Решение № 3394 от 29.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15952/2023
- Вид
- Решение № 3394
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 28.08.2024
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3394 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330115952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от С. Н. И., ЕГН: **********, против „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК:202073629, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 на сключения Договор за допълнителни услуги към договор за кредит № ******, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума за такса по пакет от допълнителни услуги по договор за допълни услуги към договор за кредит № ******, за периода ****** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е наследник на починалия кредитополучател В.Н.И., с ЕГН **********, като починалият кредитополучател е страна по договор за допълнителни услуги към договор за кредит № ******, подписан с ответното дружество па ******г.
Ищецът излага, че съгласно раздел т.З от към договор за допълнителни услуги към договор за кредит, именуван „Предмет, срок и цена на договора", ответното дружество предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги, като пакетът включва следните услуги: 1. посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските по банкова 1 сметка на ответното дружество; 3. безплатно внасяне на вноските в офис на дружеството; 4. безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5. Безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл; 6.
Безплатно предоговаряне и разсрочване па заема; 7. разглеждане до минути; 8. преференциално обслужване; 9. право на участие в специална промоции, като цената на пакета от допълнителни услуги бил 441,80 лева.
Ищецът сочи, че изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави е уговорката па т. 3 от сключения договор.
Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер па 441,80 лева противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
Ищецът твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП.
Ищецът твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет път размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Прави доказателствени искания. Претендира разноски, включително и по реда на чл.
38 от ЗАдв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Микро Кредит“ АД.
В съдебно заседание от 21.06.2024г. съдът е допуснал на основание чл.
214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен вместо за сумата от 50 лева за сумата от 265, 08 лева.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и осъдителен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на оспорваната клауза, както и че е платил на ответника по клаузата за допълнителен пакет услуги сумата в размер на 50 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за пакет допълнителни услуги към Договор за паричен заем № ******/******г., че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК.
2
Между страните няма спор, че са сключили договор за допълнителни услуги към Договор за кредит № ******/******г. , в който е уговорена клауза за пакет допълнителни услуги, по която ищецът дължи възнаграждение в размер на 441, 80 лева, което се установява и от приложения по делото договор /л.8/.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Микро Кредит“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата по чл.3 от договора за допълнителни услуги към договора за заем:
Видно от договор за допълнителни услуги към Договор за паричен заем ******/******г. /л.8/ страните са уговорили допълнителни услуги пакет „Комфорт“, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални програми. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер на 441, 80 лева, разсрочено в десет месечни вноски от по 44, 18 лева.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Разглеждане до минути“ не е ясна, до колко минути и какво ще се разглежда. Не е ясно посочено и какво представлява услугата „Преференциално обслужване“. Не е ясно какви специални програми има ответника, в които би могъл да се включи ищеца. Не се установява ответникът да е посещавал дома на ищеца, за да събира месечните вноски. Не е ясна и услугата „безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на потребителя по банкова сметка на ответника“, като не е посочено кой ще ги внася, с какви 3 средства и защо.
По начина, по който са формулирани допълнителните услуги, съдът приема, че не се касае до възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителя да се нуждае и да го облекчават. Тези услуги са предвидени единствено и само с цел заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се цели събиране на допълнително възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга, което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава за заплащане на пакет допълнителни услуги.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват, което води от своя страна до противоречие с добрите нрави.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД .
Доколкото съдът прие, че клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги е недействителен, платените по него от ищеца суми се явяват платени без основание и подлежат на връщане.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че по договора за допълнителни услуги ищецът е заплатил сума в размер на 265, 08 лева, поради което искът е основателен и ще се уважи в цялост.
Като законна последица от уважаване на тази претенция, върху нея следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2023 г. до окончателното плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни , но при 4 този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. На ищеца се следват разноски в общ размер на 300 лева, от които – 100 лева – ДТ и 200 лева – депозит за ССчЕ.
По делото ищецът се е представлявал от ЕАД Е. И., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
Съдът приема, че в случая се дължи едно адвокатско възнаграждение, доколкото с предявените искове се защитава един и същия правен интерес да се получи недължимо платена сума по клауза за неустойка. Защитата по двата иска е идентична с предявените два иска, в случая, се постига една и съща защита за потребителя. В тази връзка съдът споделя съдебната практика на ВКС, обективирана в Определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в този съдебен акт други определения на ВКС, съгласно които е прието, че в хипотеза на обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на база този сбор се определя адвокатското възнаграждение.
С оглед изложеното, в посочените случаи, съдът приема, че е налице злоупотреба с права да се претендира адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове, при положение, че с двата иска се защитава един и същи интерес. С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид обстоятелството, че посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатското възнаграждение не обвързват съда, липсата на фактическа и правна сложност на делото, идентичността на осъществяваната в полза на ищеца защита, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е. И. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лева с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.