Определение № 59 от 16.01.2026, Административен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59

Смолян, 16.01.2026 г.

Административният съд - Смолян - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА като разгледа докладваното от съдията Красимира Селенова административно дело № 12/2026 г. на Административен съд - Смолян, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по жалба на К. В. Б., с адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1862-000003/09.01.2026 г. на Началник група към ОДМВР – [област], РУ – [област], издадена на основание чл. 171, т. 1, б."З")ГГ) от ЗДвП, с която е заповядано временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е уточнено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка.

С оглед допуснатото по силата на закона предварително изпълнение в жалбата е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-1862-000003/09.01.2026 г. на Началник група към ОДМВР – [област], РУ – [област] до окончателното разрешаване на спорния въпрос.

В искането се сочи, че при вече постигната цел и резултат, нейното прилагане ще му причинява значителни и трудно поправими вреди.

Излагакт се доводи, че липсата на свидетелство за управление на МПС го лишава от възможността му да се придвижва с МПС, което сериозно затруднява задоволяването на ежедневни житейски нужди, както и достъпа му до медицинска помощ, което от своя страна застрашава здравето и живота му.

След преценка на материалите по делото, съдът намира, че искането за спиране изпълнението на ЗППАМ е неоснователно, по следните съображения: Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл. 171, т.1, б. З от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, е този по чл. 166, ал. 3 във вр. с ал. 4 от АПК.

В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка. За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. Като всяко изключение то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма. Същото се основава на нормативно предписание, а не на усмотрението на административния орган, което означава, че по силата на законовата презумпция съществуват една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК на такъв акт, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставима на презюмираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК.

Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорения акт подлежат на доказване от оспорващия. За да е основателно искането за спиране, е необходимо посочените вреди да са доказани или да е налице доказана действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива, които са в пряка връзка и произтичат от действието на оспорения административен акт. С предварителното изпълнение на наложената ПАМ при конкретния вид нарушения се цели да се осигури защита на обществения интерес, изразяващ се в това да се гарантират, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата, като се обезпечи движението само на регистрирани МПС, за които има сключена и валидна задължителна застраховка „ГО“.

В случая на първо място по повод на твърденията „при вече постигната цел и резултат“, нейното прилагане ще му причинява значителни и трудно поправими вреди, съдът намира че липсват доказателства, че при налагането на ПАМ, изразяваща се в изземване на СУМПС е постигната преследваната от закона цел, тъй като няма данни да са предприети действия за осигуряване наличие на валидна застраховка „ГО“ за конкретното МПС, при което продължаването на предварителното изпълнение на заповедта чрез задържането на свидетелството му за управление на МПС ще доведе до ограничаване на правото му да управлява МПС за 6 месеца, което засягане може да се окаже несъразмерно и да му причини значителни и/или трудно поправими вреди.

На второ място, като взе предвид изложеното по направеното в жалбата искане за спиране и доказателствата по делото, следва да се посочи, че твърденията за необходимост от ползване на автомобила за ежедневните нужди на Б. са недоказани от страна на оспорващия, тъй като не се сочат доказателства да липсва друга възможност за придвижване, при което лишаването от възможността да ползва и управлява процесното МПС е по скоро въпрос на неудобство, а не на вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди.

Съдът констатира, че към особеното искане в жалбата, оспорващият не сочи конкретни аргументи и съответно доказателства за настъпването на вреди от категорията на визираните в закона, които да са противопоставими на обществения интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, още повече, че в подвързаните на л. 8 от делото, обяснения, същия е посочил, че автомобила не е негова собственост.

При тези фактически изводи, следва да се приеме, че не са изпълнени условията на чл. 166, ал. 2 АПК, при което предварителното изпълнение на оспорената заповед не следва да бъде спряно, а искането за това се остави без уважение, като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 във вр. с ал. 4 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Смолянският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. В. Б., с адрес: [населено място], [улица], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-1862-000003/09.01.2026 г. на Началник група към ОДМВР – [област], РУ - [област] до окончателното разрешаване на спорния въпрос, като неоснователно.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му с частна жалба пред ВАС.

Съдия: