Решение № 266356 от 02.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 02.11.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка

Симеонова

ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.

Бижидар Стаевски при секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4186 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.01.2021 г. по гр.дело № 38986/2020 г., СРС, І ГО, 173 с-в е отхвърлил предявените от К.В.А., ЕГН ********** срещу „Т.С." ЕАД, ЕИК ********иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К.В.А. не дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 2411,40 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2010г.- м.04.2012г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 24050/2012г. на СРС, 86 състав, и за събирането на които било образувано изп.д. № 20138440401555 на ЧСИ № 844 - С.Я., както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1694,12 лева, събрана от ищцата на отпаднало основание и преведена на ответника в качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, както и сумата от 145,88 лева, представляваща събрани от ищцата по принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело, със стойността на които ответникът - взискател по него, се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата - длъжница, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми за периода от подаването на исковата молба-21.08.2020г. до окончателното им изплащане. Осъдил е К.В.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К.В.А., ЕГН

**********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.Г.Д. от САК, с адрес: ***, партер с мотиви, изложени в нея. Твърди, че последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело № 20138440401555 на ЧСИ /С.Я. е било извършено на 09.07.2013г., когато е била вписана възбрана върху жилището на ищцата. След тази дата, в течение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 09.07.2015 г. изпълнителното производство се явява прекратено по силата на закона. В случай, че се приеме, че погасителната давност започва да тече от 09.07.2015 г., то на 09.07.2018 г. вземането по процесния ИЛ се явява погасено по давност. Без значение се явяват извършените от ЧСИ действия след прекратяването на делото, тъй като те са извършени по прекратено по силата на закона изпълнително дело.

Видно от представеното по делото удостоверение от ЧСИ С.Я., след прекратяването на изпълнителното дело и въпреки настъпилата перемция на 13.04.2016 г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата К.В.А.. Това изпълнително действие е извършено по прекратено изпълнително дело, поради което изпратеното запорно съобщение не би могло да прекъсне започналата да тече давност. Въпреки това, запорът не бил вдигнат от ЧСИ, същият продължил да бъде изпълняван и към датата на завеждане на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело. За периода 09.07.2016 г., към която дата се твърди, че е изтекла тригодишната погасителна давност до датата на завеждане на исковата молба, сумата в размер на 1694,12 лв. е удържана на ищцата и е била преведена в полза на ответника „Т.С.“ ЕАД, а сумата в размер на 145,88 лв. е била удържана на ищцата и задържана в полза на ЧСИ като такси и разноски по изпълнението. Счита се, че сумата от 1694,88 лв. е получена от ответника на отпаднало правно основание, тъй като тази сума е преведена в полза на „Т.С.“ ЕАД след погасяването по давност на вземането по процесния ИЛ. Сумата от 145,88 лв., съставляваща такси и разноски, задържани в полза на ЧСИ също подлежи на възстановяване от страна на „Т.С.“ ЕАД в полза на ищцата, на основание чл.59 от ЗЗД, тъй като с тази сума ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищцата. Обогатяването на ответника се изразява в спестяването на такси и разноски по изпълнението, които следва да останат в негова тежест, при условие, че бъде установено, че вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното производство, не се дължи.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да се произнесе по същество на спора, с което да признае за установено, че К.В.А. не дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 2411,40 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2010г.- м.04.2012г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 24050/2012г. на СРС, 86 състав, и за събирането на които било образувано изп.д. № 20138440401555 на ЧСИ № 844 - С.Я., както и да бъде осъдена „Т.С." ЕАД на основание чл.55 от ЗЗД да заплати на К.В.А. сума в размер на 1694,12 лева, събрана от ищцата на отпаднало основание и преведена на ответника в качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, както и да бъде осъдена „Т.С." ЕАД на основание чл.59 ЗЗД да заплати на К.В.А. сумата от 145,88 лева, представляваща събрани от ищцата по принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело, със стойността на които ответникът/взискател по него, се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата/длъжница, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми за периода от подаването на исковата молба-21.08.2020г. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ******** оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Ищецът К.В.А. е предявил срещу „Т.С." ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К.В.А. не дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 2411,40 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2010г.-м.04.2012г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 24050/2012г. на СРС, 86 състав, и за събирането на които било образувано изп.д. № 20138440401555 на ЧСИ № 844 С.Я., както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1694,12 лева, събрана от ищцата на отпаднало основание и преведена на ответника в качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, както и сумата от 145,88 лева, представляваща събрани от ищцата по принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело, със стойността на които ответникът/взискател по него, се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата/длъжница, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми за периода от подаването на исковата молба-21.08.2020г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че във връзка със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.11.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 24050/2012 г. на СРС, 84 състав е издаден ИЛ от 15.02.2013 г., съобразно който длъжникът К.В.А. следва да заплати на „Т.С.“ ЕАД и сумата от 2411,40 лв., представляваща главница за доставено ТЕ за периода м.06.2010 г.-м.04.2012 г. За събирането на сумите било образувано посоченото изпълнително дело. След образуването му били извършени действия за проучване на имущественото му състояние. Последното валидно извършено изпълнително действие било налагане на възбрана върху недвижим имот на 09.07.2013г. От този момент до 09.07.2016г. била изтекла тригодишната давност за вземането и същото било погасено. На 13.04.2016г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като били събрани 1840,00 лева, от които 1694,12 лева били преведени на взискателя, а 145,88 лева останали задържани от съдебния изпълнител като такси (пропорционални и обикновени) за изпълнителното производство. От една страна изпълнителното дело се явявало прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.07.2015г. От друга, вземанията за главница били погасени по давност.

Изпълнителните действия, които били предприети след прекратяването на изпълнителното производство, били недопустими и не пораждали правно действие.

Въпреки това запорът не бил вдигнат, а се събирали суми, които не били дължими.

Тъй като взискателят следвало да заплати таксите и разноските към съдебния изпълнител, с удържането им от длъжника той спестил същите и по този начин неоснователно се обогатил за сметка на длъжника.

Ответникът

„Т.С."

ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

По делото е безспорно, че във връзка със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.11.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 24050/2012 г. на СРС, 84 състав е издаден ИЛ от 15.02.2013 г., съобразно който длъжникът К.В.А. следва да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2411,40 лв., представляваща главница за доставена ТЕ за периода м.06.2010 г.-м.04.2012 г., че въз основа на изпълнителния лист по молба на „Т.С."

ЕАД е образувано изпълнително дело № 20138440401555 , по описа на ЧСИ С.Я.; че на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ взискателят е възложил изцяло на ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.

Спорният въпрос е дали вземането за сумата 2411,40 лв., представляваща главница за доставена ТЕ за периода м.06.2010 г.-м.04.2012 г., за която сума е издадена ИЛ от 15.02.2013 г. по ч.гр.д. № 24050/2012 г. на СРС, 86 състав е погасено по давност след влизането в сила на заповедта за изпълнение.

От правна страна:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, противно на приетото от

СРС, както и на твърдението на въззивницата/ищца, като вида и характера на конкретното вземане е без значение.