Акт от 22.06.2020, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10060/2020
- Подписан
- 22.06.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104а · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 82 гр. Велико
Търново, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, втори касационен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно НАХД № 10060/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касаторът Р.И.Г. ***, с ЕГН ********** обжалва Решение № 528 от 26.11.2019 г. по НАХД № 1682/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1275-001773/26.08.2019 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на касатора за нарушение на разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
Касаторът счита, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението първоинстанционния съд неправилно е преценил и анализирал представените от него писмени доказателства. Счита, че липсата на пълна, всестранна и обективна преценка и анализ на доказателствата в тяхната съвкупност съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото му на защита и неминуемо води до погрешни изводи относно осъществилите се факти и обстоятелства, които от своя страна обуславят неправилно приложение на материалния закон. Намира за съществени процесуални нарушения неизвършването на проверка от АНО по депозираните възражения и необсъждането на основателността им както преди издаването на НП, така и в самото НП; необсъждането от въззивния съд на релевираните в жалбата възражения, че в оспореното НП наказващия орган не е посочил конкретното основание от Наредба № 1з-2539 на МВР за отнемането на контролни точки, което от своя страна съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничавало правото му на защита. По изложените мотиви се иска отмяната на решението на районния съд и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба
– Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение. Счита, че съдебното решение е постановено при вярно установена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати нарушения от съда при оценка на доказателствата и нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това намира, че правилно съдът е приел, че НП е законосъобразно и решението следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
Установено е, че на 20.08.2019 г. екип от служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново в състав мл. автоконтрольор Й.Е. И. и мл. автоконтрольор Л.В.М.извършвали контрол по спазване правилата за движение по пътищата, на булевард „България” в района на магазин „Косер” в гр. Велико Търново. Контролните органи били извън патрулния автомобил, като са следели за спазване на правилата за движение да движещите се по бул. „България“ автомобили. Около 15.30 ч. полицейските служители видели и възприели, че водач на товарен автомобил - „Шкода Румстър“ разговаря по мобилен телефон докато управлява автомобила, без да използва устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете. При това контролните органи подали сигнал и спрели автомобила по установения ред. Същите обяснили на водача за какво е спрян и какво нарушение е извършил. За така установеното нарушение на чл. 104а от ЗДвП на Р.И.Г. е съставен от мл. автоконтрольор Й.И. в присъствието на мл. автоконтрольор Л.М.АУАН с бл. № 11217 от 20.08.2019 г. АУАН бил съставен в присъствито на нарушителя, който го подписал без възражения. В законоустановения срок са депозирани допълнителни писмени възражения от Г., по които наказващия орган е извършил допълнителна проверка, приключила с докладна записка от полицейски инспектор в група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при ОДМВР – Велико Търново. В хода на проверката са потвърдени установените от полицейските служители констатации и мнението на извършилия проверката е било да бъде издадено наказателно постановление. Въз основа на съставения АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени доказателства и показанията на свидетелите, въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на НП. На първо място съдът е приел, че АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове от компетентни органи, съдържат всички реквизити, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, поради което при реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На второ място съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, като доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението са неоснователни. Посочено е, че наложеното наказание е в точно фиксиран от закона вид и размер. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. липса на процесуални усилия от съда за издирване на обективната истина и несъобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на касатора, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неизвършването на проверка от АНО по депозираните възражения и необсъждането на основателността им както преди издаването на НП, така и в самото НП. Правилно въззивният съд е посочил, че законът не предвижда някаква строго формална процедура за провеждане на проверка по направените по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения, както и задължително запознаване на актосъставителя и свидетеля по акта с резултатите от тази проверка. От приложената към АНП докладна записка с рег. № 1275р-6555/27.08.2019 г. /л. 14 от делото/, се установява, че наказващия орган в изпълнение на задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е извършил разследване на спорните обстоятелства, като е възложил въпросната проверка, извършена от полицейски инспектор в група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при ОДМВР – Велико Търново. В хода на проверката са потвърдени установените от полицейските служители констатации и мнението на извършилия проверката е било АНП да продължи и да бъде издадено наказателно постановление.
Тези обстоятелства са описани и в обжалваното НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г. да издава НП по ЗДвП /л. 8-10 от делото/. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на касатора, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане от въззивния съд на релевираните в жалбата възражения, че в оспореното НП наказващия орган не е посочил конкретното основание от Наредба № 1з-2539 на МВР за отнемането на контролни точки, което от своя страна съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничавало правото му на защита. Действително в решението на въззивния съд няма произнасяне по това възражение, но нарушението не е съществено, тъй като по никакъв начин не ограничава правото на защита на касатора да разбере на какво законово основание му се отнемат контролни точки.
С обжалваното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за извършено административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. В НП е посочено, че на Р.И.Г. на основание Наредба № 1з-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.
Внимателният прочит на наименованието и разпоредбите на Наредба № Із-2539 на МВР от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013г., в сила от 04.02.2013г., сочи законовото основание за отнемане на контролни точки за конкретното нарушение.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1з-2539 на МВР за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му /нарушение по чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП/ се отнемат 6 контролни точки. Не са необходими юридически или други специални познания, за да може касаторът да разбере на какво законово основание му се отнемат контролни точки, доколкото в НП е посочено, че касаторът е санкциониран за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му - нарушение по чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП. От друга страна посочването на законовото основание за отнемане на контролни точки не е сред задължителните реквизити на НП по чл.
57 от ЗАНН и непосочването му не обуславя незаконосъобразност на НП от формална страна. Поради изложеното необсъждане от въззивния съд на това възражение на касатора не е ограничило правото му на защита и не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол.
Разпечатката съдържа 44 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12b86ee7-4ec5-4a7f-b67b-726fb2234b12