Решение № 143 от 18.03.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пещера, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101065 по описа за 2025 година

За да се произнесе, прие следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и искове по чл. 86 от ЗЗД

В исковата си молба ещцата Б. В. Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Пещера, общ. Пещера, ул. „***, чрез пълномощника адв. В. Л. П. от АК-Смолян, против ответника Детска градина „Деница", гр. Пещера, ул.

„П. Г." №54, БУЛСТАТ: *** представлявана от В. К. - директор, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание: чл. 128, т. 2 от К Т във вр.с чл.245 от КТза осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1200,00 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01 - 269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 320,69 лева, считано от 05.10.2023 г. до 15.09.2025 г. и законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 16.09.2025 г. до окончателното й изплащане; иск с 1 правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4095,65 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01 - 269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 1094, 52 лева, считано от 05.10.2023 г. до 15.09.2025 г. и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба в съда – 16.09.2025 г. до окончателно изплащане на задължението; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 947,25 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01 - 269 от 06.12.2022 обезщетението за неизползван годишен отпуск за 57 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 253, 15 лева, считано от 05.10.2023 г. до 15.09.2025 г. и дължимата лихва от момента на предявяване на исковата молба в съда – 16.09.2025 г. до окончателно изплащане на задължението. Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение, като е заемала длъжността „старши учител в Детска градина „Деница", гр. Пещера, което е прекратено, считано от 01.06.2023 г., на основание Заповед № 273/29.05.2023 г., считано от 01.06.2023 г. с правно основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Сочи, че е била член на синдикална организация към Синдикат на българските учители при ДГ „Деница", гр.

Пещера до м. юни, 2023 г. вкл., спазвала е разпоредбите и Устава и добросъвестно е заплащала членския си внос. Излага твърдения, че на 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, с който е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение от 1763,00 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Допълва че изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., 2 който макар приет на 01.08.2023 г., е влязъл в сила от 01.01.2023 г. Ищцата сочи, че на 04.10.2023 г. подала заявление до директорката на Детска градина „Деница", гр. Пещера, с което претендира трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото и правоотношение/ да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. Твърди, че е получила отказ от страна на директора. Сочи, че за период от пет месеца – от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. й е изплатено възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането и спрямо анекса. Поддържа, че сумите, които претендира, представляват разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса, като същите произтичат от трудовото правоотношение, респективно от прекратяване на същото. По същество на исканията си излага твърдения, че колективният трудов договор представлява недържавен източник на трудово правни норми, като изразеното му социално предназначение е да урежда повече на брой и по[1]богати по съдържание субективни права, в подкрепа на които цитира съдебна практика на ВКС.

Сочи, че правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие "ex tunc" или т.н. обратна сила - „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.". Ищцата изтъква още, че разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, като в процесния период същата несъмнено е била в трудово правоотношение с ответната детска градина и е била член на синдикална организация, като предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засяга и има действие спрямо нея. Допълва, че съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/ 06.12.2022г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Ищцата излага становище, че предвид предвиденото обратно действие на посочените разпоредби и доколкото е полага труд през процесния период, то следва да се приеме, че от 01.01.2023 г. трудовото й възнаграждение е било увеличено. В подкрепа на становището си 3 цитира съдебна практика на ВКС и на съдилищата в страната. На следващо място изтъква, че неизплащането на трудовото възнаграждение от директорката след подаване на заявление от страна на ищцата е в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ, който въвежда законовата презумпция за добросъвестност от страна на работодателя. Допълва, че с отказа на работодателя да изплати на ищцата полагащото и се трудово възнаграждение е нарушен и установеният в чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България принцип да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“. Наред с това ищцата счита, че отказът на работодателя й е и проява на дискриминационно отношение спрямо нея в нарушение на чл.6 КРБ, чл. 18 и чл. 4 от ЗЗДискр, както и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, което намира за противоправно и форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ. С исковата молба ищцата претендира и дължима мораторна лихва по всеки един от обективно съединените искове, като началната дата, от която претендира лихвата обвързва с факта на забавата, в която е изпаднало ответното училище, след като официално ищцата е отправила покана за изплащане на претендираните суми. Счита, че в процесния случай е приложимо правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и ответното дружество е изпаднало в забава от датата на поканата – 05.10.2023 г. По изложените съображения ищцата моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпила молба от ответника ДГ „Деница“ – гр. Пещера, в която оспорва подадената искова молба и моли съда да остави същата без уважение.На първо място не оспорва обстоятелствата, наведени в исковата молба, а именно: 1/ че ищцата е работила по трудов договор в ДГ „Деница" - гр. Пещера, на длъжност „Старши учител" за процесния период от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г.; 2/ че считано от 01.06.2023 г. - трудовото й правоотношение с ДГ „Деница" - гр.

Пещера е прекратено със Заповед № 273/29.05.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т. 10 от КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 3/ че за процесния период от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. ищцата е била член на синдикалната организация в ДГ „Деница" - Синдикат на българските учители /СБУ/ в ДГ „Деница" - гр. Пещера; 4/ че ищцата на 05.10.2023 г., е искала от ответника ДГ „Деница" - да й преизчисли и изплати увеличението на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекс № 4

ДОМ92/10.08.2023 г. към КТД, както и че ответникът към тази дата /05.10.2023 г./ е отказал; 5/ че, за 2023 г., всички уговорени трудови възнаграждения с ищцата до прекратяване на трудовото и правоотношение, извън Анекса - са й изплатени от ответника. Ответникът оспорва обстоятелствата, че не е изплатена на ищцата разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. и брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., както и че не е изплатена разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.2022 и обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 57 дни. Намира тези за неоснователни и моли за отхвърлянето им, поради изплащането им от ДГ „Деница" на ищцата на 28.06.2024 г. На следващо място ответникът оспорва дължимостта на сумата от 4095,65 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01 -269 от 06.12.2022 г. и изплатеното на ищцата обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 1094,52 лева, считано от 05.10.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Изтъква, че анексът не регламентира изплащане на увеличение /разлика/ на обезщетения, поради което този иск се явява неоснователен. В случай, че е дължима тази разлика - оспорва претендирания размер от 4095,65 лв., като твърди, че е 3696,00 лв. към месец юни 2024 г. и оспорва размера на претенидраната мораторна лихва за забава от 1094,52 лв. за периода от 05.10.2023 г. до датата на предявяване на иска в съда.

Ответникът сочи, че със Заповед № 273/29.05.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подадено предизвестие изх. № 47/02.05.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение между ДГ „Деница" и ищцата, считано от 01.06.2023 г., като на ищцата за начислени и изплатени обезщетенията по т.1 и т.2 - подробно посочени в Заповедта. Сочи, че по направеното от ищцата 5 искане да й бъде преизчислена и изплатена разликата между увеличението на трудовото й възнаграждение и получаваното такова; неизползваните отпуски и обезщетението при пенсиониране за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., първоначално е отказал, поради противоречивите становища на Министерство на образованието и науката и Синдикатите. Допълва, че след указано давление от местната власт, през месец юни 2024 г. ответникът е изплатил на ищцата увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО, които не са упоменати в Анекса за периода от 01.01.2023г. до 01.06.2023 г. Твърди, че на 27.06.2024 г. е сключил с ищцата споразумение, обективирано в Допълнително споразумение № 248/27.06.2024 г. към трудов договор № 003/23.05.1995 г., за да може да й начисли и изплати увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО. Поддържа, че с платежно нареждане от 28.06.2024 г. е изплатена изцяло на ищцата сумата от 2224,93 лв., представляваща увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО. Сочи, че тази сума е начислена на ищцата по фиш за месец юни 2024 г. и по ведомост за м. юни 2024 г. Допълва че на ищцата са направени удръжки върху увеличенията. С оглед изложеното от него ответникът твърди, че ищцата се домогва повторно да получи суми, които вече са й изплатени. На следващо място излага твърдения, че е надплатил на ищцата сумата от 1115,03 лв., представляваща разлика за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО. Ответникът твърди, че в Анекса се предвижда единствено и само увеличение на брутната работна заплата /БРЗ/, но не и на платен годишен отпуск, обезщетения и СБКО, каквито суми е заплатил на ищцата - без да са регламентирани и посочени в Анекса. Твърди, че сумата от 1115,03 лв. ищцата е получила без основание, без да има за какво нефигуриращо основание по Анекса. По отношение на иска за изплащане на сумата от 4095,65 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс и обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно /БРЗ/ 6