Решение № 2291 от 29.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2291 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20215330104503 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Д. С. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. ***** срещу Д. И. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на определения режим на лични отношения между детето Н. Д. Г., ЕГН ********** и бащата Д. И. Г., ЕГН ********** и иск с правно основание чл.150 от СК, по който ищцата, като майка и законна представителка на малолетното дете, моли за увеличаване на първоначално определения размер на месечна издръжка на детето Н.

Д. Г., ЕГН ********** от 200 лева на 300 лева, считано от датата на входиране на исковата молба - 11.03.2021г., постановени с влязло в сила решение за развод по взаимно съгласие по гр.д. № 17840/2017г. по описа на Районен съд – П.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, като от брака си имат родено едно малолетно понастоящем дете – Н. Д. Г., ЕГН **********. С решение по гр. дело № 17814/2017 г. бракът на страните бил прекратен, като упражняването на родителските права било възложено на майката, а за бащата бил определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка сряда от 17:00 ч. до 09:00 ч. в четвъртък; всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 09:00 ч. в понеделник; два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. Ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 200 лева, считано от 01.10.2017 г. Извън тази издръжка ответникът заплащал и таксата за детската градина на детето. От постановяване на решението изминали повече от 3 години. Детето предстояло да бъде ученичка в **** клас. От есента тръгвало на училище в друг квартал на *****. И двете с детето живеели в същия квартал след развода, но ищцата продължила да води детето в досегашната детска градина, за да не я откъсва от групата й. Това били допълнителни 1 ежедневни разходи за нея. Според ищцата нуждите на детето вече като ученичка налагали преосмисляне на режима на лични отношения с бащата, така че той да е оптимален за всички страни и да е в интерес на детето предвид новите му ангажименти. Нараснали и нуждите на детето от издръжка. Предвид факта, че детето щяло да бъде през есента на 2021г. в **** клас щели да й бъдат нужни много нови неща, свързани с подготовката за училище - раници, униформи, учебни пособия, компютър, съответно оборудван за дистанционно обучение, ако се наложи. Освен това майката желаела да абонира детето за сайта „Уча се“, който предоставял много добър подход към усвояване на учебния материал. Н. тренирала *****, за което майката заплащала такса от 50 лева месечно. Предстояли и занимания по английски език и да бъде записана на допълнителни извънкласни курсове по английски език в школа, предлагаща обучение на групи за начинаещи. Цената на курса за един срок била в размер на 248 лева, а за една учебна година - 496 лева. Майката била сключила предварителен договор за закупуване на жилище на *****, за да имат с детето сигурен дом. Изплащала и потребителски кредит с месечна вноска от 200 лева, но щяло да се наложи за покупката на жилището да сключи нов ипотечен договор. Твърди се, че ответникът имал второ дете, което се било родило през ******. Имал ангажименти към него и дъщеря им прекарвала повече време с баба си и дядо си, а не с баща си. Освен това, според ищцата, ответникът разполагал със значителни по размери доходи, тъй като се занимавал с ******, отделно от това бил земеделски производител и обработвал 23 дка с череши. Предоставял и ***** услуги срещу заплащане, имал сайт, приемал поръчки. Месечните му доходи били няколко хиляди лева. Ищцата била ***** с брутно трудово възнаграждение 1172 лева, като реално получаваната сума била в размер на 1050 лева месечно. Предвид горното е направено искане съдът да измени режима на лични отношения на бащата с детето, като същият да може да взима детето: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, като за първа седмица от месеца се счита тази, в които всички дати са от съответния месец; Два пъти по 15 дни през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; За коледните, новогодишните и великденските празници, както и за времето от един месец през лятото, а когато майката ползва годишната си отпуска бащата да не се ползва от режима на лични контакти през първата и третата седмица от месеца. За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема детето от дома на майката и да го връща в дома на майката. Направено е искане съдът да увеличи със 100 лева месечната издръжка, която бащата следва да заплаща на своето малолетно дете, като го осъди да заплаща 300 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.03.2021 г. Издръжката да се заплаща по посочената в решението за развод банкова сметка на майката за месеца, за който се отнася. Претендират се направените по делото разноски. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника. Счита двата съединени иска за допустими, но неоснователни. Твърди, че между бащата и детето съществува силна емоционална връзка, която следва да бъде запазена. Майката не била съобразила обстоятелството, че детето е пораснало, което налагало осигуряване на възможност за по-голяма продължителност на общуване. Промяната на действащия режим на личен контакт с бащата не бил в интерес на детето, тъй като поддържането на общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права бил много важен за правилното израстване на детето. Счита за безспорно, че и двамата родители обичат детето си, като липсват признаци на родителски дефицит у бащата.

Отчуждаването на детето от бащата и от близкия му семеен кръг не било в интерес на 2 детето. По отношение иска за увеличаване на издръжката се твърди той да е неоснователен, доколкото бащата доброволно заплащал ежемесечно както таксата за детска градина, така и много други разходи, дрехи и пр. Никога не бил отказвал на майката даване на допълнителни суми, т.е. не се ограничавал до размера, определен в решението от 2017 г. Скоро бил закупил детско обзавеждане за 500 лева за дома на майката. Редовно купувал книжки и играчки на детето. Не отговаряли на истината и твърденията, че обработвал 23 дка с череши и че се занимава професионално с ***** и че доходите му са в размер на няколко хиляди лева. През 2012г. ответникът се занимавал със земеделие, регистрирал се бил като земеделски производител, като сключил аренден договор за обработка и стопанисване на 23 дка череши. Срокът на договора бил 6 години и изтекъл на 16.01.2018 г. Тогава ответникът прекратил дейността си като земеделски производител и не поддържал тази си регистрация. По отношение на *****, действително имал намерение да се занимава професионално, но поради извънредната обстановка, породена от пандемията, е нямал нито една поръчка и затова се отказал от това си намерение на този етап. Още повече, че вече имал и второ дете, което изисквало да се прекарва повече време със семейството.

Единствените доходи, които реализирал били от трудовото му правоотношение, където получавал нетно около 1250 лева месечно. На ***** ответникът станал баща на второ дете - малолетният Й. Г.. Несъстоятелни били твърденията, че не обръща внимание на Н.. Напротив, желанието му било да прекарва максимално време с детето, а тя да има възможност да осъществява контакт с баща си и братчето си. Жената, с която ответникът живеел на семейни начала, се отнасяла отлично с Н., помагала й да учат нови неща и детето се радвало когато е в дома на баща си, защото се чувствала щастлива и заобиколена от хора, които я обичат и се държат прекрасно с нея. От друга страна следвало да се отбележи, че доходите на майката превъзхождали тези на бащата.

Същата получавала ДМС на всеки три месеца, за разлика от ответника. Фактът, че е декларирала желание да закупи жилище не я освобождава от собствените й задължения да осигурява издръжка на детето. Освен това тази покупка още не била факт. Предвид горното е направено искане съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло иска по чл. 59, ал. 9 от СК, както и иска по чл. 150 от СК. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че страните са родители на детето Н. Д. Г., ЕГН **********. Безспорно е и, че между страните съществува съдебно решение № 4164 от 29.11.2017г. постановено по гр. д. № 17840/2017г. по описа на ПдРС, ІV брачен състав, като със същото е утвърдено споразумение по чл. 51 ал. 1 от СК, с което родителските права по отношение на детето са предоставени на неговата майка, като за бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща издръжка на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 200 лева.

По делото е представено заверено копие от Удостоверение издадено от ******** /л. 8/ и заверено копие от приходни касови ордери за заплатена сума от 50 лева месечно /л. 77- л. 81/, от което се установява, че детето Н. посещава тренировки по *****, с месечна такса от 50 лева.

Приети по делото като писмени доказателства са и копие от предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от дата 13.05.2020г. със страни ***** и Д. С. Г., както и договор за потребителски кредит № *****, ведно с 3 погасителен план, по силата на който „ЦКБ“ АД е отпуснала в полза на ищцата потребителски кредит в размер на 19 300 лева.

Приета е по делото и разпечатка от социална медия „Фейсбук“ /л. 23- л. 32 и л.

66- л.76/, удостоверяваща наличието на „Фейсбук“ страница на ответника за ***** услуги.

От представеното и прието като доказателство по делото копие от Удостоверение за раждане, акт за раждане № ***** /л. 49/, се установява, че детето Й.

Д. Г., е родено от майка Н. Б. Б. и баща Д. И. ГР..

От Удостоверения с изх. № ***** /л. 50/ и Удостоверение с изх. № ****** /л.

63/, издадени от фирма ***** се установява, че ответникът полага труд при дружеството, като заема длъжността *****, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1246,06 лева за периода от април 2020г. до май 2021г.

По делото е приложена и Декларация за материално и гражданско състояние на ответника – /л. 62/, в която същият подробно е декларирал получаваните от него доходи, притежавани имоти и моторни превозни средства.

По делото е прието заверено копие от договор за аренда /л. 48/, сключен на 16.01.2012г. между ответника и лицето К. С. Б., за срок от шест стопански години.

Приета е по делото справка от ***** /л. 84/, видно от която се установява, че майката Д. С. Г. за месеците април 2020г., юли 2020г., октомври 2020г., декември 2020г. и април 2021г. е получила ДМС-та в размер на общо 3324,30 лева.

От постъпилата по делото справка от ТД на НАП - П., се установява, че ищцата няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участия в дружества. Няма подадени Годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 20 19 г. и 2020 г. Съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за лицето няма данни за изплатени доходи но извънтрудови правоотношения за отчетна 2019г. и 2020г. Няма декларирани недвижими имоти. Посочено е, че притежава лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *****. Същата получава средномесечно възнаграждение в размер на 1191,24 лева.

От постъпилата по делото справка от ТД на НАП - П., се установява, че ответникът няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участия в дружества. Бащата Д. И. Г. работи по трудово правоотношение при работодателя ***** с основна заплата в размер на 1550 лева. Съгласно Справка за изплатени доходи, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за лицето няма данни за изплатени доходи от извънтрудови правоотношения за отчетна 2019 г. От същата справка се установява, че има данни за изплатени доходи от фирми за 2020 г. Няма декларирано недвижимо имущество. Има регистрирани две МПС-та, а именно: лек автомобил „Дайхатсу Неуказан“ с рег. № ***** и лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *****. Същият получава средномесечно възнаграждение в размер на 1524,46 лева.