Решение № 484 от 10.05.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Пазарджик, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220102663 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от ищеца Р. ЕР. ЮС., ЕГН-********** от с. *********, ул. „*****, обл.Пазарджик, срещу ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********, ул.”*********, обл.Пазарджик.

Твърди се в исковата молба, че сключили граждански брак на 24.10.2017 г., в гр. Пазарджик, съгласно Акт № 0580/24.10.2017 г. на Община Пазарджик - първи и за двама им. Преди брака си имат родено едно дете, което ищецът е признал - дъщеря - С. Р.Ю.а, ЕГН **********, по време на брака им - син - E. Р.Ю., ЕГН **********, които понастоящем са малолетни.

Твърди се, че още преди сключване на брака им, заживели в къщата на родителите на ищеца, находяща се в с. *********, ул.“*****. Отначало живели в една къща с родителите му, а впоследствие, тъй като в двора имало две къщи - се отделили с ответницата и децата им в другата къща. Твърди се, че първоначално семейните им отношения били добри. Съвместно решавали всички въпроси, които касаели съжителството, а покъсно и брака им.

Впоследствие започнали да се влошават отношенията, настъпил рязък обрат в отношенията им като съпруг и съпруга, тъй като ответницата се оказала човек, който е непостоянен в брачните отношения, не се грижела за ищеца, 1 като прехвърлила цялата отговорност за издръжката на семейството на него.

Тя никога досега не е работила, няма и един ден стаж. Винаги само той е работел, за да осигурява издръжката на семейството им. Твърди се, че през 2019 г. заминал за 3-4 месеца в Холандия, където си намерил работа в супермаркет. Ищецът никога не се е съмнявал във верността на ответницата, докато не започнали да му казват хора, че ответницата непрекъснато му изневерявала. Той не искал да повярва, но не можело да не му прави впечатление, че когато е в чужбина, много пъти не му е отговаряла на обажданията. Също много често правела безпричинни скандали, и напускала жилището им за по дни.

Твърди се, че както на него, така и на родителите му, им казали, че тя има друг мъж, с който е забелязвана къде ли не. Сочи, че през 2021 г. ищецът пак заминал за Холандия, като постоянно й изпращал пари, за нея и за да се грижи за децата. Родителите му, а и други хора му казвали, че тя не се грижи добре за децата - води ги мръсни на градина и из селото, държи ги гладни, даже имали и въшки. Докато бил в Холандия сега последния път, пак му правело впечатление, че той й звънял непрекъснато, а тя не му отговаряла.

Твърди се, че ищецът решил да се прибере от Холандия, защото искал да говоря с нея и да научи истината, дали е вярно, че тя му изневерява, а също да разбере защо не се грижи за децата им. Преди да се прибере обаче, тя била избягала и оставила децата при родителите му. Няколко месеца след като ги напуснала, ответницата нито веднъж не дошла, дори не се обадила и по телефона, за да попита поне децата как са. Ищецът заявява, че не може да повярва, че тази жена може да остави децата си, и изобщо да не се интересува поне дали са добре.

Ищецът твърди, че я търсил безуспешно, звънял й, писал й във Фейсбук, но тя не му отговаряла, и един ден получил едно съобщение от нея „Повече не ме търси, аз ще се женя“ и след това, тя го блокирала навсякъде.

Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът винаги е работел, живели в къщата на родителите му, после и сами, като съпругата Тя не била лишена от нищо. Заминал, за да може да изкара още повече пари, а за благодарност получава изневяра. Не може да прости и това, и че първо не се грижила изобщо добре за децата им и после, че ги оставила и си тръгнала.

Заявява, че не желае да живее занапред с тази жена, тъй като това е абсолютно невъзможно.

2

Счита се, че бракът между ищецът и ответницата е вече само формален, бракът им е напълно лишен от съдържание и съществуването му е напълно неоправдано, поради което у ищеца се породил правен интерес от предявяване исковете.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните изцяло по вина на ответницата;

Ползването на семейното жилище, находящо се в с. *********, ул.“***** - да се предостави за ползване на ищеца; Упражняването на родителските права върху малолетните ни деца да се предоставят на бащата; Режима на свиждане с майката да бъде всяка трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните; ответницата да заплаща издръжка в размер на по 180 лв., за всяко дете, от влизане в сила на настоящото решение.

Претендират се разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, с който счита, че искът е допустим. Заявява, в качеството си на особен представител на ответницата, с която няма контакт, че на този етап не може да вземе становище по основателността на иска. По същата причина не може да изложи фактически твърдения, както и да направи доказателствени искания. Сочи, че окончателното си становище по основателността на исковата претенция ще изрази, след събиране на доказателствата по делото, като в този смисъл моли съдът да бъдат приети представените с исковата молба доказателства, както и да бъдат уважени направените доказателствени искания. Иска се от съда да постанови решение, в съответствие със събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на 24.10.2017г. в гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, в подкрепа на което е приложено съответното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Пазарджик. От брака си съпрузите имат две родени деца – С. Р.Ю.а, ЕГН **********, родена на ******г. /припозната от своя баща/ и E. Р.Ю., 3

ЕГН **********, роден на *******г. които понастоящем са малолетни, видно от приложените по делото удостоверения за раждане.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП- Пазарджик, се установява, че съпрузите живеят във фактическа раздяла от 2021г. За да издържа семейството, Р. ЕР. ЮС., ЕГН-********** заминал да работи в Нидерландия, а съпругата останала да живее в семейното жилище, находящо се в с. *********. Впоследствие ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** напуснала семейното жилище и оставила децата на грижите на своята свекърва. Към настоящия момент родените от брака деца се отглеждат от техния баща Р.

ЕР. ЮС., ЕГН-********** с помощта на роднини по бащина линия, като майката не е търсила децата, не се е интересувала от развитието им. Децата живеят с баща си в семейно жилище, находящо се на адрес – с. *********, обл. Пазарджик, ул.“*****. Базовите потребности на децата са задоволени, осигурени са добри хигиенно-битови условия за живот. Налице е изградена емоционална връзка между децата и техните роднини по бащина линия. Р. ЕР.

ЮС., ЕГН-********** заявява желание да се грижи за децата и за в бъдеще.

Ю. работи в Нидерландия в магазин за хранителни стоки, като осигурява издръжката на родените от брака деца, като ежемесечно изпраща финансови средства, с които се закупуват храна, дрехи и играчки. Детето С. Р.Ю.а, ЕГН ********** посещава детска градина в с. *********, обл. Пазарджик Съпрузите се намират във фактическа раздяла считано от месец май, 2021г., не поддържат каквито и да е отношения помежду си.

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитана в качеството си на свидетел С. Н. О. /майка на ищеца/. От показанията на св.Огнянова се установява ,че съпрузите живеят в условията на фактическа от около една година. След сключването на брака, съпрузите живели в дома на сем. Ю.и в с.

*********, обл. Пазарджик, като отношенията ми били нормални, нямало конфликти помежду им. През 2021г. Р. ЕР. ЮС. трябвало да замине за Нидерландия през 2019г., за да издържа семейството, тъй като ответницата не работила. Ищецът пращал всеки месец финансови средства на съпругата и родителите си, за да издържат родените от брака деца. Докато съпругът й работел в чужбина, ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** отсъствала от семейното жилище и не се грижила добре за децата, излизала сама вечер до късни часове, и не искала да дава обяснения с кого излиза. Впоследствие установила 4 отношения с друг мъж, с когото заминала да живее някое от пловдивските села. Изоставила родените от брата деца изцяло на грижите на техния баща и неговите роднини, като не се интересувала от развитието на децата, не изпращала пари за издръжка и не се обаждала дори по телефона.

Изложеното от св.Огнянова се потвърждава от показанията на св. Г. Р.

Ю.. Съгласно показанията на св.Ю., след заминаването на съпругът й за чужбина, ответницата започнала да се държи лошо към него и към роднините му, започнала да излиза с други мъже. Впоследствие ответницата уведомила съпругът си, че не го искала повече и че щяла да се омъжва за друг. През месец април,2021г. ответницата напуснала семейното жилище по свое желание, като оставила родените от брака деца на грижите на техния баща и роднините му, не се интересувала от децата и не плащала издръжка. Ищецът Ю. работил временно в Нидерландия, където реализирал добри доходи, с които се грижил за издръжката на родените от брака деца. Съпрузите живеели отделно, не поддържали отношения помежду си и нямало изгледи това да се промени за в бъдеще.

Съдът намира, че следва да възприеме за достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като от тях е видно, че същите познават семейният живот на страните, като дават подробни и последователни показания.

Ищецът Ю. е бил изслушан от съда на основание чл.59,ал.6 от СК, като същият е потвърдил изложеното от него в исковата молба. Ю. декларира желание и възможност да се грижи за родените от брака си с ответницата деца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.

Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.

Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и 5 същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината - Ищецът твърди, че неговата съпруга има изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Събраните в процеса гласни и писмени доказателства обосновават извод за допуснати брачни провинения от страна на ответницата Ю..

Въпреки че в разпоредбите на Семеен кодекс не е въздигната „верността” като първостепенно задължение на съпруга, нарушаването му се счита за едно от най-тежките брачни провинения. Брачната изневяра е била поставяна между най-сериозните причини, които могат да доведат до брачно разстройство и развод – това е незачитане на брачния партньор. В конкретния случай, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че докато живеела в дома на своя съпруг, ответницата излизала сама по часове, като не споделяла на своя съпруг и криела къде и с кого излиза. Демонстрирала неуважение към своя съпруг, като му изневерила. Впоследствие установила интимни отношения с друг мъж, с когото заживяла на съпружески начала, като напуснала без основателна причина семейното жилище.

Гореизложените обстоятелства, които ищецът твърди и в подадената от него искова молба, не бяха оспорени в хода на процеса от ответната страна.