Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 419 от 31.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2631/2024
Вид
Определение № 419
Подписан
31.01.2025
В сила
31.01.2025
Състав
Мария Иванова, Даниела Стоянова, Таня Орешарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. София, 31.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002102631 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Р., чрез адв. С. С., срещу въззивно решение № 1319 от 06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 8751/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 11106 от 27.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6571/2023 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявените от М. Н. Р. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за: отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ при ответника, извършено със заповед № 214/16.12.2022 г. на основание чл. 71, ал.1 КТ преди изтичане на изпитателния срок; за възстановяване на ищеца на предишната работа и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 342,08 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за времето от 16.12.2022 г. до 16.05.2023 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът посочва в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ „Достатъчна ли е съпоставката между длъжностните характеристики за извършването на преценката за идентичност или различие в 1 трудовите функции на работника или служителя?“; 2/ „Кога е налице съществена промяна в трудовата функция на работника или служителя?“ – по първите два въпроса се сочи противоречие с приетото в решение № 50204 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 4329/2021 г. и решение № 160 от 08.05.2015 г. по гр. д.

№ 4811/2014 г., и двете на IV г.о. на ВКС; 3/ „Има ли доказателствена стойност неподписан частен свидетелстващ документ или частен диспозитивен документ, обективиращ благоприятни за представилата го страна последици и представляващ препис-извлечение от друг оригинален документ, който не е представен по делото и чието съществуване не е безспорно установено?“ – твърди се противоречие с решение № 151 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2271/2015 г. на I г.о. на ВКС, както и отделно наличието на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4/ „Какво е значението на атестационните формуляри и на оценките на служителя при преценка за начина, по който се справят с работата евентуално за наличието на злоупотреба с правото на уволнение по чл. 71 КТ?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 60258 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 3443/2020 г. и решение № 60167 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 559/2018 г., и двете на IV г.о., както и отново наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и всички представени по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност?“; 6/ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои собствени правни изводи при разрешаването на материалноправния спор?“ – твърди се противоречие с разясненията в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответната страна по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуалния си представител Д. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил от фактическа страна, че: безспорно между страните по делото трудовото правоотношение между тях е възникнало по силата на трудов договор от 15.02.1999 г., с който ищцата е била назначена на длъжността „Отчетник по инкасо“; впоследствие тя е била преназначавана с допълнителни споразумения, последното от които е от 14.06.2022 г., с което ищцата е била преназначена от длъжността „Специалист информация“ на длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“, считано от 17.06.2022 г; в допълнителното споразумение е уговорено, че се сключва за неопределено време с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя. Съобразил е представените по делото като доказателства длъжностна характеристика за 2 последната заемана от ищцата длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“, считано от 17.06.2022 г., както и длъжностна характеристика за предходно заеманата от ищцата длъжност „Специалист, информация“ в периода от 15.06.2020 г. до 17.06.2022 г., като е посочил и основните задължения на служителя, заемащ съответната длъжност. Въззивният състав е взел предвид също така представения като доказателство по делото доклад от П. Т. – и. д. директор дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ до М. В. – и. д. директор дирекция „Управление на човешките ресурси“, относно предложение за прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване на служители на длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“ поради неизпълнение на трудовите задължения и поставените задачи. Посочил е, че в т. 7 от доклада е посочена ишцата Р., като въз основа на извършения анализ е направено предложение да бъдат прекратени трудовите правоотношения с 9 бр. служители, сред които и М. Р.. Въззивният съд е съобразил още представените като доказателства по делото карти за тримесечно оценяване на ищцата, изготвени от оценяващ ръководител, както и протоколите за проведено обучение на служители от отдел „Обслужване на клиенти“. Отчел е и имейл кореспонденция, представена също като доказателство, от която е установил планирането на вътрешни обучения на служители на длъжността „Касиер“ с цел придобиване на умения за работа с транзакции, изпълнявани до моменти от служители на длъжност „Специалист информация“. От доклад от 18.05.2022 г. от и. д. директор дирекция „Управление на човешките ресурси“ М. В. до Управителния съвет на „Топлофикация София“ ЕАД относно предложение за оптимизиране на дейността на служителите и структурата на отдел „Обслужване на клиенти“, дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“, е установил, че се цели да бъде оптимизирана дейността на служителите на длъжност „Касиер“ и „Специалист информация“ в отдел „Обслужване на клиенти“, така че да се допринесе за повишаване на събираемостта на вземанията от битови клиенти и същевременно да се подобри процеса по инкасиране на суми и по този начин да се уплътни работното време и да се постигне по – висока ефективност на работния процес. От представения също като доказателство по делото препис – извлечение от решение по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. на заседание на Управителния съвет на „Топлофикация София“ ЕАД, във връзка с доклада от 18.05.2022 г., въззивният състав е намерил за установено, че по т. 3.3 е взето решение за съкращаване на 15 щ. бр. за длъжността „Специалист информация“, по т. 3. 6. е взето решение да се разкрият 38 щ. бр. за длъжността „Специалист обслужване на клиенти“, и по т. 3. 8. във връзка с промяна на длъжността и значително изменение на изпълняваните основни задължения в допълнителните споразумения да се предвиди срок за изпитване – шест месеца в полза на работодателя. Съобразил е още и събраните по делото гласни доказателствени средства. От показанията на св. Д. Н. /пряк ръководител на ищцата/, преценени при условията на чл. 172 ГПК, е 3 установил, че през 2022 г. в ответното дружество е извършена структурна реорганизация; месечният анализ на работата на служителите показал, че е налице различна натовареност на служителите, заемащи различни позиции в дружеството; целта на структурната промяна била да се постигне обслужване на едно гише на клиентите на дружеството, което наложило промяна в двете длъжности – „Служител информация“ и „Касиер“ били обединени в една длъжност, за да може при посещение на дружеството, клиентите да получат на едно гише отговори на въпросите, които имат, да подадат заявление и да платят; за да се оптимизира работният процес, функциите на служителите били съвместени, като към вече изпълняваните от тях функции, била добавена функцията изходящи обаждания към клиенти. Въззивният съд е взел предвид и показанията на св. Д. П. – служител в ответното дружество, от които е установил, че преди преструктурирането ищцата е работила в „Информация“ – работа с клиенти, попълване и входиране на документи; при постъпването на работа на свидетелката в ответното дружество се използвала системата „Т клиент“, а след това започнали работа със SAP.

При тази фактическа обстановка по делото, въззивният съд е посочил от правна страна, че спорен въпрос във въззивното производство е дали възражението за недействителност на клаузата за изпитване, уговорена в допълнителното споразумение между страните от 14.06.2022 г., е основателно.

Съобразил е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, съгласно която за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок на изпитване може да се сключи само веднъж. Приел е, че по изключение трудов договор със срок за изпитване може да се сключи и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато е съществено променена трудовата функция на работника или служителя по реда на чл. 119 КТ. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е формирал извод, че Управителният съвет на „Топлофикация София“ ЕАД е взел решение по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. за извършване на структурна реорганизация в ответното дружество, свързана с въвеждането на модела за обслужване на едно гише, която е довела до съвместяване на множество функции в длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ и съкращаване на други съществуващи до този момент длъжности като „Специалист информация, с контролни функции“, „Специалист, касиер с контролни функции“, „Специалист информация“ и „Касиер“. Въззивният състав е преценил като неоснователни доводите на ищцата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като се е позовал за извършената структурна реорганизация на препис – извлечение от решение по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. на Управителния съвет на „Топлофикация София“ ЕАД, който бил оспорен, тъй като не носи подписите на лицата, представляващи ответното дружество, и няма достоверна дата.

Изложил е съображения, че препис – извлечението от решението по т. 3 от цитирания протокол има доказателствена стойност и същата се преценява от съда по вътрешно убеждение в съвкупната преценка с останалите събрани по 4 делото доказателства – в случая се касае за частен документ, който представлява извлечение от част от оригинален документ, и в него са включени най – важните части от оригиналния документ, свързани с предмета на делото. Посочил е, че с оглед характеристиката си на препис – извлечение от оригинален документ той не съдържа подписи в оригинал, а на мястото на положените подписи в извлечението е поставен символ /п/. Като неоснователни въззивната инстанция е преценила и доводите на ищцата, че преписът – извлечение от решението няма достоверна дата. Приела е, че от представената като доказателство по делото електронна кореспонденция между секретаря на Управителния съвет на „Топлофикация София“ ЕАД и директора на дирекция „УЧР“ от 03.06.2022 г. и 10.06.2022 г. се установява, че на 03.06.2022 г. директорът на дирекция „УЧР“ е уведомен за взетите решения по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г., а на 10.06.2022 г. е изпратен по имейл препис – извлечение от самото решение. В тази връзка е формирала извод, че препис – извлечението от решението по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. има достоверна дата.