Решение № 2843 от 03.08.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2843 гр. Варна, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Д. като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110116155 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Д. С.

Д. ЕГН ********** и Ю. Т. Д. ЕГН **********, двете с адрес: гр. Варна ул.

„Р.“ №... ет.6 ап.51, с която против П. О. А., ЕГН **********, с адрес: гр. М.

***, вх.Б, ет.1, ап.1, е предявен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ..... находящ се в урбанизирана територия на с.о. „П.“, землище Г. район „Аспарухово“, Община Варна, с площ от 472 кв.метра, при граници:

***,

***,

***,

***,

***.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищците права.

Ищците се легитимират като собственици на процесния имот, при квоти – ¾ ид.ч. за първата от тях и ¼ ид.ч. за втората. Правото на собственост е придобито въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, при присъединяване владението на техния наследодател Т. Д.

Д. Твърди се, че през 2015 г., след като същият предприел действия за снабдяване с констативен нотариален акт, установил, че правото му на собственост се оспорва от трето лице – Р.Я.Б. След успешно провеждане на съдебно производство, ищците инициирали нотариална процедура, като нотариален акт за собственост на недвижим имот №107, том I, рег.№ 548, дело №91 от 2018 г. по описа на С.Ч. нотариус, №619 в регистъра на НК, вписан в СВ Варна вх.рег.№35837 от 19.12.2018 г., акт №78, том XCV, дело №20552/2018 г., ищците са били признати за собственици на процесния имот.

Преди датата на снабдяване с нотариалния акт, на 23.08.2017 г., но след вписване на исковата молба, въз основа, на която било образувано гр.д.

№4201/2016 г. по описа на ВРС, Р.Я.Б.се разпоредил с недвижимия имот, като сключил договор за продажбата му с ответника П. А., който заявил искане пред СГКК да бъде вписан като собственик на имота.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя сключено с ищците споразумение, съгласно което той изрично признава основателността на предявения иск, а ищците декларират, че не претендират разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищците потвърждават сключеното споразумение, като отправят искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска, на основание чл.237, ал.1 ГПК. Заявяват, че не претендират разноски.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е допустим и основателен.

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: удостоверение за данъчна оценка изх.№5305024106/ 21.11.2022 г. от Община Варна Дирекция „МД“; скица на поземлен имот №15-13506-10.01.2018 г. на ПИ с идентификатор ..... издадена от СГКК Варна; удостоверение №61/06.01.1986 г. за предоставяне право за ползване на земя от ОбНС Варна; удостоверение за наследници изх.№2682/14.01.2016 г., на Д.Д.Д. издадено от Район Одесос при Община Варна; нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на пар. 4а ПЗРЗСПЗЗ и по наследство №15, том I, рег.№346, дело №12 от 2002 г., по описа на М. Т.а, нотариус №334 в регистъра на НК, с район на действие ВРС, вписан в СВ Варна вх.рег.№865 от 05.02.2002 г., Акт №87, том III, дело №599/2002 г., стр.128205; договор за доброволна делба на недвижими имоти от 11.02.2002 г., с нотариално удостоверяване на подписите от М. Т.а, нотариус №334 в регистъра на НК, с район на действие ВРС, вписан в книгите за вписване на 11.02.2002 г., том I, №273, вх.рег.1114; решение №2910/ 14.07.2017 г. по гр.д.№4201/2016 г. по описа на ВРС; удостоверение за наследници изх.№170759/30.08.2018 г. на Т. Д. Д., издадено от Район Одесос при Община Варна; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №... том II, рег.№.... дело №297 от 2017 г. по описа на И.М. нотарус с район на действие ВРС, №195 в НК, вписан в СВ Варна вх.рег.№....т 24.08.2017 г., акт №66, LIV, том 11602; нотариален акт за собственост на недвижим имот №107, том I, рег.№ 548, дело №91 от 2018 г. по описа на С.Ч. нотариус, №619 в регистъра на НК, вписан в СВ Варна вх.рег.№35837 от 19.12.2018 г., акт №78, том XCV, дело №20552/2018 г.; писмо рег.№20-6168/01.02.2018 г. от началник СГКК Варна до ищците; жалба от ищците до ИД на АГКК София и от отговор по постъпила жалба вх.№Ж-66/02.12.2022 г. от АГКК. От същите се установяват наведените с исковата молба фактически твърдения на ищците.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът, намира че в процесния случай не са налице отрицателните предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът намира, 2 че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК.

С оглед установеното по делото, както и предвид отправеното искане на ищеца, съдът намира предявения иск за основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

Съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага подробни мотиви за това.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по делото, но с оглед изричното му изявление, че не претендира такива, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Д. С. Д. ЕГН ********** и Ю. Т. Д. ЕГН **********, двете с адрес: гр. Варна ул. „Р.“ №... ет.6 ап.51, че П. О. А., ЕГН **********, с адрес: гр. М. ***, вх.Б, ет.1, ап.1, НЕ Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ..... находящ се в урбанизирана територия на с.о.

„П.“, землище Г. район „Аспарухово“, Община Варна, с площ от 472 кв.метра, при граници:

***,

***,

***,

***, ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3