Решение № 13295 от 22.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13295 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20211110142124 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от /ФИРМА/,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление ГР. С.,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление /АДРЕС/,представлявано от А. А.,против Н. А. М.,ЕГН **********,с адрес /АДРЕС/,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 54,40 лева главница за топлинна енергия за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г.,8,76 лева лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г.,30,37 лева сума за дялово разпределение за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г.,6,37 лева лихва за забава за периода 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че ответницата е собственик на топлоснабдения имот,при което се явява пасивно легитимирана да заплаща стойността на доставената топлинна енергия в срока,предвиден в общите условия. Сочи се,че претендираната цена за топлинна енергия съответства на реално доставена такава в недвижимия имот,но не е заплатена. Предвид обстоятелството,че цената на топлинна енергия не е заплатена в срока по общите условия,ищецът претендира и мораторна лихва за периода на забава.

С исковата молба с претендирани и паричните суми за главница за дялово разпределение и лихва за забава върху същите. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция.

1

В срока за подаване на писмен отговор е подаден такъв от ответницата чрез назначения й особен представител със становище за неоснователност на същите – твърди се,че липсват доказателства за потребеното количество топлинна енергия,формулирано е възражение за давност,твърди се,че не е доказано ответницата да е титуляр за партидата за процесния имот.

Ответницата моли съда да отхвърли исковата претенция.

Третото лице помагач /ФИРМА/ намира исковете за доказани по основание.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 04.11.2020 г. /ФИРМА/ претендира издаването на заповед за изпълнение против Н. А. М. за сумите от 54,40 лева цена на топлинна енергия за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г.,8,76 лева мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г.,30,37 лева сума за дялово разпределение за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г. и 6,37 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 54087/2020 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на /ФИРМА/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С нотариален акт от 03.07.2007 г. Н. А. М. се легитимира като собственик на /АДРЕС/

Прието е заявление от Н. А. М. с искане за откриване на партида за топлоснабден имот на /АДРЕС/

Представени са съобщения по фактури от 31.07.2018 г. и от 31.07.2019 г.

Видно от договор № 2671/19.10.2007 г.,сключен между /ФИРМА/,като изпълнител,и етажните собственици в сградата на /АДРЕС/,като възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.

Установява се от договор,сключен между /ФИРМА/ и /ФИРМА/,че /ФИРМА/ приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а /ФИРМА/ се съгласява да определя размера на задълженията на отделните потребители въз основа на данните от дялово разпределение.

От документи за главен отчет се установява,че същите носят подпис за абонат.

Според заключението по съдебно-техническата експертиза общият топломер е отчитан,след което са приспадани технологичните разходи за сметка на доставчика,общият топломер е преминавал метрологична проверка 2 със заключение за съответствие,за топлоснабдения имот не е начислявана топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване,а е начислявана само топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,дяловото разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба,главницата за топлинна енергия за процесния период възлиза на 62,81 лева.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че начислената сума за топлинна енергия възлиза на 64,42 лева,изравнителните сметки са въведени в информационната система,а прогнозните задължения по месечните фактури са сторнирани,а след отчитане направените плащания главницата възлиза на 54,40 лева,а мораторната лихва е 8,78 лева,сумата за дялово разпределение възлиза на 30,37 лева,а мораторната лихва е 6,37 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,с който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер.

Регламентирането на иска като положителен установителен иск налага извода,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска – да бъде доказано съществуването на договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано доставеното количество топлинна енергия,цената на същата,а ответната страна следва да докаже,че е изпълнила задълженията си или са налице предпоставки,които изключват дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 04.11.2020 г. Съдът счита,че доводът на ответницата чрез особения представител,че не е доказано искът да е предявен от лице с представителна власт поради липса на посочена дата в представеното към исковата молба пълномощно,не следва да бъде обсъждан,защото относно липса на представителна власт може да се позовава само страната,която твърди,че не е надлежно представлявана,а насрещната страна в производството не може да релевира такива доводи.

Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия в сградата,където се намира топлоснабденият имот,а ответницата е клиент на топлинна енергия като собственик на имота,което се доказва от представения нотариален акт. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. С оглед това,че ответницата е собственик на имота,договорното правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съществува,респективно ответницата е задължена да заплаща цената на топлинна енергия в срока по общите условия. Страните не 3 твърдят да са уговорени индивидуални условия,поради което приложение намират именно общи условия – според чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се определят от общите условия на доставчика.

Както беше посочено,договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на ползване,а обстоятелството на чие име е открита партида е ирелевантно за преценка кои са страните по договора. Отделно от това,в настоящия случай по делото е представено заявление от ответницата,с което отправя изявление до ищцовото дружество за откриване на партида и партидата за имота е на името на ответницата. Не може да бъде възприето,че не е доказано дали абонатния номер се отнася до имота на ответницата,тъй като от съвкупната преценка на доказателствата по делото,които съдържат информация за адреса на имота и други признаци,може да бъде счетено,че претендираната от ищеца цена е начислена за имота на ответницата,находящ се в сградата на /АДРЕС/.Анализът на събраните в хода на производството доказателства позволява да бъде възприето,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия – сключен е договор с дружество,което да извършва дяловото разпределение,съответно всеки собственик на индивидуален обект следва да заплаща цената на доставена топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Софийският районен съд приема,че искът за главницата за топлинна енергия е доказан по основание – от представените документи за главен отчет,подписани за абонат,от изравнителните сметки и от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че дяловото разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба. В настоящия случай в имота не е потребявана топлинна енергия – за отопление и за битово горещо водоснабдяване,а единствено е начислена топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация. Законът предвижда,че топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация заплащат и лицата,които не ползват топлинна енергия за отопление в имота си – чл.153,ал.6 от ЗЕ,поради което съдът намира,че искът в частта за главницата подлежи на уважаване за сумата от 49,61 лева,представляваща разликата между стойността на доставена топлинна енергия за процесния период според заключението по съдебнотехническата експертиза и частичните плащания според заключението по съдебно-счетоводната експертиза,а за разликата до пълния претендиран размер от 54,40 лева искът подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд намира,че искът е доказан и в частта за сумата от 30,37 лева за дялово разпределение при съобразяване клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Нормативната уредба предвижда,че сумата за дялово разпределение се начислява и заплаща в полза на продавача и доставчик на топлинна енергия,т.е. на дружеството ищец,което впоследствие превежда парични суми в полза на дружеството,което извършва дялово разпределение. Така мотивиран,съдът намира,че искът за сумата от 30,37 лева подлежи на уважаване. Изводът на съда,че исковете за главница и за сума за дялово разпределение са доказани по основание налага да бъде разгледано своевременно формулираното възражение за настъпила погасителна давност в писмения отговор.

Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на погасителна давност,ако в определен период от време кредиторът е 4 бездействал след настъпване изискуемостта на вземането. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.

Съдът счита,че възражението за погасителна давност е основателно в частта за сумата от 1,50 лева за дялово разпределение за м.10.2021 г.,а предвид това,че срокът за заплащане цената на топлинна енергия е 45 дни от изтичане периода на доставка според чл.33 от общите условия съдът приема,че задължението за топлинна енергия за м.10.2017 г. е платимо в периода 01.11.15.12.2017 г.,респективно искът е предявен преди да е изминал период от време,по-дълъг от три години,а по отношение на по-новите задължения също няма основание да се възприеме,че са погасени по давност. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че искът за главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 49,61 лева,а а искът за сума за дялово разпределение – за сумата от 28,87 лева,а за разликата до пълния претендиран размер исковете подлежат на отхвърляне.