Определение № 34965 от 25.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29594/2025
- Вид
- Определение № 34965
- Подписан
- 25.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- §7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34965 гр. София, 25.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110129594 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ***. и ****., чрез адв. ***, срещу ***, с която е предявен иск за следното:
Да се признае за установено между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град София, ***, област София (столица), одобрени със Заповед № *** год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: Заповед № *** год. на Началника на СГКК-София, с начин на трайно ползване : за първостепенна улица, с площ от площ 671 кв.м., защрихована в син цвят в комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имот с пл. номер 444 по кадастрален план - емисия около 1956 год., издадена от „*** през м.01.2025 г., на основание давностно владение, продължило от 09.03.1994 г. до настоящия момент.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника ***, който в срока по чл.
131 ГПК е подал писмен отговор чрез юрк. ***, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК ответникът *** е предявил срещу ***. и ****. насрещен иск за следното:
Да се признае за установено между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град София, ***, област София (столица), одобрени със Заповед № *** год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: Заповед № *** год. на Началника на СГКК-София, с начин на трайно ползване : за първостепенна улица, с площ от площ 671 кв.м., защрихована в син цвят в комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имот с пл. номер 444 по кадастрален план - емисия около 1956 год., издадена от „*** през м.01.2025 г. и да се осъдят 1 ответниците да предадат на ищеца владението върху нея.
По доказателствените искания:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Ищците са поискали събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на релевантни за предмета на делото обстоятелства.
Искането е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Страните са направили искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени в исковата молба, респ. отговора, задачи, което с оглед необходимостта от специални знания за установяване на релевантни за предмета на делото обстоятелства, се явява основателно и следва да бъде уважено.
На осн. чл. 140, ал.3 ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2027 г. от 14:30 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищците при режим на довеждане за установяване на посочените исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 400 евро, от които 200 евро, вносими от ищците и 200 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. ***, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е от ***. и ****. срещу *** положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на основание придобивна давност, с начало на давностното владение от 09.03.1994 г. на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град София, ***, област София (столица), одобрени със Заповед № *** год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и 2 кадастралните регистри, засягащо поземления имот: Заповед № *** год. на Началника на СГКК-София, с начин на трайно ползване : за първостепенна улица, с площ от площ 671 кв.м., защрихована в син цвят в комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имот с пл. номер 444 по кадастрален план - емисия около 1956 год., издадена от „*** през м.01.2025 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът В. З. е наследник по закон на неговия дядо ***., починал на 14.02.1955 г., бивш собственик на имот с пл. № 444, заснет и отразен в кадастрален план на гр. София, изработен преди 1985 г., кадастрален лист 596, с площ от 4670 кв.м., придобит с крепостен акт № 774/1906 г., дело № 1019/29.05.1906 г. Твърди се, че ищците са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 13.09.1989 г. С решение № 243/26.11.1993 г. на Поземлена комисия в гр. София на наследниците на ***. била възстановена собствеността върху част от имот пл. № 444 с площ от 3770 кв.м, а възстановяването на част от същия с площ от 900 кв.м. било отказано, тъй като попадала в изграден път. Възстановеният с решението на ПК имот бил заснет през 1993 г. с пл. № 1294 и нанесен в кадастрален лист 596 и за него бил съставен нотариален акт № *** г. по описа на нотариус ***, с рег. № 039 в НК. Впоследствие, същият бил придобит от ищците с договор за доброволна делба на недвижим имот от 28.12.2004 г., peг. № 4358, том II-1, № 74, по описа на нотариус *** с рег. № 002 в НК. През 2007 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, дело № 61/2007 г. по описа на нотариус *** ищците продали на ***., по това време на брак му с ***, 1/5 ид.ч. от имота, които от своя страна през 2008 г. продали придобитата от тях идеална част от имота на „*** с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по описа на нотариус ***. През 2008 г. с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 1*** г. по описа на нотариус *** ищците продали на „*** останалите 4/5 ид.ч. от имота. Придобитият по силата на цитираните актове имот с пл. № 1294 бил нанесен в КККР, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № *** г. на началника на СГКК, като поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3707 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. ***, собственост на горепосочените дружества при посочените квоти в съсобствеността. Твърди се, че невъзстановената част от имота с площ от 900 кв.м., съгласно решението на ПК, и 982 кв.м., съгласно комбинирана скица от м.01.2025 г., издадена от „***, попадала изцяло в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
София, СО, област София (столица), одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: Заповед № *** г. на началника на СГКК-София, с начин на трайно ползване: за първостепенна улица.Твърди се, че в действителност само реална част, защрихована в жълт цвят в комбинираната скица, с площ от 311 кв.м. от невъзстановената такава от имота, попадала под изградения *** и тротоара към него. А останалата реална част с площ 671 кв.м., защрихована в син цвят в комбинираната скица, никога не била попадала под *** и тротоара към него, поради което и не попадала в изграден път. Същата за първи път била отредена, съгласно улична регулация, одобрена с решение № 45 по протокол 24/30.03.2001 г. на Столичен общински съвет, за разширение на ***, като регулацията за тези 671 кв.м. не била 3 приложена и до настоящия момент. Тази реална част била ограничена между бившия имот пл. № 1294, а сега ПИ с идентификатор *** и изградения тротоар към булеварда.
Възстановяването на тази реална част било отказано от ПК при липса на каквито и да са фактически и правни основания.Твърди се, че решението на ПК не било обжалвано, поради което влязло в законна сила, въпреки своята явна необоснованост и очевидна неправилност.
Независимо от отречените със същото права, считано от влизането му в сила на 09.03.1994 г. до настоящия момент ищците владеели свободната част от имота непрекъснато, необезпокоявано, с явното намерение да придобият по давност собствеността върху тази свободна част, чиято собственост неправомерно било отказано да се възстанови. Твърди се, че ищците са извършвали действия по нейното подравняване, разчистване, изрязване на дървесна растителност и ограждане. До 12.11.2008 г. осъществявали владението лично, а след тази дата, на която горепосочените дружества придобили имот с пл. № 1294, владението се упражнявало чрез тях. Твърди се, че процесният имот погрешно бил отразен в кадастралната карта като част от поземлен имот, който бил с начин на трайно ползване за първостепенна улица, което давало формално основание на ответника да оспорва правата на ищците върху него, позовавайки се на разпоредбата на §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, поради което ищците имали правен интерес от предявяването на настоящия иск. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, чрез юрк ***, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че посочената в решението на ПК реална част, чието възстановяване било отказано, понастоящем попадала в ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, който представлявал първостепенна улица, а именно ***, като същият бил отреден за улица през 1969 г. със заповед на гл. архитект на СО. Същият както в действащите, така и в предходните регулационни планове, попадал в уличната регулация. Аргументира, че ПИ с идентификатор *** представлява публична общинска собственост на основание §7 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 77/1991 г.), поради което реална част от него не може да бъде придобита по давност. Оспорва ищците да са извършвали каквито и да е фактически или правни действия, лично или чрез трети лица, които да представляват владение на процесната реална част от имота, с намерение за своене. А дори са я владели, то това било ирелевантно, доколкото законът изрично не допускал придобИ.ето по давност на имоти или части от него, публична общинска собственост, какъвто бил случая. Поддържа, че ищците не са осъществили фактическия състав на претендирания от тях придобивен способ – придобивна давност, а именно спокойно, явно, непрекъснато и несъмнено владение с намерение за своене на имота. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК *** е предявил срещу ***. и ****. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот с идентификатор *** 4 по КККР на град София, ***, област София (столица), одобрени със Заповед № *** год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: Заповед № *** год. на Началника на СГКК-София, с начин на трайно ползване : за първостепенна улица, с площ от площ 671 кв.м., защрихована в син цвят в комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имот с пл. номер 444 по кадастрален план - емисия около 1956 год., издадена от „*** през м.01.2025 г. и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху нея.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
1. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС: