Решение № 480 от 09.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Перник, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20241720201151 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. В., ЕГН: **********, адрес ****, срещу: Наказателно постановление №ЗОП-25#2/05.07.2024г., на Г. Г.- К. - в качеството й на изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата на Република България, съгласно Заповед № 154/08.04.2024 г. на председателя на Сметната палата на Република България,, с което за вменен за осъществен състав на административно нарушение, както следва на чл. 70, ал.

7, т. 1, т. 2 и 3, б. „б“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.). и на основание чл. 253, ал.1 от ЗОП (ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), във връзка с чл. 260, ал. 2 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г.) и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), при условието на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева).

Жалбоподателят чрез своя упълномощен представител-адв. М. Г., САК, атакува издаденото срещу Дружеството наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнала доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено. Акцентирано е, че съобразно разпоредбата на чл. 5 от ЗОП възложителите биват публични и секторни, като в ал. 2, т. 9 на същия член изрично е регламентирано, че публични възложители са и кметовете на общини, на райони, на кметства, както и кметските наместници, когато са разпоредители с бюджет. В процесния случай с обжалваното НП е посочено, че е наложено административно наказание на С. И. В., ЕГН: **********, 1 адрес ****„ т. е. на физическото лице, но не и в качеството му на кмет на Община Перник - възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП. С. И. В., като физическото лице не е годен субект на административно нарушение по чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от Закон за обществените поръчки. С диспозитива на обжалваното

НП, изразяващ волята на административнонаказващия орган, не е наложена санкция на длъжностното лице - кмет на община, възложител на обществена поръчка по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, а е наложено административно наказание глоба на физическо лице, въпреки съдържащата се в обстоятелствената част на наказателното постановление обосновка в тази връзка. Така породеното противоречие, между фактическата част и диспозитива на обжалвания акт, от една страна, нарушавало правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво нарушение и в какво качество му е наложено административното наказание, не било ясно относно това чия юридическа отговорност е ангажирана, доколкото в диспозитива на наказателното постановление качеството на длъжностно лице следвало да е изрично указано. Така констатираното нарушение е съществено по своя характер, тъй като нарушава правото на защита на соченото за нарушител лице. (в горният смисъл е и утвърдената съдебна практика).

Сочи се, че в случая административнонаказващият орган не е изпълнил императивно регламентираното си задължение в разпоредбата на чл.

53, ал. 1 от ЗАНН - да издаде НП, с което да наложи съответното административно наказание на нарушителя - С. И. В. - Кмет на Община Перник и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП.

С оглед горното, атакуваното наказателно постановление се сочи, че е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. На следващо място така издаденото наказателно постановление се сочи, и че е необосновано, а извършеното нарушение не е установено по несъмнен начин съгласно изискванията на чл. 53. ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява АУАН, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, т. е. АНО упражнява контрол за законосъобразност и обоснованост на вече издадения АУАН. Пред АНО в срок са направени възражение, които по никакъв начин не са обсъдени в обжалваното НП. Сочи, че от описаните в процесния административен акт фактически основания не ставало ясно кои от тях органът счита за доказващи всяка една от визираните в чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП хипотези, съдържащи изисквания към начина за определяне на оценката по всеки показател. Съобразно формулираното в наказателното постановление са посочени нарушени две разпоредби, т.е. жалбоподателят е осъществил съставите на две отделни административни нарушения, обусловени от осъществени две обособени изпълнителни деяния. На първо място, твърди се, че жалбоподател е нарушила разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП, която вменява на възложителите на обществени поръчки задължението да посочат в методиката за комплексна оценка начина за определяне на оценката по всеки показател, който трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите.На следващо място, наказващият орган е констатирал, че с деянието си жалбоподателят е нарушил и разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. "б" от ЗОП, която въвежда изискването 2 начинът за определяне на оценката по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Отчитайки факта, че двата горепосочени критерия са част от подбора на оферти в единна процедура по възлагане на обществена поръчка, то всеки един от тях поотделно осъществява обособен състав на различно административно нарушение. В случая административнонаказващият орган не е изпълнил произтичащото от функционалната си компетентност задължение диференцирано да опише всяко едно от извършените нарушения при съобразяване разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По аргумент от чл.

18, предл. 1 от ЗАНН, за отделните форми на противоправна деятелност от страна на жалбоподателя, на последния е следвало да му бъдат наложени отделни наказания. В подкрепа на това изложение е посочено и тълкуването на обстоятелствената част на наказателното постановление, където АНО е посочил, че "С деянието е извършено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т.

3, б. "б" от Закона за обществените поръчки (...)". От така изведената формулировка личал погрешният подход при идентифицирането на нарушенията, като последните неправилно са отъждествени в единна проява, а от гледна точка на правната им квалификация е поставен знак на равенство между обособени форми на изпълнително деяние. За пълнота е отбелязано, че точка 2 от разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП извежда изискване за осигуряване на възможност за обективна оценка и сравнение на техническите предложения в офертите, съответно се визират критерии, приложими при преценката на отделните оферти. Точка 3, буква "б" от същата норма на ЗОП пък регламентира изискване за предоставяне на информация за приложимите качествените показатели, с които участниците и кандидатите следва да бъдат предварително запознати. Касае се следователно за конкретен аспект от съдържанието на подлежащата на утвърждаване методика за оценка на офертите в процедурите по възлагане на обществени поръчки, следователно недопустимо е описано, че е приравняването на критериите по чл. 70, ал. 7, т.

1, т. 2 от ЗОП и чл. 70, ал. 7, т. 3, б. "Б" от ЗОП.

Предвид че АНО не е изложил не е отделил и посочил в какво се състои всяко от нарушенията, се твърди да е налице нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е ясно кои конкретни негови действия са приети за нарушение на конконкретни правни норми. Принципно няма пречка административнонаказаващият орган да счита за нарушени няколко, регламентирани в чл. 70, ал. 7 от ЗОП хипотези, но от словесното описание на нарушението, не можело да се изведе волята на органа за фактическите основания за всяко от нарушенията, тъй като не е подвел нито едно от описаните нарушения към конкретна хипотеза на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Налице е съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към конкретна правна норма, за да обоснове доказаност на приетото нарушение на чл. 70, ал. 7 от ЗОП. Възпроизведено е съдържанието на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" от ЗОП, което обаче не можело да замести задължението на органа да посочи конкретно кои от приетите за релевантни факти към коя хипотеза на правната норма се отнасят, (в този смисъл са и Решение № 3750/08.06.2023 г. по а. д. № 3415/2023 г. и Решение № 3957/15.06.2023 г. по а. д. № 705/2023 г. по описа на АССГ и други). Отделно от това относно методиката се сочи, че на първо място и едно от най - важните обстоятелства е че видно от подаденият брой на 3 офертите (общо 5 броя оферти) - методиката не е причинила възпиращ ефект.

Напротив подадени са били пет броя оферти, което свидетелствало, че участниците са се запознали с условията на поръчката, разбрали са ги, съгласили са се с тях, поради което са подали и оферта. В случай че част от условията по процедурата, в частност методиката са неконкретни, неясни и неразбираеми, а още по-малко и незаконосъобразни в ЗОП е предвидена възможност заинтересованите участници да обжалват решението за откриването на самата процедура съгласно чл. 196 от ЗОП. Такава възможност не е ползвана от никой потенциален участник. Напротив подадени са пет броя оферти, което свидетелства за ясни, разбираеми условия, конкретни критерии и законосъобразност на поръчката. Изразява се несъгласие, с твърденията, че надгарждащите обстоятелства (Обстоятелство № 1 и Обстоятелство № 2) по показател „Концепция за изпълнение“ „Не могат да бъдат определени като надграждащи и осигуряващи по - високо качество на изпълнение“, като са изложени подробни доводи в тази насока. Твърди си, че надграждащите обстоятелства (Обстоятелство № 1 и Обстоятелство № 2) са ясно и конкретно определени. Посочено е в методиката, че трябва да се представят мерки, тяхната насоченост - 1.мерки за осигуряване доставка на необходимите строителни продукти, предназначени за влагане в съответния строеж, и за извършване на входящия контрол за качество и съответствие на доставяните продукти с предвижданията на документацията за участие и нормативните изисквания; 2. представени мерки за осигуряване на качеството по време на изпълнение на проектирането, строителството и авторски надзор. На следващо място е ясно и конкретно определено какво трябва да бъде съдържанието на всяка мярка. Твърди се също, че неправилно е твърдението, че така утвърдената методика създава предпоставки за „субективно и дори произволно оценяване на предложенията на участниците“.Одобрената методика се сочи, че е напълно законосъобразна, като съдържа точни и обективни указания за определяне на оценка по всеки показател. Същата е изцяло в съответствие с действащата нормативна уредба. Съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки и Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност на възложителите, като те сами определят онези показатели, които имат преимуществено значение за избора на участниците, както и посочват самостоятелно тяхната относителна тежест.В този смисъл е изведен извод, че методиката не е в противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, според която пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва като показател за оценка на офертите. Наред с това, включените в методиката стъпки за поставянето на точки, дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите на участниците, едновременно с което им осигуряват достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Сочи, че тежестта да се докаже извършването на твърдяното административно нарушение е на административнонаказващия орган. В съответствие с презумпцията за невиновност, важима и в административнонаказателното производство, законът не е вменил задължение на наказаното лице да доказва, че не е извършило нарушението. Администртивнонаказващият орган е този, който трябва да докаже по несъмнен начин нарушаването на вменените разпоредби сочи, че не е сторил това. Доколкото въпросът относно реалното приложение на процесната методика не е изследван и коментиран от АНО, 4 вмененото на С. В. нарушение не е доказано по несъмнен и безспорен начин, а АНО е ангажирал незаконосъобразно административнонаказателна отговорност.