Решение № 2103 от 10.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2103 гр. София, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20211110209809 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ** срещу наказателно постановление № 23-003926 от 31.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за 18 броя нарушения на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател са наложени 18 броя административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се нередовно връчване на протокола за извършената проверка. Претендират се разноски.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител в последното открито съдебно заседание по делото. Постъпили са писмени бележки, с които се поддържа жалбата и се иска отмяна на издаденото НП. Представя се решение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение на Административен съд София - град, с което е била обявена нищожността на Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ за извършена проверка на „***“ ЕООД. Претендират се разноски и се представя списък на същите.

Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление 1 да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от жалбоподателя.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С призовка с изх. № 20081932 от 11.12.2020 г. било инициирано административно производство по спазване на трудовото законодателство с цел извършване на последваща проверка за изпълнението на предписания, дадени с протокол № ПР2019173 от 18.08.2020 г. на „***“ ЕООД, ЕИК **. За извършването на проверка през месец юли 2020 г. и месец август 2020 г. от работодателя били изискани документи, които били представени от управителя на дружеството. Съгласно молба вх.

№ 20068902 от 10.07.2020 г. от П.П.Т. и приложено към нея пълномощно в полза на адвокатско дружество

„**“, протоколът за извършена проверка

№

ПР2019173/18.08.2020 г. бил връчен на 20.08.2020 г. на посочения в молбата адрес:

/АДРЕС/ за „***“ ЕООД, който бил адресът на адвокатско дружество „**“, а лицето Я.И., което е получило протокола, било практикант в адвокатската кантора по програма „Студентски практики“. В тази връзка същата не е имала право да приема книжа от името на адвокатското дружество.

На 15.09.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ било депозирано писмо от „***“ ЕООД, с което се искало удължаване на срока за изпълнение на дадените 60 на брой предписания с протокол за извършена проверка № 2019173 с изх. № 20063280/19.08.2020 г. На 18.09.2020 г. до работодателя било изпратено писмо, с което същият бил уведомен, че срокът за изпълнение на предписанията от протокол № 2019173 бил оптималният. Била изпратена призовка с изх. № 200811932/11.12.2020 г., с която работодателят бил призован да се яви на 18.12.2020 г. в 11:00 часа в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, като на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда било изискано от него да представи документи, удостоверяващи изпълнение на предписания, дадени с протокол № 2019173. При явяването си на 18.12.2020 г. управителят на „***“ ЕООД не представил документи, свидетелстващи за изпълнение на дадените предписания, а вместо това депозирал писмо с вх. № 20103162/18.12.2020 г. и устно декларирал, че във връзка с проверка от контролните органи на НАП бил в невъзможност да представи документи в оригинал, и писмено декларирал, че бил уведомен от контролните органи на 2

Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ за насрочване на нова дата за проверка и следвало да се яви на 25.01.2021 г. в 11:00 часа в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.

По повод изложените искания в писмо с вх. № 20103162/18.12.2020 г. и устните твърдения на управителя на дружеството било направено запитване до ТД на НАП, като отговор бил получен на 20.01.2021 г., с който Инспекция по труда била уведомена, че от дружеството са били представени сканирани документи. На 25.01.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ управителят на „***“ ЕООД не представил документи, удостоверяващи изпълнението на всички предписания, дадени с протокол за извършена проверка ПР № 2019173/18.08.2020 г.

Управителят предоставил единствено декларация от 22.01.2021 г. от Тихомир Венелинов Асенов, ЕГН 810621708, касаеща предписание № 34. Представени били и писма до служителите за предоставяне на банкова сметка. Писмата били 18 на брой.

Проверяващите приели, че освен по банков път за работодателя била налична възможност да изплати дължимите възнаграждения и обезщетения и чрез други способи, а именно: лично; чрез телеграфен или пощенски запис и други. Освен това работодателят разполагал с личните банкови сметки на служителите. При първоначалната проверка, от извлечения по сметка с титуляр „***“ ЕООД, било установено, че към служителите са извършвани плащания за заплати именно по банков път.

Във връзка с горното било прието, че към 25.01.2021 г. работодателят „***“ ЕООД не е представил никакви документи, свидетелстващи за изпълнение на предписания с № 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, чиито срок за изпълнение е бил 30 дни от датата на получаване на протокола. Освен това с определение № 45/04.01.2021 г., АССГ е оставил без уважение искането на „***“ ЕООД за спиране изпълнението на предписания от протокол за извършена проверка № 2019173/18.08.2020 г. Определението на АССГ е било потвърдено от Върховния административен съд, който също е приел, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение (настъпило по силата на закона, съгласно чл. 405 от КТ) на приложените принудителни административни мерки. Предвид на това е констатирано, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда, като не е изпълнил принудителни административни мерки от протокол за извършена проверка ПР № 2019173 с изх. № 20063280/19.08.2020 г., а именно мерки под номера:

6. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето М.П.Г., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

7. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен 3 годишен отпуск на лицето С.Г.С., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

8. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето И.И.Х., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

9. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Ф.В.Д., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

10. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето А.А.Я., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

11. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето И.Е.М. ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

12. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Д.Е.С. ЛНЧ: ***, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

13. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Ф.З., ЛНЧ: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

14. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Т.Н.Х., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

15. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Е.Л.Л., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

16. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето М.Б.Н., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

17. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Г.К.Й. ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

18. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Й.Д.К., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

19. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен 4 годишен отпуск на лицето Г.Г.Н., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

20. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето М.П.Г., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

21. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Е.Р.М., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

22. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето М.А.С., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

23. Работодателят да изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето Д.Х.К., ЕГН: **********, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

С оглед направените констатации, свидетелката В.П. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател, за извършени 18 броя нарушения на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът връчен на представител на дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал с отбелязване, че възразява. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 23-003926 от 31.03.2021 г., с което за 18 броя нарушения на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател са наложени 18 броя административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

С Решение № 5447/24.09.2021 г., постановено по адм. д. № 2/2021 г. по описа на Административен съд София-град, съдът прогласил за нищожен Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка и е изпратил преписката по компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“ - София за произнасяне. Решението на АССГ било оставено в сила с Решение № 3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелката В.П. и приложените по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. Тя 5 подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. От друга страна показанията й изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал – протокол за извършена проверка с дадените задължителни предписания на дружеството, със срок за тяхното изпълнение, както и от останалите документи приложени по делото.