Решение № 368 от 08.06.2023, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 368/8.6.2023г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и третата година в състав:

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 261 по описа на съда за 2023год., за да се произнесе взе предвид следното:

­І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производство по реда на Глава Х,

Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

2. Образувано е по Жалба на П. И.

Б., ЕГН **********, регистрирана като едноличен търговец с фирма „ПЕНКА Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Калугерово, обл.

Пазарджик, ул. Тридесет и трета, № 15, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-450-0121584 от 29.12.2022 г., издадена от Д. Р., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено запечатване на търговски обект: магазин за хранителни стоки, находящ се в с.

Калугерово, общ. Лесичово, ул. Тридесет и трета № 15, стопанисван от ЕТ „ПЕНКА Б.” ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

3. Възразява се, че в случая не е налице приключила търговска продажба на стока, по която да не е издаден фискален бон.

Според жалбоподателя, не е ясно как административният орган е съобразил местоположението на обекта и е приел че същият е с ниска конкуренция и множество потенциални клиенти, като е формирал извода, че търговският обект е с възможност за реализиране на значителни обороти. Сочи се, че в с. Калугерово има четири хранителни магазина, като процесният е с минимална търговска площ и се намира в двора на къщата на жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че в качеството си на едноличен търговец е предприел всички необходими мерки за осигуряване отчетността и контрола в магазина, както и че посочената в заповедта „касова разлика“ представлява собствени на сина на Б. средства.

Според жалбоподателя, при наличие на регистриран и работещ ЕКАФП, надлежна документация - паспорт, свидетелство за регистрация, надлежни финансови отчети, изпълнението на мярката не е наложително и не съответства на целите на закона, като чрез нея по същество се цели наказание на стопанския субект.

Възразява се, че административният акт не съдържа конкретни мотиви, които да обосноват извод за необходимостта от прилагане на административната принуда.

Поддържа се, че фактическите изводи на административния орган по същество са предположения, които не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение, както и че в случая е нарушен установения в процесуалния закон принцип на съразмерността.

В представено по делото писмено становище се възразява, че в случая за едно и също деяние са автоматично кумулирани санкции и самостоятелни процедури за търсене на отговорност в нарушение на принципа non bis in idem. Сочи се Решението на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21.

Иска се наложената принудителна мярка да бъде отменена.

4. В депозирано по делото писмено становище, Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив КЪМ Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез юрк. К. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се и се възпроизвеждат изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани в оспорената заповед. Отново е заявено разбирането, че при наличието на констатацията за осъществен фактически състав на административното нарушение, съответният административен орган налага принудителната административна мярка, като действа при условията на обвързана компетентност, без да има правната възможност да осъществи преценка дали да бъде наложена такава мярка или не. Счита се, че само по себе си, установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на принудителната мярка.

Развити са принципни съображения относно превантивното и преустановително действие на мярката.

Същото становище се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на администрацията юрк. С..

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

5. Решение № ГДФК-21 от

20.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчено на адресата на 14.02.2023 г., а жалбата срещу оспорената заповед е регистриран в деловодството на администрацията на 27.02.2023 г. Тоест, жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. На 21.12.2022 г. в 11:14 часа е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Калугерово, общ. Лесичово, ул. „33-та“ № 15, стопанисван от ЕТ „ПЕНКА Б.“, при която е извършена контролна покупка на един брой минерална вода на стойност 0,90 лв., заплатени в брой от Петър Божидаров Иванов, на длъжност старши инспектор по приходите - проверяващ, на Г.

А. Б. - магазинер, преди легитимацията, като не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Елтрейд А3 KL“ с индивидуален номер на фискалното устройство ED317942 и индивидуален номер на фискалната памет 44317942, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Установена е била също така, положителна касова разлика в размер на 270,20 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство.

При тези данни е формиран извод, че едноличният търговец, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т.

1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка Констатациите от предприетата проверка са обективирани в Протокол сер. АА № 0121584 от 21.12.2022г.(л.16).

Съобразно данните в протокола, следва да се констатира, че относно дейността на Б. в търговския обект, освен неиздаването на фискална касова бележка за процесната покупка и установената в тази насока положителна разлика от 270,20лв. в касовата наличност, не е констатирано друго нарушение на нормативно установения ред относно осъществяването на продажбите и тяхното отчитане.

По преписката е приложена Заповед

№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.

7.

Процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка №

ФК-450-0121584 от 29.12.2022 г. е издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, въз основа на описаните до тук данни, като е прието, че едноличният търговец в качеството му на задължено лице по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извършило деяние, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Заповедта е обжалвана по административен, като с Решение № ГДФК-21 от 20.01.2023г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата на Б. е отхвърлена като неоснователна.

Според горестоящия административен орган, констатираните при проверката факти налагат извода, че с поведението си, проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци. Според директора на дирекция, именно тези фактически установявания следва да се възприемат, като категорична индикация за създадена организация в обекта на незачитане на фискалната дисциплина и неотчитане на продажби и укриване на приходи, което от своя страна води до отклонение от данъчното законодателство, като е без значение стойността на конкретно неотчетената продажба.

Счита се, че безспорно тежестта на нарушението е такава, че води до неотразяване на приходи и със същото се засяга съществено бюджетната дисциплина, като е достатъчно да е налице дори и само такава опасност. Въз основа на същите аргументи е прието, че срокът на действие на принудителната мярка е точно определен.

­­­ІV. За правото :

8. Според чл. 3, ал. 1, изречение първо от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Аналогично е и изискването на закона, като според чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.

9. В случая, няма спор между страните за това, че служител на едноличния търговец в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., не е издал фискална касова бележка при осъществената от контролните органи покупка на 21.12.2022г.

Несъмнен е обаче и факта, че това нарушение е първо и единствено, допуснато при осъществяване на търговската дейност на дружеството в процесния обект. Други нарушения на изискванията на Наредба Н-18 от

13.12.2006г. и на ЗДДС нито се твърди, нито се установява да са извършвани.

Неспорно е също така, че в търговския обект е въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство модел „Елтрейд А3 KL“ с индивидуален номер на фискалното устройство ED317942 и индивидуален номер на фискалната памет 44317942.

Тези факти обаче, не са обсъдени в контекста на останалите данни установени при проверката и не са съобразени по никакъв начин от административния орган при налагане на процесната административна мярка.

Все в тази насока трябва да се добави, че само по себе си, наличието на разлика от 270,20лв., между фактическата наличност в касата и тази която би следвало да е налична според данните от фискалното устройство, само по себе си е нарушение на нормативно установения ред за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. В случая обаче, административният орган е приел, че тази разлика се дължи на „неиздаване на касови бележки“, както е вписано в Протокол сер. АА № 0121584 от 21.12.2022г., но в жалбата си Б. е заявила, че въпросната сума пари съставлява лични средства на нейния син.