Решение № 78 от 04.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110142820 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Спринг Ер България“ ООД срещу В. К. И., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 211 КТ, вр . чл.207, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сума в размер на 3517,60 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени щети, изразяващи се липсващи и неотчетени стоки/артикули, предоставени на ответника във връзка с изпълнение на трудовите му функции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 21.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „Спринг Ер България“ ООД твърди, че на 10.03.2016г. сключил с ответника трудов договор, по силата на който работникът е полагал труд на длъжност „продавач разносна търговия“, с код по НКПД 52430002. Допълва, че ответникът имал задължение да предоставя не по – късно от 3-то число на месеца, следващ месеца на изпълнението, отчет за извършената дейност, в т.ч. отчет за наличността на асортимента/стоки, предоставени му във връзка с изпълнение на трудовите му задължения и намиращи се в него. Поддържа, че след депозираната от страна на работника писмена молба по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ от 23.11.2020г., трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед за прекратяване № 77/23.11.2020г. Заявява, че на 26.11.2020г. е получил Протокол № 0001/2020г., с който ответникът е предал на работодателя наличните стоки, намиращи се в него. След извършена сравнителна справка, удостоверена с Протокол-равносметка № 0002/2020г., е констатирано разминаване между предадената и отчетена стока от ответника, което представлява липса на стойност 3517,60 лева. Ищецът посочва, че във връзка с 1 установените липси е изпратил на ответника покана, с която му е предоставен срок за доброволно изпълнение, но последният не изпълнил задължението си за възстановяване на липсите на посочената стойност. Претендира разноски.

Ответникът В. К. И. е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че визираната от ищеца „Инструкция за месечен отчет на търговските представители“ не го обвързва, доколкото е заемал различна длъжност – „продавач разносна търговия“. В допълнение посочва, че на 24.11.2020г., чрез куриер, изпратил на ищеца с Приемо-предавателен протокол № 0001/2020г. всички артикули, които са били в негово държане и предоставени му във връзка с трудовите му функции, който протокол бил подписан от представител на ищцовото дружество без забележки в качествено и количествено отношение. Излага съображения, че изготвения в негово отсъствие Протокол-равносметка № 0002/2020г. съдържа неверни данни, съответно не доказва твърдяната липса.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание с чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

Отговорността по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и др./когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход няма яснота относно причините за неговото настъпване. Този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното материално отговорно лице. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. Поради това, за да избегне ангажирането на имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно.

Следователно за основателността на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи факти: че ответникът е заемал длъжност при него, съгласно която е упражнявал отчетнически трудови функции, наличие на липси, в повереното на ответника имущество, размера на липсите, момента на настъпване/откриване на липсите.

2

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника по делото е да докаже, че няма липси или че не е причинил липсите, или ако ги е причинил, че това не е извършено виновно.

Между страните по делото не е спорно и от представените писмени доказателства, в т.ч. трудов договор № 22/10.03.2016г., допълнително споразумение № 91/01.09.2019г., допълнително споразумение № 109/01.01.2020г. и Заповед № 77/23.11.2020г. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода от 10.03.2016г. до 23.11.2020г., по силата на което ответникът първоначално е изпълнявал длъжността "пласьор стоки" с код по НКПД 52430001, а считано от 01.09.2019г. длъжността „продавач разносна търговия“ с код по НКПД 52430002. Въз основа на представена по делото „Инструкция за месечен отчет на търговски представители“ /лист 12 по делото/, която е връчена на ответника, се изяснява, че всеки търговски представител на ищцовото дружество има задължение ежемесечно да инкасира всички парични постъпления, като попълва „декларация за постъпления в брой“, която подписва собственоръчно и изпраща на електронен адрес на работодателя, както и в оригинал до Централен офис, в определени за това срокове.

Посочено е, че след обработката на отчета на паричните постъпления, служител от Централен офис изпраща обратна информация за отразеното в системата, включително относно установен размер на липси и/или излишъци по каса. В допълнение към това се установява, че служителят е длъжен да прави и ежемесечна инвентаризация на склада, за който отговаря, в която връзка следва да опише физически наличните в склада му стоки и други активи като бройки и състояние на стоката, която информация също се свежда до знанието на работодателя, чрез изготвяне на „декларация за налични активи, стоки и материални ценности“. В инструкцията е предвидено, че служител на работодателя връща по ел. път обратна информация за отразеното в системата и в случай на наличие – размер на липси и/или излишъци в склада. Ответникът по делото се е запознал със задълженията, произтичащи от вътрешния акт на работодателя, което обстоятелство е удостоверено чрез изписването на имената и полагане на подписа си в края на документа.

Съгласно трайната съдебна практика обстоятелството дали на работника или служителя са възложени отчетнически функции може да се установява, както с длъжностна характеристика, така и с други доказателства. Придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е издадена /съставена/, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на 3 ценности на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа. В тази връзка следва да бъде съобразена Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица /Загл. Изм.

– ДВ, бр. 15 от 1985 г. / в чл. 1, ал. 1, т. 1 от която се съдържа примерно изброяване на отчетническите длъжности, а според чл. 1, ал. 1, т. 2 отчетници са и лицата, които не са назначени на отчетническа длъжност, но фактически изпълняват отчетнически функции – събират, съхраняват, разходват и отчитат обществени парични или материални ценности, независимо от изпълняваната от тях основна работа. Кодът по НКПД, който е посочен в трудовия договор, има само формално и неопределящо значение при определяне на същността на трудовата функция за конкретната длъжност.

Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за да възмезди работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата, които пряко боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на когото те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях /в този смисъл Решение № 493 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 586/2011 г., ІV г. о., ГК, Решение № 1 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. дело № 158/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 252 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1531/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 152 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6083/2014 г., IV г. о., ГК/.

Настоящият съдебен състав счита, че в трудовите функции на заеманата от ответника длъжност са включени дейности, свързани със съхранение и разходване на парични и стоково-материални ценности, доколкото същият е следвало да контролира движението на предоставени му стоково-материални ценности, да отговаря за опазването и съхранението на стоките и имуществото в склада, да извършва ежемесечно отчитане на паричните постъпления и инвентаризация на наличността в поверения му склад. В този смисъл са и показанията на свидетеля П. С., които подлежат на кредитиране като ясни, последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото. При разпита си свидетелката заявява, че работи при ищеца "Спринг Ер България“ ООД, като към м.11.2020г. е заемала длъжността офис сътрудник“. Познава ответника В. И., който работил в ищцовото дружество първоначално като „продавач разносна търговия“, а впоследствие като „търговски представител“, в което си качество обслужвал северната 4 централна част – В. Търново и големите градове около него. Допълва, че в един момент всички служители от продавачи преминали на длъжност „търговски представител“.

Свидетелката изяснява механизма на работа при ищцовото дружество, включително начина на получаване на стоката и отчитането от страна на търговските представители. Посочва, че с помощта на софтуерна програма се набират количествата, които търговските представители предварително са заявили и чрез протоколи от същата, получават стоката в склад, в който се води наличността на всеки представител и за който съответния представител отговаря. Допълва, че във връзка с предаване и отчетността на стоката с въпросната програма, се извършва опис, който по същество представлява трансфер от централен склад към склада на търговеца. Следователно на ответника е била възложена конкретна отчетническа функция – да борави пряко с ценности на работодателя, т. е. той е имал качеството на материално отговорно лице.

Следва да се отбележи фактът, че ответникът е подписал „Инструкция за месечен отчет на търговски представители“ /обстоятелство, което не е оспорено в настоящото производство/, имащо значение на признание от страна на същия, че се явява обвързан от предвидените с нея изисквания и задължения за месечен отчет на парични постъпления и складова наличност на стоки и артикули, съответно доводите му в насока неотносимост на доказателството към настоящото дело се явяват неоснователни и опровергани. В допълнение към горното наименованието на конкретната длъжност/позиция отразена в трудовия му договор и изменянето в рамките на трудовоправната връзка е ирелевантно, като за преценка за наличие на отчетнически функции по смисъла на чл.207 КТ, следва да се съобразяват конкретно възложените задължения и отговорности на работника. С оглед на гореизложеното, съдът достигна до извод, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а именно, че В. И. е заемал длъжност в ищцовото дружество, съгласно която е упражнявал отчетнически функции.