Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3210 от 11.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42423/2021
Вид
Решение № 3210
Подписан
11.04.2022
Състав
ГЕРГАНА ЖИВКОВА ТРОЯНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3210 гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20211110142423 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 о т Кодекса за застраховането (КЗ) от „ЗД Бул Инс“ АД срещу ИВ. Б. КР. за заплащане на сумата 521.62 лева – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на обезщетение за вреди от ПТП от 27.11.2017г. в гр.София, настъпило по вина на ответника, който е напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва от 20.07.2021г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 27.11.2017г. в гр.София, на бул. „Ал.Пушкин“ № 6, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СА 1645 ХК – ИВ. Б.

КР., застрахован при ищеца по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) по полица № BG/02/117002760200 от 2017г., валиден към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП са били причинени вреди на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА 4416 ТВ, за обезщетяване на които била заведена щета № 1810016512/2017г. в ищцовото дружество, платило такова в размер на 496.62 лева в изпълнение на задълженията си по договора за застраховка ГО. Пояснява, че водачът на увреждащото МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и се е ударил в паркирания на пътното платно л.а. „Рено Меган Сценик“, след което е напуснал местопроизшествието в нарушение на задължението си да остане до идване на органите на пътната полиция, поради което дължи платеното от ищеца обезщетение от 496.62 лева и ликвидационните разноски по щетата в размер на 25.00 лева. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва претенцията като недоказана. Счита, че от събраните доказателства не се установява водач на увреждащото МПС да е ответника, още повече, че видно от приложената полица и добавъците към нея, 1 собственик на автомобила към датата на произшествието е друго лице.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ урежда регресното право на застрахователя по сключен договор ГО да получи платеното на увредения застрахователно обезщетение от деликвента, който при управление на застрахованото МПС е причинил ПТП и го е напуснал без извинителна причина преди идването на контролните органи на пътната полиция, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. За доказване на претенцията си ищецът е следвало да установи, че е налице договор за застраховка ГО между него и собственика на увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вредите; пряката причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на предпоставка за възникване на регресното право по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ – че ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

По делото е представена застрахователна полица № BG/02/117002760200 от 2017г., от която се установява наличието на сключен договор за задължителна застраховка ГО между „ЗД Бул Инс“ АД и собственика на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СА 1645 ХК, която е с период на покритие 16.10.2017г. – 15.10.2018г. Установява се, че към датата на сключване на договора, както и към датата на процесното ПТП собственик на този автомобил е Сотир Романов Сотиров. Видно от приложените добавъци в срока на действие на договора е налице двукратна смяна на собствеността по отношение на вещта, като считано от 18.04.2018г. собственик е Юлиян Радков Асенов, а от 19.04.2018г. – ИВ. Б. КР.. Установява се от документите, че след закупуване на автомобила от ответника същият е с променен регистрационен номер, като новият е СВ 5245 ММ.

Установява се от приложен Протокол за ПТП № 1709258/27.11.2017г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР, че на 27.11.2017г., в гр.София, на бул. „Александър Пушкин“ № 6 е настъпило произшествие, при което били причинени вреди на паркирания на пътното платно на булеварда пред № 6 л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА 4416 ТВ. В протокола е отбелязано, че в резултат на удара паркираният л.а. „Рено Меган Сценик“ е бил изместен, при което е настъпил удар между него и паркираният до него автомобил. Видно от приложено свидетелство за регистрация този автомобил е бил собствен на Д. Й. П., а виновният водач е напуснал местопроизшествието, поради което в протокола не са вписани данни за управляваното от него МПС.

От представената от ОПП – СДВР документация по случая се установява, че очевидец на произшествието е Кирил Петров Илиев – докладна записка от 27.11.2017г., л.72 от делото, който в подписана от него декларация (л.73) е заявил, че л.а. „Субару“ с рег. № СА 1645 ХК се движел по бул. „Ал.Пушкин“ в посока към бул. „Цар Борис III“ и започнал маневра за изпреварване, при която навлязъл в насрещното движение и ударил паркирания пред № 6 на бул. „Ал.Пушкин“ л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА 4416 ТВ и л.а. „Пежо 2

206“ с рег.№ Е 4013 КХ, след което водачът избягал от местопроизшествието. Така описания мехънизъм на ПТП е отразен и в схемата към докладната записка на посетилия произшествието дежурен екип на ОПП. Приложена е декларация от ответника ИВ. Б. КР., с която декларира, че при инцидента той е управлявал увреждащото МПС и признава, че след скандал в близко заведение бил ядосан и вероятно при шофираното е „подпрял“ накоя паркирана кола. Като последица от така установените обстоятелства е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на водача ИВ. Б. КР. за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е настъпило произшествието, а именно: на чл.20, ал.2 ЗДвП с твърдение, че се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, и на чл.123, ал.1 ,т.3 от ЗДвП за това, че не е останал на произшествието до идване на контролните ограни на пътната полиция. Въз основа на АУАН е било издадена Наказателно постановление (НП), с което на водача е била наложена глоба и административно наказание лишаване от правоуправление за два месеца. Срещу НП е била подадена жалба от ИВ. Б. КР., по която е било образувано н.а.х.д.№ 13130/2018г. на СРС, 131 състав, с което решение НП е било отменено, поради допуснати процесуални нарушения. Видно е от жалбата обаче, както и от мотивите на съдебното решение, че ответникът не е оспорил нарушението, нито че е причина за произшествието, но не е съгласен с това да бъде лишен от правоуправление за два месеца. Обстоятелството, че е причинил произшествието не се спори от него – така и в депозираната от него жалба срещу НП, л. 76 от делото.

Представено е уведомление от собственика на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА 4416 ТВ до „ЗД Бул Инс“ АД, с което заявява искане за образуване на щета и репариране на причинените от деликвента вреди, като водач на застраховано при адресата МПС по договор за застраховка ГО. Уведомлението е депозирано едва на 30.05.2018г., вероятно като последица от неустановената самоличност на водача непосредствено след произшествието.

Няма спор и се установява от приложените документи, че ищецът е образувал щета № 1810016512/2018г., по която е описал и определил обезщетение за причинените вреди в размер на 496.62 лева, заплатени на собственика на увредената вещ на 12.12.2018г. – платежно нареждане, л. 26 от делото.

Приложена е покана от ищеца до ответника за възстановяване на сумата от 521.62 лева, от които 496.62 лева изплатено застрахователно обезщетение и 25.00 лева ликвидационни разноски по щетата, като адресатът не е бил намерен на известния адрес.

Видно от справка в НБДН ИВ. Б. КР. е адресно регистриран в гр.София, на ул. „Пирин“ № 47А, до който адрес е била изпратена поканата, като от върната призовка по делото се установява, че на този адрес ответникът е притежавал къща, на чието място сега е построена жилищна кооперация, както и че не живее там, т.е. ответникът не е изпълнил задължението по ЗГР да посочи актуален адрес за кореспонденция с държавните органи. Правната природа на покана за плащане има самата искова молба.

Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е установил, че произшествието е резултат от поведението на водача на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СА 3

1645 ХК, който движейки се по бул. „Ал.Пушкин“ в гр.София, в посока от „Околовръстен път“ към бул. „Цар Борис III“, губи контрол над управлявоното МПС и удря с предна часта паркиралият на платното л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА 4416 ТВ в страничната му дясна част, при отместването на който е настъпил удар между този автомобил и л.а. „Пежо 206“ с рег.№ Е 4013 КХ, а водачът на увреждащото МПС е напуснал произшествието.

Експертът е обосновал извод, че вредите по л.а. „Рено Меган Сценик“ са в причинноследствена връзка с инцидента, както и че същите възлизат на 1721.47 лева, т.е. на по-висока стойност от определеното и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение.

Разпитан е собственика на увредения автомобил Д.Й. Панова – Коцева, която е заявила, че не е очевидец на произшествието, тъй като ударът е настъпил при пакрирано състояние на автомобила, но съсед й съобщил за произшествието, който бил очевидец и който записал номера на увреждащото МПС, тъй като водачът избягал. Потвърждава описаните от застрахователя вреди.

С оглед така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана. Установено бе настъпило на 27.11.2017г. в гр.София застрахователно събитие – ПТП, причинено виновно от водача на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СА 1645 ХК, който, при движение в нарушение на правилата за движение по пътищата, ударил л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА 4416 ТВ, вредите по който били обезщетени от ищеца в изпълнение на сключен за увреждащото МПС договор за задължителна застраховка ГО, валиден към датата на ПТП. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ отговорността да възстанови платеното застрахователно обезщетение на застрахователя е на деликвента и тази отговорност се поражда, ако същият е напуснал местопроизшествието преди идването на органите на пътната полиция, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Съдът намери за установено, че ответникът е деликвента. Това се установява недвусмислено от преписката на ОПП – СДВР и конкретно от подписаната от ответника декларация, в която признава, че е управлявал увреждащото МПС при инцидента, както и от жалбата му срещу НП, с която не оспорва деянието си, а само наложеното наказание и то частично – по отношение на лишаването от правоуправление, но не и относно наложената глоба. Доказа се също, че водачът е напуснал местопроизшествието непосредствено след него, което е отразено в протокола за ПТП и се подкрепя от обстоятелствата, декларирани от очевидеца на произшествието, както и от разпитания по делото собственик на увредената вещ. Съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП водач на ППС, който е участник в ПТП, е длъжен да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, като остане до идването им, щом при произшествието са настъпили само имуществени вреди и участниците в него водачи не са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, поради което и не са подписали двустранен констативен протокол за ПТП.

Разпоредбата вменява задължение на ответника да остане на разположение на органите на пътната полиция, за да им окаже съдействие. Посещението на същите е задължително, макар да няма пострадали лица, а само имуществени вреди, щом водачите не са постигнали 4 съгласие по обстоятелствата на произшествието. Предвид изложеното, съдът намери, че ответникът не е изпълнил това свое задължение, което от своя страна поражда правото на регрес на ищеца срещу него за заплатеното застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС и разходите по определянето му. Ето защо и като съобрази, че действителната стойност на вредите са в размер по-висок от търсения, съдът уважи исковата претенция в цялост и присъжда в тежест на ответника сумата от 521.62 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.07.2021г., до окончателното плащане.