Решение № 14460 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14460 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110108759 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от К. И. С. против „........." ЕООД, чрез ......, иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № Д-24 / 16.03.2026 г.

Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника на длъжност „началник-влак, пътническо движение". Изтъква, че с атакуваната заповед му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за нарушения, които счита за фактически необосновани, а самата заповед за издадена в грубо нарушение на процесуалните и материалноправни норми.

На първо място заявява, че изложените факти в заповедта не отговарят на действителността. Посочва, че разговор между него и пътник действително е бил проведен, но той не е със съдържанието, отразено от работодателя.

Твърди, че пътникът е бил поканен учтиво, в рамките на добрия тон, да заеме мястото си, отразено в документа му за пътуване (във втория в), като му е било обяснено, че в е със задължителни запазени места и в третия в е възможно от последващи гари да се качат групи. Ищецът изрично сочи, че външната врата на ва е заяждала, но не е била заключена, и че с поведението си е изпълнявал трудовите си задължения за спазване на установения ред.

На второ място, ищецът твърди, че работодателят е изискал обясненията му само формално, не ги е проверил и е нарушил процедурата по ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

На трето място, поддържа, че наказанието е част от системно негативно отношение към него от страна на Ръководител направление превозна и маневрена дейност. Изтъква, че по същото време са му искани обяснения и за 1 второ дисциплинарно производство, свързано с липса на униформени панталони и служебни обувки.

В условията на евентуалност ищецът навежда довод за малозначителност на деянието, като счита, че дори да е налице нарушение, то е несъразмерно леко спрямо наказанието. Допълнително, ищецът оспорва постановеното в заповедта удържане на част от дължимата му премия-приход (намаляване на 75% за период от четири месеца). Счита това за незаконно второ наказание за същото деяние в нарушение на принципа "Non bis in idem", както и за незаконна удръжка от трудовото възнаграждение, забранена от чл.

272, ал. 1 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед № Д-24 / 16.03.2026 г., и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „......" ЕООД, който счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Заявява, че при налагане на наказанието са спазени всички императивни изисквания на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ. Твърди, че производството е започнало въз основа на получен сигнал от пътник, пътувал на 30.01.2026 г. с влак № 8612, който установил, че ищецът се намирал в празен трети в с физически блокирани врати. Ответникът посочва, че на пътника е било казано, че се очаква група, което се е оказало лъжа, системно използвана за осигуряване на личен комфорт на кондукторите, докато останалите пътници са били сбити в останалата част от в. Ответникът изтъква, че обяснения от ищеца са поискани на 06.02.2026 г. и дадени на същия ден, като в тях ищецът признал, че е говорил за "възможно" качване на група без да има телеграма за това, и е твърдял, че вратата заяжда. Работодателят категорично оспорва възражението за малозначителност, като подчертава, че блокирането на преходни и входни врати на в в движение представлява тежко нарушение на протоколите за безопасност, тъй като възпрепятства евакуацията при спешен случай. Сочи, че ищецът не е отбелязал никакви технически нередности в придружителния лист и анализната книга, с което е нарушил чл. 35, т. 5 от Инструкцията за началника на пътнически влак, както и основни свои трудови задължения по длъжностна характеристика за осигуряване на качествено обслужване и вярна информация. Относно премията, ответникът поддържа, че целевите награди нямат постоянен характер, поради което намаляването им не представлява удръжка от трудово възнаграждение и не нарушава чл. 272 от КТ. Заявява, че наказанието е индивидуализирано по чл. 189, ал. 1 от КТ, съобразено с тежестта на деянието и цялостното поведение на служителя, на когото впоследствие е налагано и наказание "Предупреждение за уволнение". Моли иска да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, провело се на 08.07.2026 г., процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, а процесуалният представител на ответника поддържа отговора и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

2

По делото не е спорно, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „началниквлак, пътническо движение" при ответника. Не се спори, че на 16.03.2026 г.

Директорът на ... е издал Заповед № Д-24, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Поради това тези обстоятелства не подлежат на доказване.

Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188 КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването, като съгласно ал. 3 тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.

Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание - че е налице твърдяното основание, съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно упражнено, че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, на които се основава Заповед № Д-24 / 16.03.2026 г. включително наличието на посочените в нея трудови задължения на ищцата и неизпълнението на същите, както и да докаже, че от ищцата са поискани обяснения, съответно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове, носи ответникът по настоящото дело, който по силата на § 1, т. 1 КТ се явява работодател на ищеца.

Съдът намира, че Заповед № Д-24 / 16.03.2026 г., приета като доказателство по делото, отговаря на формалните изисквания за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочена датата на нарушението – 30.01.2026 г., както и че то е било извършено във влак № 8612. Описано е, че ищецът се е намирал в празен трети в, чиито врати са били блокирани, и е съобщил на пътник невярната информация, че се очаква група. Работодателят е посочил законния текст – чл. 187, ал. 1, т. 10, предложение първо и последно от КТ.

Заповедта е издадена от инж. А А – Директор .... Със заповедта се постановява и начисляване на премия приход от 75% за период от четири месеца.

3

В допълнение, следва да се посочи, че евентуалното несъответствие между описанието и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение това дали визираното като факти деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.

На следващо място, съдът счита, че са изпълнени изискванията на чл.

193, ал. 1 КТ за изслушване на работника. Видно от съдържанието на процесната заповед, работодателят е поискал писмени обяснения с писмо № 93-03-51/06.02.2026 г. от инж. И К, които са били предоставени от К. С..

Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя за даване на обяснения. Не е необходимо работодателят да уведоми работника за „висящо производство”, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършено от него дисциплинарно нарушение- Решение № 1431 от 18.10.

2004г. по гр.д. № 2460/2002г. ІІІ г.о., Решение № 747/18.02.2011г. по гр.д. № 735/2009г. ІV г.о. ВКС, Решение № 237/24.06.2010г. по гр.д. № 826/2009г. ІV г.о. ВКС, Решение № 343/28.05.2010г. по гр.д. № 799/2009г. ІІІ г.о. ВКС;

Решение № 688/23.11.2010г. по гр.д. № 114/2009г. ІV г.о. ВКС.

Относно спазването на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ, съдът констатира, че нарушението е извършено на 30.01.2026 г., а нарушението е открито на 25.02.2026 г., видно от цитираното в заповедта Писмо № 66-10-22/25.02.2026 г. Заповедта за наказание е издадена на 16.03.2026 г., следователно двумесечният срок за налагане на наказанието е спазен.

От гореизложеното следва, че доколкото Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на закона за форма и срокове, спорно се явява това дали ищецът виновно е нарушил трудовите си задължения от обективна и субективна страна.

За да установи фактите по делото, съдът подложи на подробен анализ събраните писмени и гласни доказателства. От представените и приети по делото писмени доказателства се установява наличието на силно влошени отношения между страните и паралелно развиващи се дисциплинарни процедури. Видно от Искане на обяснение № 93-03-87/18.03.2026 г., на 18.03.2026 г. спрямо ищеца е извършена проверка от М. И., И И и Ц З при която е констатирано, че ищецът е бил облечен с дънки и маратонки, вместо с униформен панталон и обувки, и че се е намирал в първото купе на първокласния в, а не в служебното купе. От депозираното от ищеца Обяснение от 23.03.2026 г. се изяснява, че същият страда от изкривяване на гръбначния стълб и разлика от 1.5 см в дължината на долните крайници, поради което не може да носи официалните униформени обувки по здравословни причини. Относно униформения панталон ищецът декларира, че 4 дрехите са били събрани за ремонт от работодателя през есента на 2025 г. и не са върнати. В обяснението си ищецът изрично заявява, че се чувства неоснователно нападан и санкциониран от работодателя. Тези доказателства индикират основателност на твърденията на ищеца за системни конфликти, но съдът дължи преценка конкретно за фактите, мотивирали Заповед № Д-24 / 16.03.2026 г.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката В. С. И., която е кондуктор и част от превозната бригада заедно с ищеца, се установява фактическата обстановка от деня на събитието.

Свидетелката категорично заявява, че тя лично е отключила всички врати на в.

Тя пояснява, че е възможно да е имало проблем с вратата и да не е могла да се отвори от първия път, но се отваря при повторно натискане, като отхвърля твърдението вът да е бил заключен. Свидетелката И. потвърждава, че в е със задължително запазени места и че конкретният пътник не е пожелал да заеме мястото си във втория в, закъдето е имал билет, а е искал да седне в третия в.

Свидетелката и ищецът са предупредили пътника, че трябва да заеме мястото си, тъй като в трети в е възможно да се качат групи или пътници от последващите гари (С и К). Според показанията й, комуникацията с пътника не е нарушила добрия тон.