Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12956 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19218/2024
Вид
Решение № 12956
Подписан
01.07.2024
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.163,ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.82, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82,ал.1, б.а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 12956 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110119218 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .

Ищецът Н. С. Б. е предявил иск за признаване за установено, че не дължи чрез принудително изпълнение сумата от 200 лева – наложено му административно наказание „глоба“ с НП от 2018г. от *** - заместник кмет на СО, поради изтекла изпълнителна давност – твърди ответникът да не е предприел действия по събиране на вземането в продължение на срок, по – дълъг от две години, от влизане в сила на НП.

Ответникът ***, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че са извършвани действия по изпълнението и с довод, че изпълнителната давност по чл.82, ал.1 ЗАНН е различна от давността по ЗЗД, като първата не е свързана с дължимостта на вземането му, а с обстоятелството, дали наложеното наказание подлежи на изпълнение.

Сочи се, че наказателното постановление не подлежи на преразглеждане от съда, тъй като е влязло в сила, както и че самото задължение продължава да съществува, като правомощие на административно – наказващия орган е да прецени дали публичното задължение продължава да съществува.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен. При този иск, ищецът доказва наличието на правен интерес от предявяване на иска, тъй като същият е допустим по изключение. В частност, при отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, ищецът доказва, че ответникът претендира от него едно свое вземане, в което се изразява правният интерес на ищеца да предяви именно отрицателен установителен иск, защото по него ответникът следва да изчерпи всичките си основания, на които счита, че вземането му е дължимо. Силата на пресъдено нещо, съгласно изложените твърдения на ищеца, са, че вземането на ответника не подлежи на принудително изпълнение, като целеният ефект със 1 съдебното решение е предвиден в разпоредбата на чл.433, ал.1.7 ГПК – да иска прекратяване на изпълнението, образувано против него. С оглед изложеното, производството е допустимо.

По делото е представено наказателно постановление № 332494/2018г., с което *** е наложила на ищеца Б. административно наказание „глоба” от 200 лева. На постановлението е отбелязано влизането му в сила на 15.8.2018г. По делото не е формиран спор, че изпълнителното производство е било образувано по молба на настоящия ответник от 21.1.2021г.

Разпоредбата на чл.167,ал.2, т.7 ДОПК предвижда, че влязлото в сила наказателно постановление, създава публично общинско вземане, като на основание чл.163,ал.4 ДОПК, когато събирането на публични вземания е възложено на съдебен изпълнител. Разпоредбата на чл.82,ал.1, б.а ЗАНН предвижда „изпълнителна давност” за наложено наказание „глоба” от две години. Давността е „изпълнителна”, защото същата се отнася до наложено наказание – от използването на „наложено” се налага извод, че касае наказанията по НП, влезли в сила, както и тази давност не води до отпадане на вземането, а до невъзможността същото да се събере принудително. От датата на влизане в сила на НП / 15.9.2018г./, до датата на пристъпване към принудително изпълнение – 21.1.2021г., са изтекли повече от 2 години, поради което и искът е основателен и следва да се уважи. В случая, изтекла е обикновената изпълнителна давност за вземането на ответника, поради което доводът за прилагането на абсолютната погасителна давност е неоснователен. В ЗАНН са предвидени два вида изпълнителна давност – обикновена и абсолютна. Обикновената, приложима в настоящия случай, е уредена в разпоредбата на чл.82,ал.1,б.а ЗАНН, която предвижда, че административното накаание „глоба” не се изпълнява, ако са изтекли 2 години, като съгласно разпоредбата на чл.82,ал.2 ЗАНН, давността започва да тече от влизане в сила на акта, който се изпълнява. Абсолютната давност е уредена в разпоредбата на чл.82,ал.3 ЗАНН, която предвижда, че независимо от спирането и прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава срока по ал.1, с една втора. Видно от самата разпоредба, същата е приложима на общо основание, когато обикновената давност е била спирана или прекъсвана. Ответникът не твърди нито едно от двете действия –да е прекъсвал или спирал теченето на давностния срок, до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Едновременно с това, когато към датата на образуване на изпълнителното производство, обикновената изпълнителна давност е изтекла, то и образуването на изпълнително производство не може да я прекъсне, защото длъжникът се е позовал на това юридическо събитие – изтичане на обикновена изпълнителна давност.

При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, за общата сума 50 лева държавна такса и 450 лева платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. С. Б. ЕГН ********** с адрес *** против *** ЕИК *** – град ***, представлявана от ***, кмет, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. С. Б. ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение на ответника *** ЕИК *** сумата 200 лева наложено административно наказание „глоба” по чл.35, ал.7, т.1 НРУПОГТСО, наложена с НП № 332494/2018г., въз основа на което е било образувано изпълнително дело № 20218490401431 на ЧСИ ***., рег№849.

ОСЪЖДА *** ЕИК *** – град ***, представлявана от Йорданска Фандъкова да заплати на Н. С. Б. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3