Решение № 71 от 25.02.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Велико Търново, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Пламен Борисов

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500762 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Р.

Н. М. жалба против Решение № 243/17.06.2021г. по гр.д. № 579/2021г. по описа на ГОРС, с което е осъден Й. Н. К. с ЕГН**********, да заплати на Р.

Н. М. с ЕГН********** сумата 7000.00лв./седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние на 21.03.2017г. в гр.Елена от страна на Й. Н. К., в резултат, на което на Р. Н. М. са причинени средна телесна повреда, ведно със законна лихва върху тази сума от 18.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 2780.55лв./две хиляди седемстотин осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода:21.03.2017г.-17.02.2021г.; сумата 198.07лв./сто деветдесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат от същото престъпно деяние, ведно със законна лихва върху тази сума от 18.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 78.67лв./седемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода: 21.03.2017г.-17.02.2021г., като са отхвърлени предявените претенции от Р. Н. М. против Й. Н. К. с за обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния предявен размер от 24000.00лв. и мораторни лихви за разликата от присъденото до пълния им предявен размер.

Решението се обжалва в частта му, с която съдът е отхвърлил 1 претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, както следва :

Съдът не е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза, която установила категорично сериозността на нанесената на жалбоподателя М. телесна повреда.

Съдът е формирал неправилен извод, че последиците от увреждането на жалбоподателя М. ще бъдат възстановени напълно. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установило, че на практика пълно възстановяване не е възможно. Това обстоятелство било потвърдено и от показанията на разпитаните по делото свидетели. По отношение на твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат се посочва, че по делото липсват доказателства ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Отправя се искане до съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Отговор на жалбата не е постъпил.

Постъпила е и въззивна жалба от ответника по делото Й. Н. К..

Решението се обжалва в частта му , с която са уважени исковете на ищеца за разликата над 2000 лв. главница обезщетение за неимуществени вреди. Навеждат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, както следва :

-Съдът неправилно е приел, че вредите, подробно описани в решението , са доказани, поради наличието на законна презумпция на чл. 45 , ал. 2 от ЗЗД. Тя според жалбоподателя обхваща само въпроса за вината, но не и за другите обстоятелства, които подлежат на доказване. Телесните увреждания не попадат в обхвата на съдебните актове, които съдът е приел.

-Съдът не е разграничил коя част от обезщетението се присъжда за средната телесна повреда и коя за леките телесни повреди, като е „подминал “ възраженията на жалбоподателя в тази насока. Така правото на защита на жалбоподателя било нарушено. Не е отчетено обстоятелството, че далеч преди срока на възстановяване М. се е завърнал на работа.

-Не е отчетен приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, като се сочи, че той се изразявал в словесна провокация, описана като груба от жалбоподателя. Свидетелските показания ,въз основа на които съдът е изградил изводите си за интензитета на претърпените болки и страдания, са били от една страна недостатъчни, а от друга- неотносими към предмета на спора.

Развиват се подробни доводи, като се отправя искане до съда да отмени обжалваното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2000 лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба 2 ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва наведените в жалбата оплаквания , като сочи, че изводите на съда са правилни. По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат заявява, че не са налице каквито и да било доказателства, поискани от жалбоподателя и събрани от съда в тази насока. Отправя се искане към съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваните му части.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът Р. Н. М. твърди, че на 21.03.2017г, на партера на сградата на Община Елена, находища се в гр.Елена ответникът Й.

Н. К. го ударил с юмрук в лицето, в дясната част на главата, в резултат на което ищецът залитнал и паднал, в резултат на което е получил средна телесна повреда, представляваща посттравматичен периартрит(възпаление) на ставата на лявото рамо, изразяващ се в засягане на ротаторния маншон(мускулите около ставата) - волево ограничение на активните и пасивните движения в лява раменна става; при динамометрията движенията в ставата са ограничени в сагитална и фронтална равнина(ограничена флексия, отвеждане ръката на страни - абдукция при запазени вътрешна и външна ротация на крайника в пълен обем), отслабен захват на левия горен крайник), довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок от около два-три месеца. За това свое деяние ответникът бил осъден с Решение № 44/10.09.2020г. по ВНОХД № 73/2020г. на ВТОС, на основание чл.133 от 3

НК, вр. чл.78а ал.1 от НК и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000.00лв.

След удара с юмрук ищецът паднал на дясната си страна ударил дясната скула на лицето си и носа си. След това Й. Н. К. се приближил отново до М., нанесъл му няколко силни удари с ръце, свити в юрук, в областта на лявата му ръка - по лявото рамо, и в областта на врата му в ляво и няколко силни удари с крака, като го ритал на същото място. Ищецът твърди, че изпитал силни болки, но въпреки това успял да се изправи, залитайки.

Застанал с лице към М., ответникът К. отново го хванал за лявата ръка, като го държал с едната си ръка в областта на горната част на китката, а с другата си ръка го държал в областта на рамото. След като направил този захват ответникът повдигнал ищеца, преметнал го през себе си и го хвърлил отново на пода. М. паднал до първата врата, отвътре навън, на фоайето на партерния етаж на сградата. На мраморния под ищецът паднал на дясната си страна, като ударил отново дясната скула на лицето и дясната си мишница. След като започнал да вика за помощ, се притекли няколко души, които предотвратили по- нататъчния побой. Твърди се, че с това свое противоправно поведение Й.

Н. К. умишлено е причинил на Р. Н. М. и други телесни увреждания, а именно: в областта на клепачите на дясното око - кръвонасядане с моравовиолетов цвят с оток на клепачите, довело до стесняване на очната цепка; в областта на дясната ябълчна зона - кръвонасядане с моравочервен цвят, с размери 8/8 см., с оток па меките тъкани; по гърба на носа, по дължината му - охлузна рана с размери 3/0.2 см. покрита със засъхнала червена коричка и с оток на меките тъкани; по лявата странична част на шията- масивен оток с размери 10/8 см., болезнен при допир; в областта на лявата раменна става- кръвонасядане с моравосин цвят, с размери 8/8 см., с оток на меките тъкани; по задната повърхност в средната трета на дясната мишница- кръвонасядане с моравосин цят с размери 8/5 см. с оток на меките тъкани; субективни оплаквания от главоболие и виене на свят. Тези наранявания, с изключение на главоболието и виенето на свят, довели до промяна в клиничното здраве на пострадалия, проявена като временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, съпроведено с болки и страдания по време на възстановителния процес, който е продължил около 25 дни. В ЦСМП - филиал Елена на М. била оказана първоначална медицинска помощ от дежурния лекар. Пострадалият бил насочен за лечение в МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново, където били констатирани телесни увреждания, сред които и че главата му е с дифузна, палпаторна и спонтанна болезненост, наличие на оток, кръвонасядания и охлузни рани, шията му е с дифузна болезненост и с ограничени движения, и оток и болезненост в областта на лявата раменна става. Р.М. бил настанен за лечение в Първо хирургично отделение, като престоят му в болничното заведение продължил от 21.03.2017г. до 24.03.2017г. При изписването на пациента, му бил издаден болничен лист за отпуск до 08.04 2017г. По време на престоя в МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново, пострадалият не можел да си служи с лявата ръка, която била с оток и болезненост в лявата раменна става, не можел да я вдига и хваща предмети с нея. По тази причина същият бил 4 придружаван от Петя Петрова, с която живее в условията на фактическо съпружеско съжителство, и която го обличала и му помагала при извършване на ежедневните дейности, като тези нейни грижи продължили за доста дълъг период след приключване на лечението и връщането в дома им. След изписване от МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново, Р.М. в продължение на няколко месеца имал затруднение на движението на лявата ръка, болки в лявото рамо, не можел да я вдига, да хваща и задържа предмети с нея, поради което не можел да си служи с ръката, поради което и разчитал на оказвана му от Петя Петрова помощ. Тъй като сериозният здравословен проблем, касаещ затруднението на движението на лявата ръка не отшумявал, на 30.03.2017г. пострадалият посетил лекар, който поставил диагноза „посттравматичен периартрит“ на лява раменна става и му предписал медикаментозно лечение.

Въпреки проведеното лечение, обаче симптоматиката продължавала да се проявява, поради което на 18.04.2017г.

М. отново посетил лекар и бил насочен за физиотерапевтично лечение.

Въпреки проведената физиотерапия и продължаващата медикаментозна такава, пострадалият продължил да изпитва затруднение при движението на лявата ръка, което го принудило да потърси консултация и с други специалисти. Твърди се, че появилите се след нанесения побой главоболие и световъртеж не отшумявали дори около месец след инцидента. Поради това ищецът бил принуден да осъществи консултация с неврохирург, от който му била назначена медикаментозна терапия. Твърди се, че през целия период на лечението и възстановяването Р.М. изпитвал силни болки. И към датата на подаване на исковата молбаоплакванията на пострадалия не са отшумели напълно. Твърди се, че нанесеният побой е оказал сериозно влияние и върху психическата и емоционалната сфера на пострадалия. След инцидента, той се е затворил в себе си, ограничил е социалните си контакти, страдал от нарушения в съня, станал неспокоен и дезорганизиран, които прояви са били особено интензивни в първите месеци след побоя. Случилото се с ищеца имало и сериозен обществен отзвук. Информация за инцидента била публикувана в областния всекидневник.