Решение № 460 от 08.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200558 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на подсъдимия Н. Е. Х., подадена чрез неговия защитник адвокат Е. Й., срещу решение № 12 от 18.01.2024 г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд № 922/2023 г. по описа на същия съд.

Касационната жалба е насочена срещу решението на въззивния съд в осъдителната му част: частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, както и в частта, с която е изменена присъдата относно размера на наложеното наказание (лишаване от свобода). В жалбата и в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 4 НПК, са заявени всички касационни основания по чл. 348 ал.1 НПК. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са изложени твърдения, че: по делото не е разкрита обективната истина в нарушение на чл. 13 НПК и че това води до постановяване на решението на основата на предположения в нарушение на чл. 303 от НПК; че доказателствата по делото не са обсъдени при спазване на чл. 305 ал.3 НПК; че мотивите на решението са изградени единствено на база показанията на свидетели, които са или служители на министерството на земеделието или са такива на различни структури на това министерство и без да се отчете, че те не установяват извършено нарушение от подсъдимия; че липсата на обсъждане на изброените обстоятелства и доводи води до липса на мотиви; и че вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано при съществено нарушение на процесуалните правила. Претенцията за наличие на 1 касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е аргументирана с доводи, че посочените като допуснати нарушения на процесуалните правила водят до неправилна правна квалификация на деянието, включително и относно субективната му страна. Относно последното се отправя упрек към въззивния съд, че не е ясно какво го е мотивирало до приеме наличието на пряк умисъл без съществуването на доказателства в тази насока. Касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК е мотивирано със съображения, че в нарушение на чл.

54 НК не е отчетена липсата на отегчаващи вината обстоятелства; че като такива САС е отчел елементи от фактическия състав на престъплението; и че неоснователно е отказано приложението на чл. 55 НК. Оплакването срещу отказа за прилагане на чл. 55 НК е основано на претенцията, че неуредиците (пълният хаос и лошата организация в службите на министерството на земеделието) неправилно не са отчетени като изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК. Въз основа на изложената аргументация в условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и пълно оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане в тази му част.

В съдебното заседание пред ВКС адвокат Е. Й., защитник на подсъдимия Х., поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения в подкрепа на оплакванията и направените искания. Моли жалбата да бъде уважена.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице посочените касационни основания. Моли да бъде потвърден въззивния съдебен акт.

Подсъдимият Н. Х. не се явява в съдебното заседание пред ВКС и не изразява личното си становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 19/21.04.2023 г., постановена по нохд № 819/2021 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, подсъдимият Н. Е. Х. е признат за виновен в това, че на 17.06.2019 г. в /населено място/ в качеството си на управляващ и представляващ /фирма/ пред Общинска служба „Земеделие“, в подадено Заявление за подпомагане за 2019 г., Форма за юридически лица с УИН № /номер//дата/ и таблици за изготвените парцели за 2019 г., неразделна част от него, е представил неверни сведения-декларирал, че ползва на правно основание заявените общо 31 парцела, изискващо се по чл.41,ал.3 и ал.4 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, въпреки липсата на такова и че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние, отговарящи на изискванията за подпомагане, общо 31 парцела с обща площ от 663.74 хектара, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (ЕФГЗ и ЕЗФРСР) и предоставени на 2 българската държава по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП),мярка 12/Натура 2000 (компенсаторни плащания) и НР 1 (компенсаторни плащания в планински райони) за кампания 2019 г., поради което и на основание чл.54 от НК за извършено престъпление по чл.248а, ал.3 във вр. с ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лв.

Със същата присъда на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият Х. е осъден да заплати по сметка на ОД МВРБлагоевград сумата в размер на 300 лв. разноски на досъдебното производство; по сметка на Окръжен съд-Благоевград сумата в размер на 102.86 лв. разноски в съдебното производство, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По въззивна жалба на подсъдимия Н. Е. Х. пред Апелативен съд-София е било образувано внохд № 922/2023 г. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 12 от 18.01.2024 г., с което първоинстанционната присъда е изменена като:

- е отменена в частта, с която подсъдимият Н. Е. Х. е признат за виновен в това, че на 17.06.2019 г. в /населено място/, в качеството си на управляващ и представляващ /фирма/, пред Общинска служба „Земеделие“, в подадено Заявление за подпомагане за 2019 г., Форма за юридически лица с УИН № /номер///дата/ и таблици за използваните парцели за 2019 г., неразделна част от него, е представил неверни сведения-декларирал, че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние, отговарящи на изискванията за подпомагане, общо 31 парцела с обща площ от 663.74 хектара и на основание чл.304 НПК е признат за невиновен и оправдан в тази част по обвинението да е извършил престъпление по чл.248а, ал.3 във вр. с ал.2 НК.

- и е намален размера на наложеното на подсъдимия Н. Е. Х. наказание лишаване от свобода от две години на една година и шест месеца.

С въззивния съдебен акт първоинстанционната присъда е била потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на основание чл. 346, т. 1 НПК на касационна проверка съдебен акт на апелативен съд и в законоустановения срок.

Преди всичко следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка, определени съобразно разпоредбата на чл. 347 НПК. В случая извън обхвата на касационния контрол остава частта от въззивното решение, с която частично е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият Х. е оправдан по обвинението, че е представил неверни сведения - декларирал, че 3 използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние, отговарящи на изискванията за подпомагане, общо 31 парцела с обща площ от 663.74 хектара, тъй като оправдаването на подсъдимия по тази част от обвинението не е протестирано от прокурора пред касационния съд.

Приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати процесуални нарушения, тъй като евентуалното наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и би препятствало обсъждането на неговата материалноправна законосъобразност и справедливост.

Следвайки тази поредност, ВКС ще разгледа първо оплакванията, съдържащи доводи за съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

С част от доводите, отнесени към наведеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, на практика се изразява несъгласие с оценката на някои от доказателствата и с приетата фактическа обстановка поради нейното несъответствие с тези доказателства. Такова е оплакването за недоказаност на обвинението, основано на твърдения на касатора за съдържащи се в показанията на свидетелите К. С., В. С., Т.О., Х. Х., А. А., К. У. и Д. И. данни за конкретни обстоятелства, които не били обсъдени, както и на твърдения, че тези свидетели „не установяват извършено нарушение от страна на подсъдимия“. По този начин се аргументира оплакване за фактическа необоснованост на приетите за установени от въззивния съд фактически положения, която обаче не е касационно основание за отмяна на въззивното решение. В случая въз основа на цитираните показания на тези свидетели в касационната жалба се настоява за липса на доказателства, подкрепящи обвинението, което на практика означава претенция касационната инстанция да направи собствена преценка на доказателствените материали и да изведе нови фактически положения. Но с такова правомощие касационният съд не разполага извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, в която настоящото производство не попада. ВКС не може да се намесва в оценъчната дейност на въззивния съд и да прави (обосновава) собствени изводи относно недоказаността на престъплението. Затова, след като е недопустима подмяната на извършената оценка на достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствения материал и в частност на визираните свидетелски показания, касационният съд не следва да взема отношение по тези възражения и да ги обсъжда. Освен това следва да се отбележи, че именно с претенция за необоснованост може да се обясни формулираното в жалбата искане за оправдаване на подсъдимия директно от касационната инстанция.

Но оправдаването на подсъдимия (на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК) би било постижимо единствено, ако приетите във въззивното решение фактически положения не обуславят съставомерно негово поведение. В разглеждания случай такъв подход обаче е неприложим спрямо изложената от въззивния съд фактология досежно престъпната дейност на подсъдимия Х..

4

Останалите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила са допустими, но неоснователни.

Неоснователно е оплакването, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Правилата в посочената разпоредба, на нарушение на която се позовава защитата, са приложими единствено в случаите на нова присъда (чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 НПК) и затова касаят изискванията за съдържането на въззивната присъда. Затова само когато постановява нова присъда, второинстанционният съд следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза встъпва в правомощията на първоинстанционния съд. И доколкото приетата за установена фактическа обстановка във въззивното решение е такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд, АС-София не е бил длъжен подробно да обсъжда и да излага съображения по всички онези въпроси, по които е било задължително да се произнесе в мотивите на присъдата си Окръжен съдБлагоевград. В настоящия случай въззивният съд е постановил решение, поради което приложими за неговото съдържание се явяват правилата на чл.

339, ал. 1 и 2 от НПК, които не са нарушени.

Настоящият състав констатира, че атакуваният въззивен съдебен акт е съответен откъм съдържание на изискванията, визирани в посочените по-горе текстове. В случая не сме изправени пред хипотезата на непълнота и неяснота на мотивите или пред липса на такива, която да ограничава възможността за проверка начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. Противно на това обстоятелствената част на въззивното решение съдържа подробни, детайлни и задълбочени мотиви, изготвени с необходимата аналитичност и прецизност.