Решение № 1011 от 05.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Плевен, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430101143 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предложение трето от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на К. Д. Я. и П. Д. Я., за прогласяване на нищожност на ***, сключен между С. А. У. и К. А. Ц., в качеството на ***, и ответника ***, представлявано от А. В. К., в качеството на ***, който договор има за предмет поземлен имот ***, находящ се в землището на ***, ***, с площ от 62,316 декара, от който имот, след извършена съдебна делба по гр. д. № 8437/2017 г. на PC-Плевен, са образувани поземлени имоти с идентификатор *** и с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, собственост на ищците, поради накърняване на добрите нрави – на осн. чл. 26 ал.1 предл.трето от ЗЗД. Твърди се, че ищецът К. Д. Я. е собственик на следния недвижим имот земеделска земя, находящ се в землището на ***, а именно: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, ***, с адрес на поземления имот: ***, *** с площ 8242 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива.

Твърди се, че ищецът П. Д. Я. е собственик, също на основание наследяване и 1 делба, на следния недвижим имот - земеделска земя, находящ се в землището на ***, а именно: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с адрес на поземления имот: ***, *** с площ 6042 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива. Сочи се, че тези два недвижими имота, са образувани след разделяне от ПИ, находящ се в землището на ***, в ***, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне, с площ от 62,316 декара, в производство по съдебна делба по гр. дело №8437/2017г. на ПлРС. Описаният поземлен имот ***5 с площ от 62,300 дка, е бил възстановен в патримониума на общия наследодател на ищците П.Я.М. с Решение №105 от 06.01.1995 г. на Поземлена комисия ***. Сочи се, че до извършването на съдебната делба, върху имота е била налице съсобственост, като на 26.06.2015г., две от наследниците на П.Я.М. – отв.С. А. У. и отв.К. А. Ц., в качеството си на ***, са сключили с ответника „Арго - Ленд” ООД, представлявано от А. В. К., в качеството на ***, договор за аренда на земеделска земя, с предмет ПИ ***5, като ***те не притежават повече от половината от правото на собственост без имота и са сключили договора без знанието и съгласието на останалите съсобственици. Договорът е със срок от 01.10.2017 г. до 30.09.2037 г., и непосредствено след сключването му арендодаторите С. А. У. и К. А. Ц. са продали изцяло притежаваните от тях идеални части от собствеността на земеделската земя, предмет на арендата, като купувач е управителя на ответното дружество „Арго ленд“ ООД – отв.А. В. К., като физическо лице, че арендното плащане е уговорено в размер на 15 лв. на декар. Сочи се, че Договорът за аренда произвежда действие и по отношение на двата новообразувани имота на ищците, описани по-горе, които са образувани след разделянето на имот ***5, и че сключването на договор за аренда за един несправедливо дълъг период от време - над 20 стопански години, който обвързва всички останали съсобственици, и договарянето на престация от 15лв. на декар, с размер в пъти по-малък от средната пазарна рента и нееквивалентен на средната рента от 55-60лв/дка. за първата година на договора, накърнява интересите на останалите собственици на арендуваната земя. Ищците считат, че по този начин са нарушени морално-етичните норми за справедливост и добросъвестност, за предотвратяване несправедливо облагодетелстване на една страна за сметка на друга и възприетото от обществото правило да не се вреди другиму, които съставляват понятието 2

„добри нрави”. Сключеният в нарушение на добрите нрави договор за аренда уврежда интересите на ищците и пречи те да се ползват в пълен обем от правото си на собственост, поради което молят съда да прогласи договора за аренда за нищожен. Претендират разноски.

Ответниците „Арго ленд“ ООД и А. В. К. считат, че искът е допустим, но неоснователен, твърдят, че е спазена изискуемата от ЗАЗ форма на договор за аренда, че страните могат свободно да договарят съдържанието на договора, и че цената на арендното плащане е била пазарно ориентирана към датата на подписване на договора за аренда, че ищците са можели да поискат изменение по чл. 16 от ЗАЗ, но никой от тях не го е направил до момента, а са получили арендните си плащания в размер, уговорен с договора. Молят съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

Ответникът С. А. У. заявява, че искът е напълно основателен, че тя и сестра й не са сключвали договор за аренда и не са виждали ответника А. В.

К., и че след като продават земята няма логика да я отдават под аренда.

Заявява, че при подписване на договора за продажба са подписали много документи и вероятно между тях е имало и пълномощно, което са подписали, след което се оказва, че земята е дадена под аренда от тяхно име и ощетява ищците. Твърди, че не са искали да причинят такава щета с такъв дългосрочен договор за аренда и с ниска рента. Ответницата счита, че сделката е непочтена, но заявява, че не може да докаже невинността си.

Ответника К. А. Ц., не взема становище по делото.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Решение № 105 от 06.01.1995 г. на ПК – ***, на наследниците на П.Я.М. са възстановени в землището на *** четири имота, земеделски земи, а именно: ОВОЩНА ГРАДИНА от 2,003 дка, шеста категория, ***, имот ***; НИВА от 0,100 дка, пета категория, ***, имот № ***; НИВА от 62,300 дка, втора, трета и четвърта категория, ***, имот № ***, и ЛИВАДА от 3,960 дка, шеста категория, ***, имот № *** За собствеността на тези имоти е съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗЗПЗЗ ***, като за техни собственици са признати лицата Д.П.Я., Л.Х.В., Ю.Л.В., Л.С.В., Н.К.В., С.К.В., Й.Н.Я., К. А. Ц., С. А. У. и Б.И.Н.. Видно от 3

Решение от 30.04.2019 г. по гр.д.№ 8437 от 2017 г. на ПлРС, при извършената съдебна делба на съсобствените имоти, ищецът по настоящето дело К. Д. Я. е получил в дял ИМОТ № *** в землището на ***, *** представляващ нива, четвърта категория, от 8,242 дка, в ***, а ищецът П. Д. Я. е получил в дял ИМОТ № ***, в землището на ***, ***, представляващ нива от 6,042 дка, четвърта категория, в ***, както и ливада с площ от 3,960 дка, шеста категория, ***, в землището на ***. Съгласно актуалната скица на поземлен имот № 15-1586-04.01.2022 г. на СГКК – гр.Плевен, имотът на ищеца К. Д. Я. понастоящем е с идентификатор *** в землището на ***, ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със ***, с последно изменение от 04.01.2022 г., с адрес на поземления имот ***, ***, площ 8,242 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – четвърта, с номер по предишен план *** и съседи: ***, ***, ***, ***. Съгласно актуалната скица на поземлен имот ***, имотът на ищеца К. Д. Я. понастоящем е с идентификатор *** в землището на ***, ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със *** с последно изменение от 30.12.2021 г. с адрес на поземления имот ***, ***, площ 6,042 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – четвърта, с номер по предишен план *** и съседи: ***, ***, ***, ***.

По делото е представен оспорения Договор за аренда на недвижими имоти - земеделска земя от 26.06.2015 г., съгласно който С. А. У. и К. А. Ц., представлявани от Ц.Г.Ц., в качеството на ***, са предоставили под аренда на ***а АРГО-ЛЕНД ООД следния недвижим имот, съществувал преди съдебната делба, а именно НИВА с площ от 62,316 дка., в ***, в землището на ***, имот № ***. Договорът е сключен за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2017 г. до 30.09.2037 г., при уговорено арендно плащане в размер на 15.00 лв. на декар, платимо до 1 месец след изтичането на стопанската година, и с изрична уговорка, че то не подлежи на промяна за целия период на действие на договора. Договорът е вписан в Службата по вписвания – гр.Плевен на 26.06.2015 г. като *** и е с нотариална заверка на подписите на страните. Независимо от липсата на представени екземпляри на нотариални актове, видно от изявленията на страните, между тях не е спорно, че с ***, ответникът А. В. К. е придобил по дарение от ответниците К. Ц. и С.

У. 1/8 ид.част от нивата от 62.316 дка. в ***, в землището на ***, и че с ***, 4 същия ответник е закупил от ответниците К. Ц. и С. У. 1/8 част от същия недвижим имот, като тези две сделки са отразени в скицата от 09.10.2017 г., представена на лист 36 по делото, на имота който към този момент е бил с площ 62,316 дка и с № ***. От изготвеното по делото заключение на съдебнооценъчна експертиза за средната рентна вноска на земеделски земи в землището на ***, се установява, че заплащанията за аренда за декар земеделска земя по стопански години са били както следва: за стоп. 2014/2015 г. – 35 лв./дка; за стоп. 2017/2018 г. – 44 лв./дка; за стоп. 2018/2019 г. – 45 лв./дка; за стоп. 2019/2020 г. – 45 лв./дка; за стоп. 2020/2021 г. – 44 лв./дка; за стоп. 2021/2022 г. – 47 лв./дка и за стоп. 2022/2023 г. – 47 лв./дка. Вещото лице е изчислило тези плащания на базата на протоколи в изпълнение на заповеди на Директора на ОД Земеделие – гр.Плевен за всяка една от годините.

Поради дотук изложеното, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на Договора за аренда, се явява основателен и доказан по следните съображения:

В случая се твърди нищожност на процесния договор за аренда поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД.

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Смисълът на понятието "добри нрави" се изяснява в съдебната практика -Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.

№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2011 г., II т. о., ТК и др., като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима към гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и 5 ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо "добрите нрави", злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В съдебната практика е прието, че противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни последици. Приема се, че нееквивалентността на престациите, когато има за резултат нарушаването на такива норми, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. ВКС в практиката си въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността на престациите като приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност Решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК на ВКС, като в него съдът се мотивира с това, че критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се накърнил принципът на свободата на договарянето, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.

Разпечатката съдържа 23 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12ba80f4-63c7-4c90-a68d-995ae5f14b35