Решение № 383 от 28.03.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Русе, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20214520102880 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от Б. П. П. Ф.

С.А.-Франция, с № в ТР 542097902, гр. Париж, ***, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А.клон България, ЕИК

204915054, представлявано от Димитър Димитров, чрез юрк. Николета Матева, с която са предявени установителни искове срещу В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Щ*** № 11, обл. Русе, които в случай, че бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, евентуално предявява като осъдителни. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание:

1/ по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за сумата 4528,59 лв.- неплатена главница, по договор за заем наименован Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15176687, за срок от 60 месеца на равни месечни вноски по 144,83 лв., с първа вноска на 05.10.2017 г. и последна на 05.09.2022 г. Ищецът признава, че към 05.03.2018 г. ответницата е погасила 5 месечни вноски, като след тази дата е преустановила плащането;

2/ по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2174,74 лв. - представляваща възнаградителна лихва по Договора за заем, начислена върху главницата за периода от 05.04.2018 г. /първа пропусната вноска/ до 15.01.2021 г.;

3/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1222,56 лв. мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 05.04.2018 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.01.2021 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 28.01.2021 г. по ч.гр.д.

№ 385/2021 г. на РРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и ищеца е предявил настоящите искове в законоустановения срок.

1

Препис от същата е редовно връчен на ответницата, чрез назначения й особен представител адв. З.М. от АК-Русе и в указания срок е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че предявените в условията на евентуалност осъдителни искове са недопустими, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, са неприложими правилата за изменение на иска по чл. 214 ал. 1 от ГПК. Оспорва исковете и по основание, като счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, тъй като представената по делото „последна покана“ не е получена от ответницата. Счита, че са налице неравноправни клаузи в Договора и не са представени общите условия към него. Не било ясно какво включва годишния процент на разходите, нито как е формиран. Счита, че в погасителния план не е посочено каква част от месечната вноска представлява главница и каква лихва, което е основание за недействителност на договора за кредит. Счита, че договорните клаузи относно размера на лихвения процент и годишния процент на разходите са нищожни по смисъла на закона, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че договорът не е отговаря на изискването по чл. 11 ал. 1 т. 7 и т. 9 то съгласно чл. 22 ЗПК същия е недействителен и кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без лихва и други разходи. Изтъква, че е недопустимо за един и същ период да се начисляват по два вида лихви и възнаградителна и мораторна. Оспорва дължимостта и на главницата по договора, тъй като към момента на подаване на заявлението не е настъпила изискуемост на вземането.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 385/2021 г. по описа на Районен съд Русе е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът В. Д. Г., да заплати на кредитора Б. П. П. Ф. претендираните с исковата молба суми. Срещу нея не е подадено възражение, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а настоящите искове са предявени в предвидения едномесечен срок, поради което са допустими.

По отношение на иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за заем ищецът е предоставил на ответницата сумата от 4600 лв., като револвиращ потребителски кредит с издаване на кредитна карта PLUS-15176687, а ответникът се е задължил да връща усвоената сума с надбавка 2544,20 лв. /възнаградителна лихва/, 1545,60 лв. застрахователна премия, както и такса ангажимент 161 лв., на 60 месечни погасителни вноски по 144,83 лв., като падежа на последната е 05.09.2022 г. и не е настъпил, респ. – настъпване на предвидените между страните основания за изискуемост на сумата 4528,59 лв. останала непогасена.

Ищецът признава, че към дата 05.03.2018 г. ответницата е погасила 5 месечни вноски и след тази дата е преустановила плащането, а след втората непогасена вноска на 05.04.2018 г. вземането станало ликвидно и изискуемо в цял размер. Срокът на договора изтича окончателно на 05.09.2022 г., а заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 26.01.2021 г. В тежест на ищеца бе да докаже, че между страните е сключен договор за заем с посоченото съдържание и размер, както и че съгласно уговореното между страните предаването на главницата по заема е била преведена от заемодателя ищец по посочена от заемателя сметка, както и уведомяването на ответницата за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

В тежест на ответника бе при доказване на горните обстоятелства да докаже плащането.

По отношение на иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за заем ищецът е предоставил на ответницата сумата от 4600 лв., а ответникът се е задължил да я върне заедно 2 с възнаграждението за ползване /годишна лихва/ от 18,72 % и ГПР 22,42 %, в размер на 2174,74 лв. за периода от 05.04.2018 г. /първа пропусната вноска/ до 15.01.2021 г. В тежест на ищеца бе да докаже, че между страните е сключен договор за заем с посоченото съдържание, както и че съгласно уговореното между страните предаването на главницата по заема е била преведена от заемодателя ищец по посочена от заемателя сметка. В тежест на ищеца бе да докаже, че между страните е уговорена възнаградителна лихва за ползване на главницата в посочения размер, както и че е уговорена дължимостта й при предсрочна изискуемост.

В тежест на ответника бе при доказване на горните обстоятелства да докаже плащането.

По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1222,56 лв. мораторна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 15.01.2021 г. върху непогасената главница. Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение. В тежест на ищеца бе да установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е поставен в забава, респ. – да е уговорен между ответника и Б. П. П. Ф. падеж на задължението или да е изпратена покана.

От представените по делото писмени доказателства Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15176687и извлечение по кредит PLUS-15176687 безспорно се установява, че ответницата е сключила с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, процесния договор по силата на който й е предоставена в заем сумата от 4600 лева, а тя се е задължила да я върне до 05.09.2022 г., ведно с договорна лихва на 60 месечни вноски в размер на 144.83 лв. всяка, съгласно погасителен план – или между тези страни е възникнало валидно облигационно отношение.

От ищеца се твърди, че ответницата не е погасявала задълженията си по договора, като оспорване на това обстоятелство и представяне на доказателства, което е в тежест на ответницата, не са направени. Поради това и съдът приема, че е налице обективната предпоставка на правото на ищеца да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, съгласно разпоредбата на чл. 5 от Договора за кредит. Не са представени доказателства, че такова изявление, направено от кредитора, е достигнало до длъжника /въпреки, че в договора е уговорено, че при неплащане на две и повече вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост/, поради което не е налице второто, субективно условие, с което кредиторът упражнява правото си да направи едностранно изменение на договорните отношения, по отношение на уговорения срок за заплащане на задълженията, като заетата сума става изискуема, ведно с обезщетение за забава при неплащане на задължението. С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Горното приложимо и при договорите за потребителски кредит, сключени от финансови институции, които не са банки, с оглед равните права на кредитополучателите като потребители. Или към момента на издаване на заповед за изпълнение не е било изискуемо задължението изцяло и предсрочно, както е поискано и както е уважено заявлението по реда на чл. 410 от ГПК. В настоящото производство не се доказа и настъпил падеж и размер на задълженията към датата на подаване на заявлението. Ето защо съдът приема, че към датата на подаване на заявлението 26.01.2021 г. не е била настъпила изискуемостта на претендираните суми, като 3 от събраните доказателства не се установи несъмнено размера и падежа на задълженията на ответницата към датата на подаване на заявлението. Поради това и с оглед задължителната тълкувателна практика на ВКС, установителните искове следва да бъдат оставени без уважение, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С подаване на исковата молба, в която е посочено като дължимо задължението в пълен размер, връчена редовно на особения представител на длъжника, е осъществена и втората предпоставка на правото на кредитора да обяви за изцяло изискуемо задължението на кредитополучателя. В този смисъл и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК, в което е обсъдено и прието, че уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление, като при назначен на ответника особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването на препис от исковата молба и на уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител, се счита, че е налице надлежно уведомяване на длъжника/ответник. Поради изложеното съдът приема, че е налице настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на главница, договорна лихва и обезщетение за забава, като размерът им е претендираната с исковата молба сума 4528,59 лв. за неплатена главница, от която са приспаднати погасените от ответницата 5 месечни вноски и сумата от 2174,74 лв. - представляваща възнаградителна лихва по Договора за заем, начислена върху главницата за периода от 05.04.2018 г. /първа пропусната вноска/ до 15.01.2021 г.

Поради това следва предявените при условие на евентуалност осъдителни искове да бъдат уважени до размера на претендираната главница и възнаградителна лихва, а доколкото се претендира обезщетение за забава, такова се дължи от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на задължението, в случая връчване на исковата молба на назначения особен представител на ответника, или от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като в останалата част искът за заплащане на обезщетение за забава се явява неоснователен. Горното съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи законна лихва за забава, но не и за периода преди това.