Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 06.04.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 111/2023
Вид
Решение № 237
Подписан
06.04.2023
В сила
16.04.2024
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК във вр. с чл. 633, ал. 2 ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба от 2.02.2023 г. на молителя „Ордър Бокс ИТ“ ЕООД срещу решението от 25.01.2023 г. по т.д. № 2174/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност 15.11.2017 г.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че молителят е изпаднал в неплатежоспособност на 15.11.2017 г., основавайки се само на падежиралите на тази дата публични вземания за ДДС за м. 10.2017 г., установени с ревизионен акт от 9.01.2019 г. Този извод бил необоснован, тъй като не била направена преценка дали дружеството разполага с активи и на каква стойност. Твърди се, че към тази дата дружеството е разполагало с достатъчно парични средства, за да покрива текущите си задължения, вкл. публичните. Освен това за тези периоди дружеството не начислявало ДДС, тъй като било доставчик, а ДДС следвало да се заплати от купувача според чл. 82 ЗДДС /обратно начисляване/. Не били съобразени и ГФО, обявени по партидата на дружеството в ТР, според които през 2017 г. и 2018 г. дружеството е реализирало печалба, т.е. не е декапитализирано. В съдебно заседание се поддържа, че началната дата на неплатежоспособност е не по-ранна от 23.01.2019 г.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в посочената част.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ордър Бокс ИТ“ ЕООД с молба от 28.11.2022 г., 1 подадена по пощата на 25.11.2022 г., с която на осн. чл. 625 ТЗ същият е поискал открИ.е на производство по несъстоятелност спрямо себе си. В молбата се твърди, че дружеството не било в състояние да изпълни изискуеми и безспорни задължения, чийто размер бил общо 140 419,70 лв., от които 59 789,87 лв. публични задължения по ЗДДС, установени с влязъл в сила ревизионен акт от 9.01.2019 г. По повод на същите с постановление от 12.10.2018 г. по реда на ДОПК бил наложен запор върху банковите сметки на дружеството, вследствие на което дружеството спряло плащанията, а затрудненията не били временни. Дружеството било и в състояние на свръхзадълженост.

Към молбите са представени счетоводен баланс към 31.12.2021 г.; счетоводен баланс към 25.11.2022 г.; опис и оценка на активите и пасивите към 25.11.2022 г.; справка за непокрити загуби за 5-годишен период към 25.11.2022 г.; инвентаризационни описи за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.; сравнителни ведомости за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.; декларация от 19.12.2022 г. на управителя на дружеството; списък на кредиторите; запорно съобщение с изх. № С180012-0030171031/12.10.2018 г. на НАП – ТД София; решение № 9488/26.10.2022 г. по адм. дело № 11227/2021 г. на ВАС.

Видно от писмо с рег. № 433200-1319/5.01.2023 г. на СДВР – отдел „Пътна полиция“ към 21.12.2022 г. няма данни за регистрирани МПС на дружеството – молител.

С писмо с изх. № БНБ-04576/13.01.2023 г. на БНБ е представена справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове, от която е видно, че дружеството е имало открита една банкова сметка в “Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/, открита на 1.04.2015 г. и закрита на 20.12.2022 г. Посочено е, че върху ниея е имало наложени запори на 15.10.2018 г., 26.10.2020 г., 30.10.2020 г. и 9.03.2021 г., с дата на вдигане – 20.12.2022 г.

В писмо с изх. № 10-44-00-5182/9.01.2023 г. на НАП – ТД София е посочено, че спрямо дружеството са извършени следните ревизионни производство по реда на ДОПК: 1) ревизия по ЗДДС за периода 1.10.2017 – 31.12.2017 г., приключила с ревизионен акт № Р-22221018000377091-001/9.01.2019 г., потвърден окончателно с решение от 2.07.2021 г. по адм. дело № 1870/2021 г. на АССГ и решение № 9488/26.10.2022 г. по адм. дело № 11227/2021 г. на ВАС, с който са установени задължения за ДДС в размер на 58 510,60 лв. и лихви за просрочие към датата на акта в размер на 6 151,61 лв.; и 2) ревизия по ЗДДС за периода 1.01.2018 – 31.12.2018 г., приключила с ревизионен акт № Р-22221020002665-091-001/17.12.2020 г., с който са установени задължения за ДДС в размер на 281 835,29 лв. и лихви за просрочие към датата на акта в размер на 67 890,05 лв., който акт е в процедура по обжалване по реда на ДОПК. В писмото е посочено, че срещу дружеството има образувано изп. дело № 190681308/2019 г. за задължения в общ размер на 490 956,54 лв., от които 335 317,91 лв. – главница и 155 744,99 лв. – лихви към 4.01.2022 г.

Наложен е запор на банкови сметки с постановления с изх. № С200022-022-0073566/23.10.2020 г. и изх. № С210022-022-0016025/9.03.2021 г. Посочено е, че с постановление с изх. № С180022-0230003585/12.10.2018 г. и изх. № С200022-023-0003180/21.10.2020 г., издадени на осн. чл. 121, ал. 6 ДОПК, е наложен запор на банкови сметки в „Райфайзенбанк“ АД /“Кей Би Си Банк България“ АД/, като е издадено разпореждане за изпълнение с изх. № С220022-029-0042452/1.11.2022 г. до “Кей Би Си Банк България“ ЕАД.

От вписванията в електронния Търговски регистър се установява, че последният обявен по партидата на молителя ГФО е за 2021 г., като са обявени и тези за предходни години.

2

Във въззивното производство допълнително са представени и определение от 22.06.2021 г. по адм. дело № 3861/2021 г. на АССГ; жалба от 13.07.2021 г. срещу ревизионен акт № Р22221020002665-091-001/17.12.2020 г.; аналитичен регистър по сметка 503 Разплащателна сметка в левове за периода 11/2017 – 12/2018 г.; ведомости за заплати за периода 11/2017 – 12/2018 г.;

Във връзка с установяване на финансовото състояние на молителя във въззивното производство е прието заключение от 17.03.2023 г. на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице З. Д.. Заключението е изготвено въз основа на данните по делото, предоставени от молителя счетоводни документи и финансови отчети за периода 2017 – 2022 г. Общо осчетоводените задължения според ГФО са в следните обобщени размери:

Краткосрочни

Дългосрочни задължения задължения

ОБЩО

/с падеж до 1 г./

/с падеж над 1 г./

– хил. лв. хил. лв. хил. лв. към 31.12.2017 г.

201

0

201 към 31.12.2018 г.

46

0

46 към 31.12.2019 г.

49

0

49 към 31.12.2020 г.

41

0

41 към 31.12.2021 г.

55

0

55 към 31.12.2022 г.

509

0

509

Вещото лице е изготвило разбивка по пера на различните задължения към същите дати.

Посочено е, че за първи път данъчни задължения на дружеството са осчетоводени към 31.12.2022 г. в общ размер на 493 хил. лв., а към същата дата има и 4 хил. лв. търговски заеми и 12 хил. лв. задължения по други заеми, като тези заеми са към едноличния собственик. Последното извършено плащане от дружеството от разплащателната му сметка е на 1.11.2022 г. на сумата 2 448,79 лв. към НАП – ТД София по изп. дело № 190661308/2019 г. за служебен превод, след който сметката е останала без наличност.

Според ССЕ молителят по счетоводни данни притежава имущество на следната балансова стойност: хил. лв.

№

Раздели, пера и статии на баланса

31.12.

31.12.

31.12.

31.12.

31.12.

31.12.

2017 г.

2018 г.