Определение № 580 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. София, 16.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600718 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение от разпоредително заседание на 28.05.2025 г. по НОХД №316/2025г. по описа на ОС-Благоевград, 11-ти наказателен състав, съдът е оставил без уважение исканията на защитниците на подсъдимия Б. Б. У. – адв. К. и адв. К., за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на ОП - Благоевград за отстраняване на съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и за изменение на изпълняваната по настоящото производство мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. в по – лека такава.

Срещу определението, в посочените му части, в законоустановения срок /п. к.

03.06.2025 год./, е постъпила частна жалба от подсъдимия Б. Б. У., чрез договорните му защитници адв. К. и адв. К. от САК, с която се иска отмяната му, прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната му фаза, с указания по правилното приложение на правото и законосъобразното провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, както и да бъде изменена наложената мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в по – лека такава. Твърди се, че изводът от решаващият съд, относно липсата на процесуални нарушение, изразяващи се в сочените от защитата противоречия в обвинителния акт, не е мотивиран, при положение, че наблюдаващият прокурор не се е съобразил с указанията, дадени в Определение №134/03.02.2025 год. по ЧНД № 132/2025 год. по описа на АС – София относно недостатъците, свързани с разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП. Претендира се, че така внесеният за разглеждане обвинителен акт, по повод на който е образувано делото не дава възможност от страна на подсъдимия да разбере в какво се изразява допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, във връзка с което е повдигнатото обвинение по чл. 343 от НК.

1

Апелативен съд - София, след като обсъди доводите в частната жалба и след като в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:

По повод внесен обвинителен акт на ОП - Благоевград е било образувано производството по настоящото дело, като е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия Б. Б.

У. по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ във вр. ал. 1 от НК във вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил фактите, които обуславят съставомерността на деянията и участието на обвиняемия в осъществяването им времето /20.06.2023год., около 15,20 часа/ и мястото /път II – 19, в участъка, намиращ се преди отклонението за с. Долно Осиново, общ. Симитли, посока на движение на подсъдимия гр. Разлог – гр. Симитли/ на извършване на престъпленията. По отношение на повдигнатото обвинение по чл. 343 от НК е посочено, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, чиято норма е била и възпроизведена текстово и според която когато скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, на чл. 20 от ЗДвП /стр. 2 от обв. акт, абзац 2, ред.11 от горе/ това се сигнализира с пътен знак. Т. с. налице препращане към ал. 1, но е неправилно е цитиран чл. 20 от ЗДвП, вместо чл. 21 от ЗДвП. Соченият чл. 20 от ЗДвП, в тази цитирана част от обвинителния акт, касае техническа грешка при изписването, доколкото е видно, че текстът, които е възпроизведен изпълва разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП, в който пък няма изрично посочване на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Тази техническа грешка вече липсва, както при последващите цитати при изложението на обективната страна на деянието на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП /л. 5, абзац 12, ред 10 отдолу и л. 6, абзац 6, ред 26 отгоре/, така и при изписването в диспозитива на обвинителния акт.

В предвид на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че не са установени непълноти и противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт, които да се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в него и което да води до нарушаване правото на защита на подсъдимия, което по своето естество винаги представлява съществено процесуално нарушение. В случая е допусната единствено и то еднократно техническа грешка, като в цитираната в обвинителния акт разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, в посочената по – горе част на обвинителния акт, е допълнително изписана след връзката с ал. 1 на посочения текст и чл. 20 от ЗДвП. Посоченото, не се възприема от въззивния състав като основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт. Твърденията за неизпълнение на дадените указания от въззивната инстанция по ВЧНД № 132/2025 год. по описа на САС, с определение № 134/03.02.2025 год., са неоснователни, доколкото с внесения обвинителен акт липсват неясноти и противоречия относно нарушената норма за движение по пътищата / чл. 21, ал. 2 от ЗДвП/, която е сочена да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.

2

Във връзка с обжалваната част на определението, с което ОС – Благоевград е оставил без уважение искането на подсъдимия Б. У. за изменение на изпълняваната по настоящото производство мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. в по – лека такава, настоящата въззивна инстанция приема, че и същото следва да бъде потвърдено в посочената му част. Първоинстанционният съд е приел липса на новонастъпили основания, водещи до изменение на мярката, което се споделя и от въззивната инстанция. Налице е обоснованото предположение, доколкото в обвинителният акт са изложени фактите и обстоятелствата, с анализ на доказателствата събрани в досъдебното производство. Касае се за повдигнато обвинение, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ в размер от 3 до 8 години, характеризиращо го като тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК във вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и чл. 345, във вр. чл. 270, ал. 4, във вр. ал. 1 от НПК‚ и Апелативен съд- София, НО, 12-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително заседание на 28.05.2025 г. по НОХД №316/2025 г. по описа на ОС - Благоевград, 11 - ти наказателен състав, с което съдът е оставил без уважение исканията на защитниците на подсъдимия Б. Б. У. – адв. К. и адв. К., за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на ОП - Благоевград за отстраняване на съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и за изменение на изпълняваната по настоящото производство мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. в по – лека такава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3