Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 828 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 821/2025
Вид
Определение № 828
Подписан
25.03.2025
В сила
13.08.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 828 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500821 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 2216/21.02.2025 г. на регистратурата на КРС, подадена от Д. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. „С.“ № 20, ет.2, против Определение № 127 от 04.02.2025 г. постановено по гр.д.№ 39 по описа за 2022 г. на Районен съд - Карлово, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Д. А. Д. за освобождаването му от заплащане на държавна такса във връзка с въззивното обжалване на решението по извършване на делбата.

Частният жалбоподател посочва, че тъй като адвокатът му е отказал да обжалва решението на съда и се е наложило сам да пише жалбата си, нямал адвокат и не можел да посочи конкретни членове от закона, но намира за неправилно да бъде задължаван да заплаща такса. Моли да му се даде служебен адвокат, който да го защитава.

Пловдивският окръжен съд, с оглед на данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първостепенният съд е постановил решение № 420 от 26.11.2024 г. по 1 гр.д.№ 39/2022 г., КРС, по извършването на делбата.

Недоволен е останал съделителят Д. А. Д., който е подал въззивна жалба. Последната е била оставена без движение от районния съд за представяне на квитанция за внесена държавна такса в размер на 458, 66 лева и преписи за останалите съделители.

С молба вх.№ 516/13.01.2025 г. Д. А. Д. е поискал да бъде освободен от плащането на държавната такса с довода, че е прекомерна спрямо средствата, с които разполага.

С разпореждане № 97/ 14.01.2025 г. районният съд е оставил без движение молбата по чл.83, ал.2 ГПК с указания до молителя да изложи фактите, на които основава молбата си и да представи декларация по чл.83, ал.2 ГПК за семейното си положение, данни за имущество и доходи и писмени доказателства.

С молба вх.№ 1350/03.02.2025 г. молителят е представил изисканата декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК и е поддържал, че държавната такса е прекомерна спрямо имущественото му състояние.

За да постанови обжалваното определение районният съд е обсъдил данните в представената от молителя декларация по чл.83, ал.2 ГПК. Приел е за неверен декларирания факт, че молителят и съпругата му не притежават дялове и акции в търговски дружества с позоваване на справки по делото от Търговския регистър, според които молителят е едноличен собственик на капитала на две търговски дружества – „ПЕРФЕКТ-АУТО“ ЕООД и „Корект Д.Д. – Ауто ЕООД“, както и работи по трудово правоотношение с дружество „ТАНДЕМ АУТО – 18“ ООД. Позовал се е на факта, че молителят разполага с жилищен имот, от които би могъл да реализира доход на наем, и земеделски имот, от който да реализира доход от рента или аренда, и вероятно три автомобила. Посочил е, че не са декларирани заболявания от молителя, които да му пречат да упражнява труд и да реализира доходи. Предвид изложеното и при липса на конкретни изявления на страната за фактите и обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 от ГПК, които да са изложени в молбата и на писмени доказателства, които да ги подкрепят, районният съд е приел, че е лишен от възможност да обоснове извод за невъзможност на молителя заплащане на дължимата държавна такса във връзка с въззивното обжалване.

Определението е правилно.

2

Правната възможност за освобождаването от такси и разноски по производството е предоставена на физическите лица, които, поради липсата на доходи и имущество, са в обективна невъзможност да изпълнят законоустановеното задължение за тяхното внасяне. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за това е на лицето, което е поискало освобождаване от заплащането на задълженията за същите. При преценката си съдът взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл. 83, ал. 2, т. 1 -7 ГПК/.

В настоящия случай, макар молителят да е декларирал, че получава доход в размер на 540 лева от заплати, както и такъв е доходът на съпругата му от около 500 лева, то според декларацията същите притежават движимо и недвижимо имущество ( МПС, земя и сгради в с.Г.М., апартамент в гр.К., земеделска земя около 6 000 кв.), от което се обосновава възможността за реализиране на доходи. Същевременно от справки по делото се установява, че молителят е едноличен собственик на капитала на две търговски дружества„ПЕРФЕКТ-АУТО“ ЕООД и „Корект Д.Д. – Ауто ЕООД“, както и има сключен трудов договор от 15.01.2024 г. с „ТАНДЕМ АУТО – 18“ ООД.

Предвид така установените факти по делото и доколкото молителят е в трудоспособна възраст, не твърди и не установява да е с вложено здравословно състояние, налагащо направата на разходи за лечение, нито да заплаща наем или наличието на алиментно задължение, не се подкрепя доводът за невъзможността му да заплати държавната такса от 458, 66 лева.

С оглед на изложеното, на стоящият съдебен състав на ПОС намира, че не са налице предпоставките за освобождаването на Д. А. Д. от заплащане на дължимата държавна такса за обжалването на първоинстанционното решение.

Правилен е изводът на първостепенния съд за възможностите на молителя да заплати държавната такса, който извод не се опровергава.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В частната жалба е направено искане за предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство, по което искане 3 компетентен да се произнесе е първостепенния съд съгл.чл.95, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 127 от 04.02.2025 г. постановено по гр.д.№ 39 по описа за 2022 г. на Районен съд - Карлово, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Д. А. Д. за освобождаването му от заплащане на държавна такса във връзка с въззивното обжалване на решението по извършване на делбата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4