Решение № 217 от 29.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Бургас, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100500010 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. Х. А., ЕГН: **********, с адрес:

***, подадена чрез пълномощника му адв. Илияна Мелконян, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул."Цар Асен" № 26, адвокат Илиана Мелконян – БАК против решение № 199 от 26.10.2023г., постановено по гр. дело № 334/2023 г. по описа на Районен съд-Айтос, с което е отхвърлен иска му за предоставяне за упражняване родителски права върху детето му Х. С. Х., ЕГН: **********, родено от брака му с ответницата Н. Р. А., ЕГН: ********** /майка на детето/, който е прекратен с развод с влязло в законна сила на 30.12.2022г. съдебно решение № 85 от 09.05.2022г. по гр.д.№ 896/2021г. по описа на РС-Айтос.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, като се твърди, че същото е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, с целта на закона и, че е необосновано. Въззивникът счита, че приетото от районния съд, че изминалия кратък период от време от влизане в законна сила на решението по гр.д.№ 896/2021г. по описа на РС-Айтос не съставлява достатъчен аргумент за отхвърляне на исковете му. Оспорва и извода съда, че за същия период няма промяна в обстоятелствата.

Сочи, че не е отказал да изпълнението на посоченото съдебно решение, като счита, че детето само е изразило нежелание да бъде предадено на майка си, a и тя не е правила опити да се вижда с него. Излага,че майката твърде дълго време майката е неглижирала отношенията си с детето и не е изпълнявала родителската си отговорност, които обстоятелства не са ценени от първоинстанционния съд, а същите засягат интересите на детето, като в подкрепа на тези доводи навежда подробни съображения и цитира съдебна практика. На следващо място се твърди наличието на допуснати от районния съд процесуални нарушения, по съображения, че е прието заключението на вещото лице, изготвено без да е проведена среща с бащата на 1 детето и без съвместно интервю с бащата и детето, поради което моли допускане на повторна съдебно-психологическа експертиза по първоначалните въпроси, която да проведе съвместно интервю с бащата и детето. По така изложените съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Н. Р. А., чрез процесуалния си представител адв. Тургай Хасан е депозирала писмен отговор по въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Счита за правилен и съобразен с житейската логика извода на съда,че за изминалия кратък период не може да настъпят значителни промени в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим. Излагат се и съображения за неоснователност на доводите, че въззивникът не е отказвал предаване на детето на неговата майка, както и , че тя не се е интересувала от тях,като се твърди, че причината за раздялата между майката и децата е тяхното насилствено отвеждане от бащата. По подробно изтъкнатите в писмения отговор съображения се изразява несъгласие с изложеното от бащата във въззивната му жалба, като се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото. Въззиваемата се противопоставя на допускане на доказателственото искане, направено в жалбата по съображения, че не са налице основания за допускането му във въззивното производство поради преклузия по чл. 266,ал. 1 от ГПК и липса на която и да е от хипотезите на чл. 266, ал. 2 от ГПК

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Руен не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на С. Х. А., с която е предявен иск срещу бившата му съпруга Н. Р. Б. за промяна на режима, определен с влязло в законна сила на 30.12.2022г. решение № 85 от 09.05.2022г.по гр.д.№ 896/2021г. по описа на АРС, потвърдено с въззивно решение № 1085 от 09.11.2022г. по в.гр.д. № 1021/2022г. по описа на БОС, по отношение детето им Х., чрез искане родителските права върху детето да бъдат предоставени за упражняване на бащата-ищец, като местоживеенето на детето бъде определено при него, а на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето, както и осъждането й да заплаща издръжка в полза на детето, чрез бащата в размер на 250лв. месечно.

В исковата молба се сочи, че от прекратения си брак страните имат две деца Е. и Х.,които живеят при бащата още от 03.09.2017г., откогато той изпълнява всички родителски отговорности по отношение на тях. Сочи, че е имало прекъсване с един тримесечен период през 2018г., през който поради дело за домашно насилие /гр.д. № 271/2018г. по описа на АРС/ е било постановено децата да живеят при майка си, след изтичане на който период децата отново са се върнали при баща си. Излага,че преди година от подаване на исковата молба по-голямото дете Е. е отишло по свое желание да живее при майка си, като при ищеца е останало да живее по-малкото дете Х.. Ищецът твърди, че въпреки, че по брачното дело съдът е постановил двете деца да живеят при майката, на която са предоставени родителските права, детето Х. е продължило и след развода да живее при баща си. Сочи, че помежду им има създадена изключително силна емоционална връзка, като се твърди, че бащата е поел всички родителски отговорности за детето, а в негово отсъствие, когато е трудово ангажиран- грижите се поемат от бабата на детето по бащина линия. Излага се също, че майката не се е интересувала от детето, нито го е взимала при себе си. Сочи, че с изненада разбрал от връчена му през април 2023г. ПДИ, че срещу него е образувано изпълнително дело от ответницата за принудително предаване на двете им деца Е. и Х., насрочено на 25.04.2023г. от 10.30 часа. Ищецът сочи, че детето Е. вече живее от около 2 година при майка си, а за детето Х. заявява, че то е изключително привързано към него, към дома си и приятелския си кръг в с. Снягово, където е мястото, в което детето е отраснало и живее. По тези съображения моли за уважаване на исковете.

Майката е оспорила така предявения иск, като с депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е изразила становище за неговата неоснователност, като е възразила против твърденията в исковата молба, че фактически родителските права върху детето Х. се упражняват от бащата. Сочи, че въпреки решението за развода бащата е отказвал да й предаде детето Х., като осуетявал опитите й да вземе детето съобразно предоставените й от съда родителски права. Майката заявява, че това наложило тя да се с снабди с изпълнителен лист от 16.03.2023г. и да заведе изпълнително дело за принудителното предаване на детето, като едва на 25.04.2023г. детето Х. й било предадено чрез съдебния изпълнител и оттогава и двете деца живеят при нея. Излага, че къщата, в която живеят в с. Ябълчево има осигурени всички необходими битови условия за децата, а Х. по негово желание ходи на училище в с.

Руен. Заявява, че детето й е било предадено от ищеца с рана на пръста на десния крак, образувана поради носене на обувки с по-малък номер от подходящия, която му причинявала болки при ходене. Сочи,че бащата е изтърпявал няколко пъти наказания лишаване от свобода, а всеки път когато Х. се е прибирал след срещи с баща си ставал нервен и агресивен, започвал да отправя обиди към сестра си и да се държи лошо с нея.

Излагат се съображения, че когато децата се отглеждат заедно това ще им спомогне за изграждане на по-силна емоционална връзка, която е била преди това прекъсната, докато Х. е живял при баща си. Сочи се, че не са налице каквито и да е обективни предпоставки, обуславящи промяна на обстоятелствата, при които е определен режима по отношение на детето Х., в т.ч. и интереса на детето, като в подкрепа на доводите се цитира задължителна съдебна практика /ППВС № 1/1974г./ Моли за отхвърляне на исковете.

С първоинстанционното решение, районният съд е отхвърлил иска на бащата за предоставяне на родителките права по отношение на детето Х.. За да постанови обжалваното решение районният съд е развил доводи, че от влизане в законна сила на брачното решение – 30.12.2022г. до предаване на детето на майката на 25.04.2023г. е минал много кратък период, през който не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна досежно родителя, който вече е определен от съда да упражнява родителски права.

Липсва произнасяне по останалите искове, касаещи промяна на местоживеенето на детето, режима на лични отношения с другия родител и издръжката.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По същество от фактическа страна, съдът намира следното:

По делото е установено, че детето Х. С. Х. е родено на 05.05.2011г. по време на брака между страните- негови родители С. Х. А. и Н. Р. А. /понастоящем Б./, сключен на 05.05.2007г., прекратен с развод с влязло в законна сила съдебно решение № 85 от 09.05.2022г.по гр.д.№ 896/2021г. по описа на АРС, потвърдено с въззивно решение № 1085 от 09.11.2022г. по в.гр.д. № 1021/2022г. по описа на БОС. С бракоразводното решение е постановено родителските права по отношение на родените от прекратения на страните брак две деца Е., родена на 06.07.2007г. и Х., р оден на 05.05.2011г. да бъдат предоставени на тяхната майка Н. Б., при която те да живеят, като на бащата С. А. е определен режим на лични отношения с децата и е определена месечна издръжка, която той да им изплаща.

Тъй като в първоинстанционното производство родителите не са били изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, изслушването им е извършено пред въззивната инстанция,като и двамата са изложили своите доводи и възражения по предявения иск.

Страните не спорят, а видно от данните се установява, че повод за завеждане на 3 настоящото дело е връчената на ищеца ПДИ за предаване на детето Х. на неговата майка, действаща в изпълнение на предоставените й с бракоразводното решение родителски права.

Не се спори също, а и видно от приложения протокол на ДСИ от 25.04.2023г. ищецът е предал на ответницата чрез съдебния изпълнител по образуваното изп.д. № 160/2023г. по описа на ДСИ при РС-Айтос детето Х., а детето Е. е предадено на майката преди това доброволно. Установено е, че понастоящем и двете деца живеят при майка си в дома й в с.

Ябълчево, община Руен, обл. Бургаска.

Установено е, че и двамата родители са осъждани, като ищецът е осъждан три пъти, от които е изтърпявал два пъти ефективно наложено наказание „лишаване от свобода“ за управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон концентрация, а ответницата е осъждана за неплащане на издръжка, като са й налагани по-леки наказания.

От изготвения пред първата инстанция социален доклад е установено, че основните жизнени потребности на малолетния Х. се задоволяват от страна на майката с подкрепата на съжителстващия с нея мъж. Установено е също,че и двамата родители са трудово ангажирани и всеки от тях желае да упражнява родителските права по отношение на детето Х., каквото желае е изразено и пред съда при изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.

Детото Х. е изслушано в първата инстанция на основание чл. 15,ал. 1 от ЗЗДет. в проведеното на 19.07.2023г. съдебно заседание, като в обясненията си е изразило негативизъм към разширения кръг на семейството на майка си, като е посочило, че не се чувства добре там, тъй като никой не му обръща внимание и, че няма познати и приятели.