Решение № 4029 от 13.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4029 гр. Варна, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110102922 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. Н. В., ЕГН **********, с адрес: *, действащ чрез адв. Й. А., срещу З. к. „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, действащ чрез юрк. И. Г., осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ за заплащане на сумата от 1 928.56 лева, от които сумата от 1 859.77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата от 49 991.06 лева за периода от 21.04.2022 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие) до 01.09.2022 г.

(датата на частичното плащане на застрахователно обезщетение) и сумата в размер на 68.79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 19 050.73 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 02.09.2022 г. до 14.09.2022 г. – дата, предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по образуваното гр. д. № 12475 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 52 съдебен състав.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 2534/10.07.2023 г. по гр. д. № 12475/2022 г. по описа на ВРС, 52, състав, е постановено, че дължимото застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди е в размер на 49 991.06 лева, като след приспадане на извънсъдебно платената сума в размер на 30 940.33 лева ответното дружество е осъдено да заплати остатъчната сума в размер на 19 050.73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявява на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното й изплащане.

Сочи се, че на 21.04.2022 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото на 18.04.2022 г. застрахователно събитие, с оглед на което от тази дата последният е изпаднал в забава.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск, като оспорва същия.

1

Ответникът твърди, че ищецът е могъл да предяви претенция за мораторна лихва с исковата молба, по повод на която е образувано ГД 12475/2022 г. по описа на ВРС, както и че ответното дружество не е било поканено доброволно да заплати мораторна лихва върху присъденото обезщетение, поради което счита, че не е дало повод за завеждане на настоящото дело. Излага твърдения, че ищецът е предявил настоящия иск само с цел ответната страна да бъде натоварена с допълнителни разноски, като освен това не сочи доказателства относно действителното заплащане на посочения адвокатски хонорар. Сочи, че настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, като редом с това ищецът се представлява и от същия процесуален представител, както и по гр. д. № 12475/2022 г. по описа на ВРС, поради което моли да не бъде присъждан адвокатски хонорар.

В евентуалност се релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.

Чрез адв. Й. А. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

Н. В., чрез който поддържа писмения отговор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал.

1, т. 5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава на изплащането на дължимо застрахователно обезщетение.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на предявения осъдителен иск, а именно настъпилото увреждащо го застрахователно събитие; правото му на обезщетение по чл. 432 от КЗ; соченото съдебно решение, което установява последното; изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за ПТП на сочената дата; изпадането в забава на ответника от дата 21.04.2022 г.; размера и периода на акцесорното вземане.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези юридически факти, а при установяване на горното – да докаже, че е удовлестворил претендираното гражданско притезание, както и всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните: наличието на Решение № 2534/10.07.2023 г. по гр. д. № 12475/2022 г. по описа на ВРС, 52-ри съдебен състав, с което ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 19 050.73 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по собствения на ищеца л. а. „Н. К.“ с рег. № *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 15.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.

Спорният въпрос, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав, е дължи ли се обезщетение за забава за процесния период в претендираните от ищеца размери.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2 от цитирания законов текст, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай по делото е ангажирано писмено доказателство, удостоверяващо единствено датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – л. 4, от което е 2 видно, че ответникът е бил уведомен за процесното ПТП на 21.04.2022 г. В тежест на последния е да докаже по-ранната дата измежду уведомяването му от застрахования/пострадалия за настъпилото ПТП и предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице, доколкото именно той оспорва размера на предявения осъдителен иск, което обаче не е сторено видно от доказателствената съвкупност по делото, поради което за съда правнорелевантният момент, от който застрахователят е поставен в забава е 21.04.2022 г.

В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяване/предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава.

От датата на уведомяване на застрахователя /21.04.2022 г./ до момента на удовлетворяване интереса на кредитора чрез погасяване на вземането му за главница се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, която има парична стойност – арг. от чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Безспорно е че ответникът е осъден да заплати на ищеца главница в размер на 19 050.73 лева – частичен иск от общо 70 789.20 левам представляваща застрахователно обезщетение в размер на разликата между изплатеното такова от 30 940.33 лева на 01.09.2022 г. и реалната възстановителна стойност на претърпените щети по автомобила на ищеца. Дължимостта на главното вземане обуславя дължимостта и на мораторната лихва, имайки предвид нейния акцесорен характер.

Дължимата мораторна лихва върху възстановителната стойност от 49 991.06 лева за периода от уведомяването на 21.04.2022 г. до датата на частичното извънсъдебно плащане на 01.09.2022 г. е в размер на 1 860.93 лева, изчислена посредством лихвения калкулатор от официалния сайт на НАП – https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html.

Дължимата мораторна лихва върху непогасения остатък от 19 050.73 лева за периода, считано от частичното плащане на 02.09.2022 г. до датата на до завеждане на гр. д. № 12475 по описа за 2022 г. на РС-Варна на 14.09.2022 г. е в размер на 68.80 лева, изчислена посредством лихвения калкулатор от официалния сайт на

НАП – https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html.

Неоснователно е възражението на ответника, че е налице произнасяне по претенцията за лихва със съдебното решение по гр. д. № 12475 по описа за 2022 г. на РСВарна. Със съдебния акт е присъдена законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на исковата молба – 15.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Със СПН не е обхванат нито периодът от уведомяването до частичното плащане, нито след плащането до предявяване на иска.

Крайният извод на съда е за основателност на предявения осъдителен иск до предявения размер от 1 928.56 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството съразмерно с уважената част от иска, а именно 77.14 лева – държавна такса и 590.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за които са представени списък с разноски и договор за правна помощ и съдействия, имащ характера на разписка съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Възражението за прекомерност от страна на ответника е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с ДДС, съобразно правилото на § 2а от ДР на Наредбата, доколкото процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС, видно от ангажираното удостоверение за регистрация по ЗДДС /л. 35/.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в полза на С. Н. В., ЕГН **********, сумата от 1 928.56 лева, от които сумата от 1 859.77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата от 49 991.06 лева за периода от 21.04.2022 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие) до 01.09.2022 г. (датата на частичното плащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 940.33 лева) и сумата в размер на 68.79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 19 050.73 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 02.09.2022 г. до 14.09.2022 г. – дата, предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по образуваното гр. д. № 12475 по описа за 2022 г. на РСВарна, ГО, 52 съдебен състав, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т.

2 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в полза на С. Н. В., ЕГН **********, сумата в размер на 77.14 лева – държавна такса и 590.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК и да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4