Решение № 213 от 08.07.2024, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Момчилград, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20235150100573 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. А. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Б...., общ.Кирково срещу А. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Б...., общ.Кирково и Е. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Б...., общ. Кирково за признаване за установено, че ищцата Х. А. М. е собственик по наследство на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 101 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, санитарен възел и коридор и МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ 32 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху ПИ с пл.сн. № 14 кв.55 по КП на с. Б...., общ. Кирково, обл. Кърджали с площ 575 кв.м., при граници: изтокулица, запад- ПИ с пл.сн. № 10, север- ПИ пл.сн. № 15 и юг- ПИ пл.сн. № 13.

Ищцата твърди, че на 04.04.2007г. сключила граждански брак с К. М....

М., бивш жител на с.Б..... Двамата живеели съвместно в жилище собственост на починалия и съпруг, който бил признат за собственик с нотариален акт за собственост на недвижи имот придобит по давност № 74, том2, рег. № 1426, дело № 254 от 2006г. по описа на Нотариус Н....... с район на действие РС Момчилград. На 04.06.2023г., съпругът и починал, който след смъртта си 1 оставил наследници двамата ответници и ищцата. На 09.06.2023г. бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот № 149, том 2, рег. № 2329, дело № 349 от 2023г. по описа на Нотариус Г....... с район на действие РС Момчилград, с който нотариуса признал двамата ответници за собственици по наследство на по 1/2 ид.ч. от процесния имот. Твърди, че ответниците и предявили нотариалния акт и поискали да им предаде владението, а ищцата отказала. Твърди, че нотариалния акт бил незаконосъобразен и издаден в противоречие на закона-чл.9, ал.1 от ЗН, съгласно който съпругът наследявал дял равен на дела на всяко дете. Така ищцата, като съпруга на починалия наследодател притежавала 1/3 ид.ч. от наследствения недвижим имот. Моли, съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че Х. А. М. е собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, санитарен възел и коридор и масивен гараж със застроена площ 32 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху ПИ с пл.сн. № 14 кв.55 по КП на с. Б...., общ. Кирково, обл. Кърджали с площ 575 кв.м., при граници: изток-улица, запад- ПИ с пл.сн. № 10, север- ПИ пл.сн. № 15 и югПИ пл.сн. № 13. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалният си представител, поддържа исковата претенция.

Ответниците А. К. М. и Е. К. М. в срока по чл.131 от ГПК са депозирали отговор на исковата молба, с който правят възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и липса на правно основание. Отделно от това оспорват иска, като неоснователен с твърдения, че имота никога не е владян от ищцата. Жилищната сграда била построена от дядо им по майчина линия- М....... през петдесетте години, а нотариалния акт издаден в полза на К.

М.... М. не пораждал правно действие, тъй като в имота освен те, откакто е починала майка им С.... М.а не е живял никой друг. Твърдят, че баща им К.

М.... през 1989г заминал за Р.Турция и от тогава живеел постоянно на територията на тази държава. Завърнал с в Р. България, непосредствено преди смъртта си, а в смъртен акт бил записан като вдовец. Акта за сключен граждански брак с ищцата бил пресъставен в Р. България след смъртта на баща им. Ищцата никога не е живяла и не е ползвала процесния имот.

Твърдят, че в качеството им на наследници на своята майка С.... М.... М.а, владели и ползвали имота откакто са били родени и до сега, добросъвестно, 2 необезпокоявани от никого включително и от техния баща-К. М. и от ищцата.

Владението на тяхната майка преминало върху тях, а брачната връзка на ищцата не можела да породи собственост за нея. Твърдят, че владели имота в продължение на повече от петдесет години, през което време никой не ги е притеснявал и за него е нямало спорове, допреди да получат исковата молба.

Правят възражение за изтекла придобивна давност и твърдят че са собственици освен по наследство и на основание чл.79 от ЗС. Молят, съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител поддържат отговора по чл.131 от ГПК.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 74, том 2, дело № 254/01.06.2006г. на Нотариус Н......., К. М.... М. е бил признат за собственик по давност на процесния имот. От удостоверение за наследници изх. № 417/13.06.23г. на Община Кирково, става ясно че К. М. е починал на 04.06.2003г. и е оставил наследници Х. М.-съпруга и ответниците А. М.-дъщеря и Е. М.-син. Видно от удостоверение да сключен граждански брак издадено на 12.06.2023г. от Община Кирково, К. М. и Х. М. са сключили граждански брак в Р. Турция на 04.04.2007г. Гражданския брак е пресъставен в Община Кирково с акт за сключен граждански брак № 0144/12.06.2023г.

Видно от препис извлечение от акт за смърт № 8/05.06.23г. съставен в с. Б...., К. М.... М. е починал на 04.06.23г., като вдовец. Видно от удостоверение за наследници изх. № 904/08.12.2023г. на Община Кирково, става ясно че след смъртта на С.... М.... М.а, нейни наследници са К. М.-съпруг и ответниците А.

М. и Е. М.-деца. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 249, том 2, дело № 377/09.06.2023г. на Нотариус Г......., ответниците А. К. М.... и Е.

К. М. са признати за собственици на по 1/2 ид.ч. от процесния имот. От удостоверение за данъчна оценка е видно, че данъчно задължени лица за имота са ответниците, а от удостоверения издадени от ВИК и ЕВН е видно че откритите партизи за електроенергия и вода са на името на А. К. М.. По делото са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответниците, от съдържанието на които е видно, че са адресно регистрирани 3 на адрес в с. Б...., кв.Младост №6 ответника Е. М. от 2020г., а А. М. от 2005г.

По делото е приложена нотариална преписка по издадено нотариален акт за собственост на недвижим имот, в която се съдържат удостоверение за данъчна оценка на имота скица, и удостоверение за наследници изх.

№401/08.06.2023г., от което се установява че К. М. е починал на 04.06.2003г. и е оставил наследници А. М.-дъщеря и Е. М.-син.

По делото са снети гласни доказателства от две групи свидетели, съответно посочени от ищцата и ответниците, които сочат: Свидетелят Г....

И.ова, при довеждане от ищцата и нейна дъщеря сочи, че живее в гр Истанбул.

Майка и-Х. била от Търговище и с К. се запознали през 1999г., а преди това К. живеел при децата си, които го изгонили и той дошъл да живее в нейната къща в Истанбул. Живеели 2-3 години заедно, след което двамата решили да отидат в с. Б.... и да направят къщата. Изпращала с автобуса фаянси, тоалетна и врати. Майка и живяла с К. в къщата 25години. От 2007г. все били в България, лятото били тук а понякога и зимата. Водела К. по болници.

Последната година лежал и не можел да става. Искал да дойде в България и тя ги взела от Турция и го докарала в България, където един два дни след това починал и го погребали. През 199г. К. нямал къде да ходи и затова живеел в нейната къща в Истанбул. Свидетелите М. Х...., Наджие Алтънай и Руслан Б. при довеждане от ответника сочат, че къщата в с. Б.... била построена през 1968-69г. от М......., който е дядо на ответниците по майчина линия. К. бил заврян зет и след смъртта на съпругата му С....-майка на ответниците, през 1998г. напуснал къщата и заминал за Р. Турция в гр.

Истанбул и от тогава не се е връщал. Чули че се е оженил в Турция, но не познавали жена му. Видели я на погребението. В тази къща се родили А. и Е..

Откакто са родени не са напускали този дом и там живеели постоянно, плащали електроенергията и водата, там била покъщнината им. След смъртта на майка и останали в къщата и направили ремонт. К. дошъл в тази къща пред да почине.

Предявеният иск е допустим. По същество искът е неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

Съгласно чл.79 ,ал.1 от ЗС, правото на собственост по давностно владение се придобива с непрекъснато владение, продължило 10 години.

Ответниците доказаха в процеса, че само и единствено те са владели и 4 ползвали имота в придобивния давностен срок. Съдът приема, че показанията на всички разпитани свидетели сочат владение осъществявано във времето от ответниците. Видно от показанията им наследодателя на ищцата К. М., след смъртта на първата си съпруга-С.... през 1998г. е заминал за Р. Турция, където се е установил трайно в домът на св. Г.И.ова в гр.Истанбул. В имота в с.Б.... останали ответниците. Процесния имот е построен от дядото по майчина линия на ответниците, в който имот са живели той и неговите деца, а след смъртта им и ответниците. Няма как при това положение, К. М.... да е станал собственик на имота за което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност. Напускайки го през 1989г., след смъртта на съпругата му С...., няма данни същия да се е завръщал и да е живял постоянно в този имот. Владението на ответниците датира от раждането им, а от 1989г. след смъртта на тяхната майка е продължило и до сега. Липсват данни, ищцата да е демонстрирала действия отричащи правата на ответниците. Няма данни по делото ищцата да се е противопоставила на владението на ответниците и да е предприемала действия отричащи правата им. Съдът приема, че е оборена доказателствената тежест на издадения в полза на К. М.... М., нотариален акт придобит по давност, тъй като видно от показанията на всички разпитани свидетели стана ясно, че К. М.... М., след смъртта на първата му съпруга-С.... М.... М.а починала през 1998г. е заминал за Р.Турция и постоянно е живял там допреди непосредствено преди смъртта си да се завърне в Р.България. Не установено, К. М.... М. да е живял в имота в придобивния давностен срок, за което е издаден нотариалния акт през 2006г.

Дори напротив, установи се, че в продължение на повече от двадесет години, К. М. е живял в Р.Турция и обичайното му пребиваване е било на територията на тази държава. Ответниците установиха по безспорен начин владението си над имота, което е било добросъвестно и непротивопоставимо от страна на ищцата и на нейния съпруг и е продължило повече от законоустановения давностен срок, поради което съдът приема че същите са станали собственици на основание чл.79 от ЗС.

Предвид изложеното съдът намира, че претенцията по чл.124, ал.1 ГПК е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на ответниците се следват разноски, които съдът приема за прекомерно завишени, предвид стореното от страна на ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

5

Съдът приема че в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на от по 1500лв. съгласно Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. М., ЕГН:********** с постоянен адрес с.Б...., общ.Кирково иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК –да бъде признато за установено по отношение на ответниците А. К. М., ЕГН:********** с постоянен адрес с.Б...., общ.Кирково и Е. К. М., ЕГН:********** с постоянен адрес с.Б...., общ.Кирково, че Х. А. М. е собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 101 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, санитарен възел и коридор и МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ 32 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху ПИ с пл.сн. № 14 кв.55 по КП на с. Б...., общ. Кирково, обл. Кърджали с площ 575 кв.м., при граници: изток-улица, запад- ПИ с пл.сн. № 10, север- ПИ пл.сн. № 15 и юг- ПИ пл.сн. № 13, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.