Определение № 21655 от 04.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21655 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511712 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от М. А., чрез адв. А. И., частна жалба вх. № 315729/29.09.2025 г. срещу разпореждане № 149101/26.09.2025, с което е върната поради неизпълнение на указания от ищеца за представяне на препис от частна жалба № 262315/01.08.2025 г. срещу издадената от съда заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответната страна не е заявила отговор в срока по ГПК.

Съдът, като взе предвид съображенията изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като депозирани от страна с процесуална легитимация, при наличен правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а доколкото атакуваното разпореждане е постановено на 26.09.2025 г., а ЧЖ е постъпила на 29.09.2025 г., следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира за установено от фактическа страна и релевантно към настоящото производство следното:

Първоинстанционното производство е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от М. О. А., със законен представител Р. А. и пълномощник адв. И.. Заявлението е подадено срещу Уиз Еър Унгария Црт. – клон България с претенция за заплащане на обезщетение за закъснял полет съгласно Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Претендирано е обезщение в размер на 400 евро, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение. На 30.07.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 21832, в която е разпоредено плащането от длъжника на сумите от 400 евро обезщетение, както и 250 лв. адвокатско възнаграждение, дължими на заявителя. Доколкото не е уважена пълната 1 претенция на претендираното адвокатско възнаграждение, постъпила е частна жалба № 262315/01.08.2025 г. срещу присъденото адвокатско възнаграждение в намален размер. С разпореждането № 127044/14.08.2025 г. СРС е дал указания да се внесе държавна такса от 15 лв. по сметка на СГС, както и да се представи препис от частната жалба за насрещната страна. Указанията на СРС са частично изпълнени, като с изявление от 14.08.2025 г. е посочено, че таксата е заплатена, а относно преписа от частната жалба, че такъв не се дължи съобразно чл. 413, ал. 2 ГПК. С Разпореждане от 26.09.2025 г.

/атакуваното пред настоящия съд/ частната жалба е върната поради неизпълнени указания за представяне на препис от същата. Мотивите на съда са, че указанията за представяне на препис са в съответствие с принципа на равнопоставеност на страните, като следвало да се има предвид, че след връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, то производството придобивало двустранен характер с оглед възможността на длъжника да подаде възражение, поради което чл. 413, ал. 2 ГПК не намирал приложение.

Предмет на настоящата въззивна проверка е именно разпореждане, с което районният съд е върнал частната жалба.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна, като съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК се посочва, че разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване . В настоящия случай претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лв. е било уважено за сумата от 250 лв., като подаденото заявление се явява отчасти отхвърлено за сумата от 150 лв., срещу което е подадена частна жалба.

Възможността за атакуване на отчасти отхвърлено заявление е предвидена именно в чл. 413, ал. 2 ГПК, като изрично е посочено, че препис от същата не се дължи. При тези съображения дадените от районния съд указания за представяне на препис се явяват незаконосъобразни и като такива, неизпълнението им не може да доведе до негативни за страната последици.

Мотивите на първата инстанция що се касае до това, че производството вече било двустранно и следвало с частната жалба срещу заповедта да се запознае и другата страна, не намират законодателна опора. Ако това беше така, разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК в частта, в която се посочва, че частна жалба може да се подаде и когато се отхвърли отчасти заявлението без да се дължи препис, никога нямаше да намери приложение, доколкото се предполага, че щом заповедта е отчасти отхвърлена, то в другата си част е уважена и като такава е връчена на длъжника.

Безпредметно би се явило законодателят да предвиди изрично подобна норма, щом нейното приложение се явява изначално невъзможно. При горните мотиви съдът намира, че частната жалба, с която е атакувано разпореждане за връщане на частна жалба, се явява основателна.

Разпореждането на СРС следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане 26.09.2025 г. на Софийски районен съд, 31-и състав по ч.гр.д. № 31401 по описа за 2025 г.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в случая администриране на частна жалба и изпращането й по компетентност на СГС.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3