Решение № 1501 от 24.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110202716 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на Р. Ю. С., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0442-000575/14.06.2023 год. на Началника на група при 04 РУ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че при извършване на проверката органите на реда не са опредлеили правилно срока, който следва да предоставят на водача, за да се придвижи до болничното заведение, за да даде кръвна проба, като въпреки това той е осъществил изследването в рамките на предвидения максимален срок по Наредба № 1, а именно 120 мин., като установеното в кръвта му количество е 0.4 промила, което е несъставомерно според действащия закон, поради което и издаденото НП е неправомерно издадено и като такова подлежи на отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и направеното с нея искане, като пледира и за присъждане на разноски в минималния предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения хонорар.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище, като депозира единствено писмено становище, в което прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 19.05.2023 г. около 07:44 часа в гр. Долни чифлик на кръстовището на ул. „Сокачев (Искър)“ и ул. „Булаир“ в посока с. Детелина Р. Ю. С. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег.№ В 2364 НК, когато бил спрян от полицейски служители, сред които и св. С. за рутинна проверка на произволен принцип.

Водачът С. бил тестван на място от дошлите да обслужат ПТП полицейски служители за концентрация на алкохол с тех средство "Дрегер Алкотест - 7510" AR NJ-0046, като показанията на Дрегера били над 0,8 на хиляда - 1,03 промила в обема на издишания от водача въздух.

Впоследствие в 08.00 часа на С. бил предоставен талон за медицинско изследване, в който било отразено, че същият следва да даде кръвна проба до 90 минути от връчване на талона, тъй като пробата трябвало да бъде дадена във ВМА Варна, а полицейските служители преценили, че за придвижване от гр. Долни чифлик до гр. Варна са достатъчни 90 минути.

Такава същият дал за изследване в 09.35 часа, като обективираните в протокол за ХЕ резултати от същата били 0.4 промила.

При така установените факти, св. С. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от показанията на св. С. – актосъставител.

Видно от показанията на св. Д.М., които съдът изцяло кредитира същият е закарал жалбоподателя до болницата, като са се забавили, тъй като той тръгнал от Цонево.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № 22-0442-000575/14.06.2023 год. на Началника на група при 04 РУ към ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство, противно на заявеното с жалбата не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е напълно индивидуализирано.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че С. е осъществил от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП нарушение, доколкото в 2 съдебното производство с необходимата категоричност се установи от показанията на св. С. и приложените писмени доказателства, неправомерната деятелност на жалбоподателя при управление на МПС, намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното наказателно постановление.

Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е управлявал лек автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол.

В случая в хода на съдебното следствие по категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка, както и по отношение на това, че пробата за алкохол с техническо средство е отчела наличие на алкохол в кръвта му над 0.5промила – 1.03 промила, а резултата от впоследствие направената кръвна проба е с по-ниска стойност – 0.4 промила.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в обема на издишания от него въздух над 0,8 промила и това е доказано по изискуемия начин посредством използван нарочен тест.

Обстоятелството, че впоследствие при извършената кръвна проба концентрацията на алкохол е в значително по-ниски стойности е обяснима предвид изтеклия значителен период от време от тестването и даването на кръвната проба, още повече, че жалбоподателят не е спазил срока предвиден в талона за медицинско изследване.

Възражението, че полицейските служители е следвало да предоставят по-дълъг срок, а именно до 120 минути, не следва да се сподели, доколкото Наредбата говори за срок до, а не 120 минути, което означава, че във всеки конкретен случай именно на дискрецията на полицейските служители е предоставено опредлеянето на подходящ срок за явяване, още повече, че в случая се касае за употребено от лицето количество алкохол, установяването на точната концентрация на което е винаги динамична величина, свързана освен всичко друго и с изминалия период от време от употребата до действителното изследване.

АНО е дал правилна квалификация на нарушението и е наложил на въззивника наказания в пределите предвидени в закона, а именно глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната нормачл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС, който 3 управлява с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно – въззивника е управлявал автомобил с концентрация от 1,03 промила (доколкото следва да се съобрази именно показанието на Дрегера, а не това на просроченото медицинско изследване).

На въззивника е бил издаден талон за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация в кръвта му.

Той не е спазил часа за явяване в лечебното заведение за вземане на кръвна проба, като е просрочил вземането и с точно пет минути. Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Наредба № 1/17г. е предвидила използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да даде кръв за изследване, или при закъснението му за това меродавно е показанието на техническото средство, което изключва прилагането възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.

В този случай АНО се е позовал на резултатите от техническото средство, а не на протокола от химическата експертиза, което настоящия съдебен състав намира за законосъобразно извършено.

Поради горното, съдът намира, че наказващият орган правилно е възприел фактическата обстановка и е наложил наказания за извършените деяния в предвидения в закона размер, който е фиксиран и не подлежи на последваща преценка от съда.

С оглед посоченото, съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното НП и да присъди сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че по делото са били депозирани единствено писмени бележки от юрисконсулта.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0442-000575/14.06.2023 год. на Началника на група при 04 РУ към ОД МВР - Варна, с което на Р. Ю. С., с ЕГН ********** е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Ю. С., с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР – Варна сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5