя Б. Б. Б. с ЕГН ********** сумата от 500 лв.

– стойността на отпуснатия кредит по договора. С оглед изложеното съдът счита, че противно на възражението на ответника, ищецът доказа наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и "Сити Кеш" ООД, от което произтича и насрещното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума, съгласно условията и срока на договора. В този аспект наведеното възражение от ответника за недоказаност на облигационна връзка между кредитора и ответника е неоснователно.

От представените по делото писмени доказателства - договор за цесия от 13.01.2022 г. и Приложение № 1 към него безспорно се установява още, че ищецът като цесионер е придобил по договор за цесия, сключен със "Сити Кеш" ООД вземанията срещу Б. Б. Б.. Съгласно условията на цесията, ищецът се явява активно материално легитимиран да предяви иск за възмездно придобитите от него имуществени права срещу ответника. Относно възражението за липсата на уведомяване за цесията, същото е неоснователно. Законът - чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния кредитор, за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити длъжника срещу изпълнение на ненадлежен кредитор. При липса на изрична законова забрана това уведомяване може да бъде извършено и от новия кредитор. По делото ищецът не е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията, които ответникът лично да е получил. В конкретния случай длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника /Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., Решение № 436 от 24.10.2024 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 612/2024 г./. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът – защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор.

Изложеното налага извод, че цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има право да претендира търсените суми в качеството на цесионер.

4

Същевременно от приложеното ч.г.д. №2370/25 г. е видно, че с разпореждане №1143/22.0411.2025г. заявлението е било отхвърлено по отношение на суми в размер на 420.12 лв. - неплатени дължими такси и 1009.18 лв. – неустойка по чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит № 273889, сключен на 15.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Б. Б. Б.. В мотивите на разпореждането са изложени доводи за това, че уговарянето им представлява неравноправна клауза. Това се потвърждава и по настоящото дело. Представеният договор за паричен заем потребителски кредит № 410219 е сключен на 31.03.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и Б. Б. Б. (длъжник) в противоречие на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. посоченият в договора размер на ГПР не е верен, защото със сигурност не включва възнаграждението за неустойка по чл.6.2 и за такси по договора. Общата претендирана сума по заповедното производсво е била 2319.57 лв., което дори надвишава общия размер на дължими суми по договора с включена неустойка. Така задъжението става в неколкократно по-висок размер спрямо фиксирания ГЛП и значително надвишава законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, с оглед на което искът следва да се уважи само за неплатената главницата, но не се дължат лихви, както договорна, така и законна, още повече, че няма доводи и данни кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.

Разноските по настоящото делото, вкл. и за държавна такса, следва да се определят съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 331.26 евро /647.90 лева/. Разноски по заповедното производство не следва да се присъждат в полза на ищеца изобщо, т.к. към заявлението не са били представени доказателства за съобщаване на цесията на длъжника и най-ранното съобщаване представлява фингираното връчване на уведомлението за цесия при условията на неоткриване на ответника на адреса му при връчването на книжата по чл.131 от ГПК, съдържащи и копие от въпросното уведомление.