Решение № 251 от 19.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Велико Търново, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500269 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №238/10.11.2025г., постановено по Гр.д.№251/2025г. по описа на РС – П.:

ПРИЗНАВА, по реда на чл. 360 и сл. от КТ спрямо СА „Д.“ – Висше училище, БУЛСТАТ 000124026, със седалище и адрес на управление гр. С., пощенски код 5250. ул.

„Е.", представлявано от Ректора - доцент доктор М.М. уволнението по Заповед № *** на Ректора на СА „Д.Ц.“, с която п. доктор А. Б. З., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Р., ул.

„Х.А. – кантора адвокат П. И., АК-Р., е дисциплинарно уволнен от длъжността „П.“, с код по НКПІД ***, в звено катедра „Ф.“ при СА „Д.“ за незаконно, като противоречащо на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като постановява:

ОТМЕНЯ, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 от КТ Заповед № *** на Ректора на СА „Д.Ц.“, гр. С., с която п. доктор А. Б. З., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Р., ул. „Х.А. е уволнен от длъжността „П.“, с код по НКПІД ***, в звено катедра „Ф.“ при СА „Д.“.

ВЪЗСТАНОВЯВА, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, п. доктор А. Б. З., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Р., ул. „Х.А. на заеманата преди уволнението длъжност „П.“, с код по НКПІД ***, в звено катедра „Ф.“ при СА „Д.“.

В рамките на преклузивният двуседмичен срок за въззивно обжалване по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ответника по делото СА „Д.“, чрез адв.И. Г. – САК, редовно преупълномощена, като са развити оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, и необоснованост. Оспорва се като неправилен извода на първостепепният съд за незаконност на дисциплинарното наказание – уволнение на процесуално основание – като противоречащо на нормата на чл.193 ал.1 КТ. Твърди се, че дисциплинарното наказание е 1 наложено в условията на чл.193 ал.3 КТ при даден подходящ срок по чл.193 ал.1 КТ – обясненията на служителя останали несъбрани изключително по негова вина. В условията на евентуалност въззивникът моли да бъде прието, че обясненията на служителя са стигнали до работодателя чрез даване на обяснения пред Комисията по академична етика, обективирано в Протокол №003/12.09.2024г., на което ищецът лично е присъствал и взел отношение по същото нарушение, който протокол е представен на работодателя, цитиран е в заповедите по дисциплинарното производство и е предявен на служителя със Заповед №*** Твърди се наличие на тежко нарушение на трудовата дисциплина – уронване на доброто име на предприятието. Оспорват се като неоснователни твърденията за недобросъвестност на работодателя. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Претендира направените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца проф. д-р А. Б. З., чрез пълномощник адв.П. И. – АК – Р., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, т.к. обжалваното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в жалбата, по развити съображения по съществото на спора. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В СЗ въззивникът СА „Д.Ц.“ гр.С., чрез адв.Е. З. – АК – Б., редовно преупълномощена, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на основанията, изложени в същата и развити в представена писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна проф. д-р А. Б. З. лично и чрез пълномощника си адв.П. И.

– АК – Р., оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, т.к. обжалванонто първоинстанционно решение не страда от пороците, изложени в същата, по съображения, изложени в писмения отговор на въззивната жалба и в представена писмена защита.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира мотивирано възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, с довод, че пред въззивната инстанция не са извършени фактически и правни действия, които да обуславят адвокатско възнаграждение в размер на трикратния, определен в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /НВАР/.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по Гр.д.№251/2025г. по описа на РС – П. е образувано по предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване от ищеца проф. д-р А. Б.

З., чрез пълномощник адв.П. И. – АК – Р., против ответника СА „Д.Ц.“ гр.С. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед №*** на Ректора на СА „Д.Ц.“ гр.С., за незаконно и неговата отмяна, и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца проф. д-р А. Б. З. на заеманата до уволнението академична длъжност „п.“ в СА „Д.Ц.“ гр.С.. В ИМ са изложени твърдения, че на *** по време на лекция пред студент на ищеца му е връчена 2 атакуваната Заповед №*** на Ректора на ответната СА „Д.Ц.“, с която на основание чл.195 ал.1 вр. с чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 ал.1 т.8 предл.2 от КТ вр. чл.59 от Закон за висшето образование /ЗВО/ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор е прекратен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение, считано от датата на връчване на уволнителната заповед. Ищецът счита наложеното му от работодателя с атакуваната заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразно и моли да бъде отменено и ищецът възстановен на заеманата до уволнението длъжност „П.“, с код по НКПД *** в звено катедра „Ф.“, като наведените в ИМ основания за незаконосъобразност на уволнението са следните: 1/нарушение на чл.195 ал.1 КТ с довод, че в оспорената заповед за дисциплинарно уволнение липсва индивидуализация на деянието, определено като дисциплинарно нарушение, липсва посочване и на субективния елемент от ФС на нарушението – вината, която, при деяние, квалифицирано по чл.187 ал.1 т.8 предл.2 от КТ, следва да е умисъл, за да е съставомерно нарушението, 2/нарушение на чл.194 ал.1 от КТ, 3/нарушение на чл.193 ал.1 от КТ с довод, че работодателят е нарушил едно от основните си задължения преди налагане на дисциплинарно нарушение, а именно по чл.193 ал.1 КТ да приеме писмените обяснения на работника или служителя, като, преди да изчака да изтече определения от самия него срок от 3 работни дни за даване на обяснения, изтичащ, съгласно чл.72 от ЗЗД в края на деня – *** /вторник/, в 24:00часа, работодателят е издал процесната заповед за дисциплинарно уволнение, която е с дата *** и същата е връчена на ищеца отново на *** по време на редовна лекция от учебната програма на СА „Д.Ц.“ в аудитория 10 в присъствието на студент, при което нарушение, съгласно чл.193 ал.2 от КТ, съдът не следва да разглежда трудовия спор по същество, а следва да отмени дисциплинарното наказание като незаконосъобразно, 4/нарушение на чл.186 от КТ с довод за незаконосъобразност на уволнението, поради липсата на деяние, което да може да се определи като дисциплинарно нарушение. Твърди се, че поведението на ищеца, изразено в даване на интервю пред медия, а именно участие в телевизионно интервю с журналиста А.Т. за предаването Ч. по К., запис от който е достъпен в *** с дата ***, не съставлява „уронване доброто име на предприятието“ и не осъществява признаците на дисциплинарно нарушение по чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 т.8 предл.2 от КТ, защото: ищецът е упражнил правото си да излага мнение и становище по въпроси, които пряко засягат правата му, и по въпроси, свързани с мястото на упражняване на правото му на труд; цитираната в уволнителната заповед информация и становища, които ищецът е изразил, по никакъв начин не накърняват доброто име на работодателя, т.к. не е изнесена информация, която да е невярна или да е изразена квалификация, като да е обидна или злепоставяща; участието в медийни предавания, изразяване на мнение, даване на интервю не е действие, което може да се определи като виновно неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл.186 от КТ, 5/нарушение на чл.190 ал.2 от КТ вр. чл.189 от КТ с довод, че дори и посочените в заповедта по чл.195 ал.1 от КТ фактически обстоятелства да са верни, то нарушението не притежава белезите на „тежко“ по смисъла на чл.190 от КТ провинение и за него не може да се налага най - тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“, 6/в заповедта по чл.195 ал.1 от КТ липсва посочване на субективния елемент на нарушението – вината, относимо към наведеното по т.1 от ИМ нарушение на чл.195 ал.1 от КТ и 7/ нарушение на чл.8 от КТ с твърдения, че работодателят, с привидно законни средства, цели един незаконосъобразен резултат в нарушение на чл.8 от КТ, след като вината на ищеца е публично заявена, преди да се изслушат обясненията му и оценят доказателства и същият е заклеймен като „нарушител“. Претендирал е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ ответникът СА „Д.“ гр.С., чрез адв.И. Г. – САК, редовно преупълномощена, е оспорил предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ като неоснователни и недоказани с искане да бъдат отхвърлени. Изложил е твърдения, че, на основание чл.194 ал.3 от КТ, при добавяне на 19 дни към 29.10.2024г., срокът по чл.194 ал.1 КТ изтича на 17.11.2024г. Позовал се е, че 3 дисциплинарното наказание е наложено на ищеца в условията на чл.193 ал.3 от КТ при даден подходящ срок по чл.193 ал.1 от КТ с твърдение, че обясненията на служителя останали несъбрани изключително по негова вина. Изложил е твърдения, че работодателят на основание чл.193 ал.1 от КТ със Заповед №*** на Ректора на СА „Д.Ц.“ е поискал даване на писмени обяснения от ищеца в срок от три работни дни от връчване на заповедта, връчена му чрез ЧСИ на 29.10.2024г. в 17,20часа, като ищецът, макар и да е бил в периода от 21.10.2024г. до 30.10.2024г. в отпуск за временна неработоспособност, не е спазил установения амбулаторен режим и е получил заповедта за искане на обяснения на 29.10.2024г., поради което, според работодателя, срокът за представяне на обяснения тече от тази дата, поради което е изтекъл на 04.11.2024г. /трите работни дни са 30.10.2024г., 31.10.2024г. и 04.11.2024г./. Твърди се, че работодателят е полагал сериозни усилия за вземане обясненията на ищеца в продължение на един цял месец, служителят много добре е знаел за това обстоятелство и по своя вина не е предоставил обяснения на работодателя, което обосновава, според ответника, приложимост на чл.193 ал.3 от КТ. Ответникът моли в условията на евентуалност да бъде прието, че обясненията на ищеца да достигнали до работодателя чрез даване на обяснения пред Комисията по академична етика, обективирано в Протокол №003/12.09.2024г., на което заседание ищецът лично е присъствал и взел отношение по същото нарушение, който протокол е представен на работодателя, цитиран е в заповедите по дисциплинарното производство и е предявен на служителя със Заповед №*** Изложени са съображения за извършено от ищеца тежко нарушение на трудовата дисциплина – уронване на доброто име на предприятието с довод, че в рамките на даденото процесно интервю ищецът формулира неверни и злепоставящи твърдения за работодателя, цитирани подробно в заповедите по дисциплинарната преписка, с довод, че в атакуваната заповед по чл.195 ал.1 от КТ много подробно е мотивирано защо работодателят приема изявленията на ищеца, изведени като цитати от интервюто в уволнителната заповед, за злепоставящи, с довод, че да се твърди, че не са злепоставящи, а са израз на негативно лично мнение, е несъстоятелно. Твърди се, че за да бъде налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в увреждане на доброто име на работодателя, е необходимо служителят пред трети лица да изнася информация, която не е автентична, и е от естество да нанесе сериозна вреда, с довод, че в разглеждания случай всички сочени критерии са налице, както и че ищецът умишлено е дал интервю и е изрекъл цитираните в уволнителната заповед твърдения, а и в мотивите на заповедта по чл.195 ал.1 КТ има съждения спрямо доброволния характер на интервюто. Относно твърдението на ищеца за нарушение от работодателя на чл.8 от КТ, цитирайки практика на ВКС, излага, че законодателният подход при уредбата на вината и на умисъла като форма на вина, значими в трудовоправните отношения, е изричен и изчерпателен, като в процесният случай намира приложение само в чл.193 ал.2 от КТ, поради което поначало оплакването за недобросъвестност е ирелевантно за предмета на доказване.