Решение № 747 от 06.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100501908 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 18174/06.11.2023 г., постановено по гр.д. № 35343/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, са уважени обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответниците Б. Г. Т., ЕГН **********, и А. Г. И., ЕГН **********, за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост 1“, бл. ****, аб. № 79608, суми, както следва:

По 1041,46 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) и дялово разпределение (ДР) за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането;

По 146,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 06.03.2019 г. върху главницата за ТЕ;

1

По 4,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2016 г. до 06.03.2019 г. върху главницата за ДР.

За процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2019 г. по ч.гр.д. № 16336/2019 г. по описа на СРС, 90 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответниците са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищеца сумата от 221,58 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 12.12.2023 г. от А. Г. И. – ответник в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорена е облигационната връзка между страните. Задълженията към ищеца били платени с приемно-предавателен протокол от 24.10.2018 г. Моли решението да бъде отменено, а исковете – изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В съдебно заседание са депозирани писмени бележки с допълнителни оплаквания срещу въззивното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 30.06.2022 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците Б. Г. Т., ЕГН **********, и А. Г. И., ЕГН **********, обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, 2 бл. ****, аб. № 79608, суми, както следва:

По 1041,46 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) и дялово разпределение (ДР) за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането;

По 146,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 06.03.2019 г. върху главницата за ТЕ;

По 4,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2016 г. до 06.03.2019 г. върху главницата за ДР, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2019 г. по ч.гр.д. № 16336/2019 г. по описа на СРС, 90 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, аб. № 79608. Ответниците били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б. Г. Т. и А. Г. И. не са подали отговор на исковата молба.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът А. И. изрично е направила възражение за изтекла погасителна давност.

3

По делото са приети писмени доказателства.

Видно от Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл.

55г ЗПИНМ № 94, том XIII, дело № 2494 от 03.12.1971 г. на П. П., нотариус при Софийски народен съд, К.С. Т.а и Б. Г. Т. са признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент № 19, намиращ се в бл. № ****, намиращ се в ж.к. „Югоизточен район“ (предишно наименование на ж.к. „Младост 1“), гр. София. Видно от Удостоверение за идентичност на адрес, изходящо от СО, р-н „Младост“, изх. № КС-15-08-7000-2/2011 г./24.01.2011 г., блок със строителен номер **** – ж.к. „Младост 1“, е идентичен с бл. № **** – ж.к.

„Младост 1“.

Изводимо от горното е, че имотът, описан в нотариалния акт от 03.12.1971 г., е идентичен с процесния.

От Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. по искане № 22392/26.10.2017 г. се установява, че Б. Г. Т. е починал на 04.07.2000 г., а К.С. Т.а е починала на 25.09.2014 г. Техният син – Г.Б. Т., е починал на 27.08.2012 г. Последният има две деца – А. И. и Б. Т..

С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 136, том II, рег. № 4843, дело № 280/2018 г. от 02.03.2018 г. на И.Д., нотариус с район на действие СРС, с рег. № 039 на НК, ответникът Б. Т. е заменил собствената си ½ ид.ч. от процесния апартамент за недвижим имот, притежание на Т.В.Л., а с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том VI, рег. № 8792, дело № 614/2018 г. от 24.10.2018 г. на И.Д., нотариус с район на действие СРС, с рег. № 039 на НК, Т.В.Л. и А. Г. И. продават процесния апартамент на Г.П.Д. и А.Р.Д..

По делото са събрани още Протокол от 06.11.2001 г. от Общо събрание на етажните собственици на гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „Термокомплект“ ООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, с Приложение към Протокола, от което се установява, че на общото събрание са участвали етажните собственици, сред които представител за процесния аб. № 79608, с положени подписи.

О т Договор № 125/12.11.2001 г. между „Термокомплект“ ООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Младост 1“, 4 бл. **** /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.

Видно от писмо с изх. № Г-9042/15.05.2018 г. Т.Л. е вписан като титуляр на аб. № 79608, считано от месец април 2018 г.

На 15.11.2018 г. Г.П.Д. е подал заявление-декларация за промяна на партидата на процесния апартамент на негово име.

Приет е и приемно-предавателен протокол от 24.10.2018 г., видно от който Т.Л. и А. И. са предали на Г.Д. владението върху процесния имот с подробно описани показания на водомери и топломери.

От Договор от 18.06.2017 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Термокомплект“ ООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за срок от една година с клауза за автоматично подновяване.

По делото са представени Съобщение към Фактура с дата на издаване 31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 723,53 лв., Съобщение към Фактура с дата на издаване 31.07.2017 г. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 769,55 лв., и Съобщение към Фактура с дата на издаване 31.07.2018 г. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 628,11 лв.

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на 5 ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която е признато за установено, че А. И. дължи на ищцовото дружество претендираните суми за главници за ТЕ и ДР и за лихви върху същите.

Решението, в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете срещи Б. Т., е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е частично неправилно в обжалваната част.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл.

86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищцовото дружество, както и останалите си възражения.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

6

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за наличието на облигационна връзка между страните. Релевирани са възражение за изтекла погасителна давност и за плащане.

Разпечатката съдържа 59 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12b21944-9c4e-44ea-b387-8f7676f219c5