Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 17.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно административно наказателно дело 670/2026
Вид
Решение № 224
Подписан
17.07.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Татяна Андонова, Петър Пандев, Полина Дянкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Благоевград, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Полина Дянкова при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно административно наказателно дело № 20261200600670 по описа за 2026 година Производството е образувано по въззивна жалба на защитника на обвиняемия Б. Г. Ц., срещу Решение № 53/14.04.2026 г., постановено по НАХД № 818/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 от НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 евро (равностойни на 3520,49 лв.), както и на основание чл. 78а, ал. 4 от НК му било наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца. С решението обвиняемият е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 5, ал.

1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и бил осъден да заплати направените по делото разноски.

Жалбата не оспорва нито установената фактическа обстановка, нито правната квалификация на деянието, нито приложението на чл. 78а от НК като основание за освобождаване от наказателна отговорност. Възраженията са насочени изцяло към размера на наложените административни наказания, 1 които се преценяват от защитата като завишени и несъобразени с личността на дееца и с финансовото му състояние. Иска се намаляване на наказанието „Глоба” от 1800 евро на 1000 евро, както и намаляване на срока на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” от 18 на около 10 месеца.

Становището на Окръжна прокуратура – Благоевград е за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението на РС – Петрич.

Въззивният съд, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт съобразно чл. 313 и чл. 314 НПК, намери жалбата за допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав, след самостоятелна проверка на доказателствения материал по делото – гласни доказателства (обяснения на обвиняемия, приобщени по реда на чл. 283 НПК свидетелски показания на Г. П., полицейските служители и др.), заключенията на автотехническата и съдебномедицинската експертиза, както и писмените доказателства по делото – намира, че фактическата обстановка е установена от първата инстанция пълно, всестранно и в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК. Приетите факти не се оспорват и от защитата в жалбата. Правните изводи на РС – Петрич досежно съставомерността на деянието по чл. 343, ал.

1, б. „б”, пр. 2 НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК (нарушение на чл. 20, ал. 2, чл.

42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, довело по непредпазливост до причиняване на две средни телесни повреди на пострадалия Г. П.) са правилни и се споделят изцяло от настоящия състав. Правилно първата инстанция е приела и че обвинението по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е несъставомерно предвид декларативния характер на първата разпоредба и липсата на доказателства за нарушение на втората – в тази част решението не е обжалвано и не е протестирано.

Установени са и всички кумулативни предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК: обвиняемият е пълнолетно лице; за извършеното престъпление, реализирано по непредпазливост, е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до три години, съответно попада в приложното поле на чл. 78а НК; към датата на деянието не е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по 2 този ред; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Правилно и обосновано първата инстанция е приложила чл. 78а НК и е освободила обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Единственият спорен по делото въпрос е дали определените от РС – Петрич размери на наказанията „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС” съответстват на изискването за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т.

1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК.

Относно наказанието „Глоба”. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК, законоустановеният размер на глобата е от 1000 до 5000 лева (съответно от 511,29 евро до 2555,68 евро по фиксирания курс на еврото към лева съгласно ЗВЕРБ). Първоинстанционният съд е определил глоба в размер на 1800 евро около средния размер на предвидената санкция и съществено под пледираната от прокурора при обвинението стойност (евровата равностойност на 4000 лева, т.е. около 2045 евро, близка до максимума).

Настоящият състав споделя изцяло анализа на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, направен от РС – Петрич. Като смекчаващи обстоятелства правилно са отчетени признанието на вината от страна на обвиняемия, съдействието му на досъдебното производство, чистото съдебно минало (реабилитиран), оказаната от него непосредствена помощ на пострадалия на местопроизшествието и изразеното съжаление. Наред с това правилно са преценени и отегчаващите обстоятелства – тежестта и броя на причинените средни телесни повреди (две), продължителността на възстановителния период на пострадалия, обстоятелството, че обвиняемият е професионален шофьор, спрямо когото се предявяват завишени изисквания за спазване на правилата за движение, както и данните от справката за нарушител-водач за шест наказателни постановления и двадесет и два фиша за нарушения на ЗДвП, наложени преди инкриминираната дата – данни, установяващи траен модел на неспазване на правилата за движение, а не инцидентно поведение.

Твърдяното от защитата финансово затруднение на обвиняемия (кредитна задлъжнялост към небанкови финансови институции) действително е установено от представените писмени доказателства, но правилно е преценено от РС – Петрич, че по-голямата част от тези задължения са възникнали след датата на деянието (02.04.2025 г.) – видно от датите на представените 3 договори за заем (28.05.2025 г., 15.05.2025 г. и др.). Това обстоятелство не позволява то да бъде третирано като определящо при индивидуализацията на наказанието за деяние, извършено преди възникването му, а още по-малко като основание за определяне на глобата в минимално предвидения от закона размер. Личното финансово състояние на дееца е обстоятелство, което съдът съобразява, но то не може да измести другите, свързани с тежестта на деянието и личността на дееца като участник в пътното движение, обстоятелства, нито да обоснове санкция, която не съответства на обществената опасност на конкретното деяние.

При тези съображения определеният от първата инстанция размер на глобата – 1800 евро – се явява съобразен с всички относими обстоятелства по чл. 27 НК, поради приложение – по аргумент от систематичното място на чл. 78а НК, като заместваща наказателна отговорност мярка. Наказанието не се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК – то е около средния законов размер, съществено под пледираното от прокуратурата, и отразява адекватно съотношението между установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Липсват основания за неговото по-нататъшно намаляване.

Относно наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”. Съгласно чл.

78а, ал. 4 НК, вр. чл. 343г НК, съдът може да наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок до три години. Определеният от РС – Петрич срок от 18 месеца представлява точно половината от максимално предвидения срок и е по-нисък от пледирания от прокурора срок от 24 месеца.

Настоящият състав намира, че и в тази част решението е правилно.

Мотивиран характер на нарушението – извършване на маневра „изпреварване” при наличие на хоризонтална маркировка М1 „Единична непрекъсната линия”, в зона на ограничена видимост (дъждовно време, мокра настилка), довело до директен сблъсък с насрещно движещ се автомобил и причиняване на тежки за здравето на пострадалия последици – обосновава извод за нужда от по-продължителна санкционна намеса с превантивна цел, най-вече предвид обстоятелството, че обвиняемият упражнява управлението на МПС като професионална дейност. Именно защото управлението на МПС е и източник на препитание на обвиняемия, наложеният срок от 18 месеца се явява внимателно обмислен баланс между нуждата от специална превенция и личните последици за дееца – съществено занижен спрямо пледираните от 4 обвинението 24 месеца, но не толкова кратък, че да обезсмисли предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието по чл. 12, ал.

1 от Закона за административните нарушения и наказания, приложим субсидиарно по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН.

Доводът на защитата за риск от финансова безизходица поради лишаването от право да управлява МПС не намира опора в предвидената в закона цел на наказанието – от една страна, обвиняемият вече дължи месечни плащания по потребителски кредити, надвишаващи размера на трудовото възнаграждение на професионален шофьор, което поставя под въпрос твърдението, че единствено настоящото наказание би довело до финансова несъстоятелност; от друга страна, именно защото деецът е бил длъжен, като професионалист на пътя, да спазва завишени стандарти за безопасност на движението, соченото обстоятелство не намалява, а напротив – подчертава обществената опасност на конкретното нарушение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че определените от РС – Петрич по вид и размер наказания съответстват на тежестта на извършеното деяние, на данните за личността на дееца и на предвидените в закона цели на наказанието, и не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Не се констатираха и служебно основания по чл. 314 НПК за друго изменение или за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ето защо решението на РС – Петрич следва да бъде потвърдено изцяло.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 14.04.2026 г., постановено по НАХД № 818/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6