Решение № 62 от 30.06.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 11/2022
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 30.06.2022
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- Теменуга Иванова Стоева
Цитирани разпоредби
- чл.27 пр.последно · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал.1,изречение последно · Закон за задълженията и договорите
- чл.95 · Закон за задълженията и договорите
- чл.96 · Закон за задълженията и договорите
- чл.297 · Търговски закон
- чл.323 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. гр. Добрич, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20223200900011 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ЕООД ,ЕИК ***,със седалище и управление гр.Д.,представлявано от Р.Т.,чрез адв.Е.Р.,АК-Варна,съдебен адрес:гр.Д. срещу „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Г. с цена на иска сумата от 44 000 лв.-обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за покупко-продажба на царевица от 31.03.2021г. ,с основание чл.92 ал.1,изречение последно от ЗЗД.
В разменените между страните книжа искът се поддържа от ищеца и се оспорва от ответника.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
Ищецът е сключил договор с ответника по делото за покупко-продажба на царевица от 31.03.2021г.,който е подписан от представител на ответното дружество.Съгласно договора ответникът се е задължил да прехвърли на купувача ищец по делото собствеността върху цялото определено в договора количество царевица от български произход в количества,цена и срокове , които са договорени между страните, именно 1000мтона на цена 320 лв./тон и срок за изпълнение до 31.10.2021г.
Независимо от това ответникът е уведомил ищеца,че отказва да изпълни 1 договора и е съгласен да заплати договорената неустойка по чл.7.2. от договора,която е в размер на 30 % от фактурираната стойност.Стойността на неустойката в размер на 96 000 лв.е била заплатена от ответника ,на основание издадена от
„***“ЕООД ф-ра
№1000000448/13.10.2021г.Независимо от това ищецът е претърпял загуби от неизпълнението на ответника,изразяващи се в разликата в цената между договорената с ответника и тази ,на която са закупили заместващи количества стока.По тези съображения ищецът счита,че не отпада задължението на неизправната страна да заплати и неустойка по т.7.4 от договора.Ответникът е писмено уведомен за размера на обезщетението ,съставляващо разликата в стойностите на договореното с него количество и заместващата стока.Изпратено е и уведомление за заплащане на процесната неустойка,както и проформа фактура за плащането,които ответникът е получил на 10.11.2021г.
Ищецът е имал подписани договори за продажба на определени количества царевица с чуждестранни юридически лица и за да бъде коректен в тези договорни отношения ,дружеството е закупило допълнителни количества царевица,заместващи тези,които е щяло да закупи от ответника.Стоките са закупени от трети лица на по-високи цени.Разликата в заплатените по-високи цени и цената ,на която е сключен договора за покупко-продажба представлява загуба от неправомерното поведение на продавача и следва да бъде покрита от него,тъй като се касае за сделка,която обслужва същия икономически интерес за ищеца –купувач.Част от заместващата стока е закупена на цена 490 лв./тон,друга част на цена 470 лв./тон и респективно 485 лв./тон,като общия размер на загубата се оценява от ищеца на сумата от 44 000 лв.
В срок от ответника е подаден отговор ,в който се излага следното:
Страните са в трайни търговски отношения,изразяващи се в сключване на договори за покупко-продажби от ответника на купувача на определени количества зърно от различни реколти.Отношенията им досега никога не са се базирали на търговски договори,тъй като те са търгували както помежду си,така и на свободния пазар с неограничен кръг трети лица.
За пръв път през 2021г. и възползвайки се от тежкото финансово състояние на ответника,предвид неблагоприятната за селскостопанското производство 2
2020г.,по инициатива на купувача се сключва типов договор между страните.
Договорът ,предмет на настоящия спор освен ,че е изцяло типов,е сключен при крайно неравноправни условия в полза на едната страна,а именно „***“ЕООД.Ответникът е земеделски производител,който не притежава други знания и компетентности извън производството на земеделска продукция от собствена или наета от него земя.От страна на ищеца са диктувани значително по-неблагоприятни цени от средните пазарни цени за същата стока,възползвайки се от неосведомеността и крайната нужда на продавача „***“ЕООД.
Така от представените в отговора статистически данни се установявало,че за първото тримесечие на 2021г. цената е 376,85 лв./тон царевица,а за периода от 01.04.2021г.до 30.06.2021г.цената на културата царевица е 402,73 лв.Или сключеният договор с фиксирана покупна цена от 320лв.на тон е с цена 56,85лв.по-ниска от средната за първото тримесечие и с над 82 лв.пониска за периода 01.04.2021г.до 30.06.2021г.
Това се явява крайно неизгодно за продавача и изцяло в интерес на купувача.
Този факт се потвърждава и от официалния Бюлетин №38/21 г.на МЗХГ-„Оперативен анализ на основните земеделски култури“.
Въпреки липсата на каквато и да е насрещна престация от страна на ищеца,ответникът е изплатил доброволно на последния сумата от 96 000 лв.,като е бил принуден да тегли банков кредит,само и само да бъде изправна страна по договора,независимо от факта,че ответникът не се е възстановил от слабата стопанска 2020г.
Като приема извършеното плащане на сумата от 96 000 лв.ищецът с конклудентни действия демонстрира,че този подход е приемлив и го удовлетворява.Следва последваща забава на ищеца да изпълни своите задължения по договора,поради което и само на това основание ответникът следва да бъде освободен от отговорност.
Според ответника този договор от 31.03.2021г.само е наименуван договор,но следва да се възприема като преддоговорни отношения ,обективирани в писмена форма.Всички клаузи в договора са в тежест на ответника-продавач,без купувачът да има каквито и да е ангажименти и отговорности.
3
В договора липсва дори минимален размер на задатък ,с който купувачът да декларира намерението си да купи,да обезпечи сключването на сделката и да обвърже продавача срещу неизпълнение.
Освен това стоката макар и родово определено не съществува към този момент ,т.е. липсва предмет.Продавачът следва да я произведе,тя да е негова собственост и да се гарантира липсата на права на трети лица върху нея.
В раздел „обезщетения“ липсва всякаква равнопоставеност между страните.Обезщетенията са предвидени единствено за купувача.
Независимо от поставените му неизгодни условия продавачът все пак приема,че трябва да действа добросъвестно и своевременно и надлежно уведомява,че няма да изпълни,като се мотивира и дава възможност на купувача на реши какви действия да предприеме.
Заплащането на неустойката,независимо от нейната прекомерност е извършено своевременно,още преди да настъпи началото на изпълнението на договорните задължения.
Правят се и следните възражения и оспорвания:
1.Договорът е нищожен ,поради противоречие с добрите нрави,евентуално ,поради заобикаляне на закона,евентуално поради липса на предмет.
2.Договорът е сключен при неравностойни клаузи,съдържащи изцяло отговорности само за продавача.
3.Договорът е унищожаем ,на основание чл.33 ал.1 от ЗЗД/сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия/ във вр.с чл.27 пр.последно от ЗЗД.
4.Размерът на неустойката е в противоречие с добрите нрави.
5.Оспорва се клаузата,предоставяща безконтролно право на ищеца да търси освен неустойка,но и допълнителни обезщетения,без ограничение във времето,размера и други,основаващи се само на едноличния избор и воля на ищеца,с което ищецът се обогатява ,а ответникът обеднява за негова сметка.Оспорва се и правото на лихва върху това обезщетение.
6.Проформа фактурата е неоснователно и незаконосъобразно издадена на ответника,което е в разрез с изискванията на счетоводното и данъчното законодателство.
7.Налице е забава на кредитора,по смисъла на чл.95 от ЗЗД и последиците по чл.96 от ЗЗД,с оглед факта,че ответникът своевременно е уведомил ищеца,че 4 не е в състояние да изпълни още през м.август,септември,като в този момент ищецът е бил в състояние да закупи заместваща стока на цена по-ниска от тази ,на която е закупил стоката-416 лв./тон.
8.Липсва пряка причинно-следствена връзка,че закупените като количества и на тези цени вещи се явяват допълнителна вреда,за която отговаря ответника.
9.Не отговаря на обективната истина заявеното от ищеца в исковата молба относно уведомлението ,получено от ответника от 02.11.2021г.
В допълнителна искова молба ищецът конкретизира и уточнява следното:
И двете страни са действали в качеството си на търговци при сключването на договора.
Съгласно разпоредбата на чл.297 от ТЗ търговска сделка,сключена между търговци не се унищожава ,поради крайна нужда или явно неизгодни условия.
Противно на твърденията в отговора сключването на договора дава сигурност на ответника,че продукцията ,която ще произведе ще има сигурен купувач в лицето на ищцовото дружество.Цената уговорена в договора,към момента на сключването му е пазарната цена на този вид стока.Търговецът,притежаващ необходимите професионални качества е бил наясно,че цената на стоката може и да се повиши,но може да бъде и пониска,като по този начин е гарантирал дохода чрез сключения от него договор.
Не се касае до нарушаване на добрите нрави в степен,която да приравнява това до нарушение на правен принцип,като принципа на справедливостта и добросъвестността в гражданските отношения.Нарушението се преценява за всеки конкретен случай.Не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност,а само значителна и явна такава,при която едната престация е толкова незначителна,че има практически нулева стойност.Продажбата на вещ на цена ,по-ниска от пазарната не е несъвместима с добрите нрави и с общоприетите норми на справедливост и добросъвестност.
Възражението за липса на предмет е изцяло неоснователно.Предмет на договора е доставка на 1000 мтона царевица ,реколта 2021г.,ясно и точно определено.
5
Към момента на сключване на договора цената вписана в него е съизмерима с пазарните стойности на земеделската продукция-царевица.Предвид това ответникът се е съгласил като е подписал договора и нито към момента на подписването,нито по-късно е възразил,че в договора съществуват неравностойни клаузи.
Договорът не е бланкетен,в него ясно и точно са регламентирани отношенията между страните-предмет,срокове,доставки,неустойки и обезщетения за вреди.Ответникът се е запознал с договора и едва тогава го е подписал.Страните независимо действат в качеството си на търговци и като такива са наясно за риска,който носят при сключването на сделки с контрахентите си.С поведението си ответникът е демонстрирал,че той осъзнава ,че е неизправна страна и е понесъл своите последици,като според ищеца следва да понесе и санкциите за допълнително причинените вследствие на неизпълнението на договорните му задължения вреди.След изтичане на срока на договора ,а именно на 30.10.2021г.е изпратено уведомление на ответника за сумите ,които се претендират,основанието за претенцията и е даден срок за изпълнение.
Според ищеца ясно се установява връзката между поведението на ответника и закупената заместваща стока.
Съгласно чл.323 от ТЗ закупуването на заместваща продукция може да стане едва с развалянето на договора между страните.Това е станало след изтичане на срока на договора 31.10.2021г.,а ищецът купувач е изпратил уведомление до ответника заедно с проформа фактура.До края на договора купувачите са се надявали да получат изпълнение по договора,независимо от изявленията на ответника.Едва след развалянето на договора е закупена заместващата стока,която е послужила да се изпълнят ангажименти към купувачи на ищеца,по които също се дължат неустойки.Цената по всеки договор е различна,тъй като в тази насока е постигано съгласие с всеки от продавачите.
Оспорва се възражението за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави,тъй като неустойката излизала извън пределите на присъщата й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.Излагат се подробни съображения защо неустойката не противоречи на добрите нрави,като се цитира относима съдебна практика.Прекомерността на 6 неустойката сама по себе си не я прави нищожна,тъй като тази неустойка не излиза извън присъщите й три функции,а целта й не е несправедливо обогатяване.