Решение № 7365 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7365 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100513413 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, подадена срещу Разпореждане от 10.07.2025 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, постановено по изпълнително дело № 20258410402275, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, за намаляване на приетите за събиране разноски по делото.

В жалбата се излагат съображения за това, че срещу „Банка ДСК“ АД е издаден изпълнителен лист за сумата от 3500 лева, представляващи деловодни разноски. Сочи се, че на 27.06.2025 г. банката е получила покана за доброволно изпълнение на сума в общ размер от 5004 лева, която е била заплатена в двуседмичен срок, а именно – на 30.06.2025 г. Твърди се, че ЧСИ Н.М. незаконосъобразно е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение от 1000 на 200 лева. Поддържа се, че в случая не се е наложило извършването на действия по принудително изпълнение поради доброволното плащане от страна на длъжника. Твърди се, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Поддържа се, че освен подаване на първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело от страна на взискателя не са извършвани други действия. Предвид изложеното се моли да се отмени отказът на ЧСИ Н.М. и адвокатският хонорар на взискателя да бъде намален до 200 лева.

Моли се при намаляване на адвокатското възнаграждение да се намали съответно и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендират се разноски.

Длъжникът по изпълнителното дело – Т.Г.Н., оспорва жалбата. Твърди, че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към принудителното удовлетворяване на вземането чрез запориране на банковите сметки на длъжника. Твърди, че е представен договор за 1 правна помощ, в който е удостоверено, че е заплатен адвокатски хонорар от 1000 лева в брой. Поддържа, че взискателят е взел становище по възражението на взискателя, депозирано по изпълнителното дело, което не е приключило все още. Сочи, че фактическата и правна сложност на изпълнителното дело зависи от необходимите действия за осъществяване на изпълнението. Твърди, че длъжникът не отговаря за разноските по изпълнителното дело само ако не е дал повод за завеждането му.

Поддържа се, че адвокатският хонорар е изплатен преди образуване на изпълнителното дело, когато не може да се предвиди с каква сложност ще бъде изпълнителното дело. Твърди също, че адвокатското възнаграждение от 1000 лева не е прекомерно. Предвид изложеното моли да се остави без уважение жалбата на длъжника. Претендира разноски.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. излага съображения, че жалбата на длъжника е неоснователна. Твърди, че изпълнителното дело е образувано за присъдените на взискателя Т.Г.Н. деловодни разноски в размер на 3500 лева, както и за събиране на сторени разноски по изпълнението. Сочи, че в молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителни способи, като съдебният изпълнител е бил упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че разноски по изпълнението са приети в претендирания размер, като са представени доказателства за извършването им. Сочи, че при образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител не може да предвиди какви по вид и сложност изпълнителни действия ще бъдат ивършени.

Поддържа, че право на всеки взискател е да използва правна защита. С оглед изложеното ЧСИ Н.М. твърди, че обжалваното разпореждане е правилно.

След като взе предвид изявленията на страните, становището на съдебния изпълнител и материалите по изпълнителното дело, съдът установи от фактическа страна следното:

С молба от 23.06.2025 г. Т.Г.Н. е поискала да се образува срещу „Банка ДСК“ АД изпълнително производство за събиране на присъдените й съдебни разноски в размер на 3500 лева. С молбата е поискано да се приеме за съвместно събиране и адвокатски хонорар за изпълнителното производство в размер на 1000 лева. Освен това с молбата е поискано да се извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжника и при откриване на такива да се наложи запор върху същите. Поискано е и да се наложи запор върху дружествените дялове на длъжника.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен изпълнителен лист от 18.06.2025 г., издаден срещу „Банка ДСК“ АД по в.ч.гр.д. № 1897/2025 г. на ОС – Пловдив. По силата на този изпълнителен лист длъжникът следва да заплати на Т.Г.Н. сумата от 3500 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Към горепосочената молба е приложен и договор за правна помощ, по силата на който на адв. Лидия Димитрова е възложено да образува при ЧСИ Н.М. изпълнително дело, както и да осъществи процесуално представителство по същото срещу адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Възнаграждението е било заплатено в брой при сключване на договора.

С Постановление от 23.06.2025 г. ЧСИ Н.М. е приел за събиране по изп.д. № 20258410402275 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Т.Г.Н. в размер на 1000 лева. Със същото постановление е посочено, че длъжникът дължи авансови такси по т. 1 и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 48 лева с вкл. ДДС, както и такса по т.

26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 456 лева с вкл. ДДС.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че на 27.06.2025 г.

2

„Банка ДСК“ АД е получило покана за доброволно изпълнение, съгласно която дължи да заплати общо 5004 лева, от които: 3500 лева – присъдени разноски, 456 лева – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 1000 лева – адвокатско възнаграждение, 48 лева – авансови такси.

С молба от 03.07.2025 г. „Банка ДСК“ АД е представило доказателства, че сумата от 5004 лева е била заплатена по сметка на ЧСИ Н.М. на 30.06.2025 г. Със същата молба е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, прието за събиране по изпълнителното дело. При условията на евентуалност е отправена и молба за съответно намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Взискателят Т.Г.Н. е възразила срещу молбата на длъжника „Банка ДСК“ АД със становище от 08.07.2025 г.

С Разпореждане от 10.07.2025 г. ЧСИ Н.М. е отказал да уважи молбата на „Банка ДСК“ АД от 03.07.2025 г.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК .

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС и поради това няма задължителен за съда характер.

В съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че при разглеждане на релевирано възражение за прекомерност размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид вида на спора, вида и количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС и др.

В случая се установява, че взискателят Т.Г.Н. е възложил на адвокат образуването и представителството по изпълнително дело срещу „Банка ДСК“ АД.

Предвид плащането обаче на търсената сума от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител не са предприемани действия за принудително удовлетворяване на изпълняемото право. Следователно в полза на взискателя се дължат разноски само за образуване на изпълнителното дело. Не се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 НВАР за водене на изпълнителното дело.

Въззивният съд намира, че изпълнителното дело е с неголяма правна и фактическа сложност. От процесуалния представител на взискателя е подадена само молба за молба за образуване на изпълнителното дело и възражение срещу молбата на „Банка ДСК“ АД за намаляване на разноските по изпълнителното производство.

Обстоятелството, че с молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени конкретни способи за принудително изпълнение, е ирелевантно за преценката на съда за справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Това следва от 3 обстоятелството, че посочването на подходящ способ за изпълнение е условие за редовността на молбата на взискателя – така Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното настоящият въззивен състав намира, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя Т.Г.Н., в размер на 1000 лева е прекомерно. Същото следва да се намали до 200 лева. Съдът намира, че това е справедливият размер на дължимото възнаграждение за адвокат с оглед работа, извършена от процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело.

Предвид изложеното следва да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ Н.М. от 10.07.2025 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника „Банка ДСК“ АД за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Т.Г.Н.. Възражението за прекомерност, направено от длъжника, следва да бъде уважено.

С оглед така определения по-нисък размер на адвокатското възнаграждение и изявленията в жалбата на „Банка ДСК“ АД трябва да се намали съответно и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съдът изчислява на основание т.

26, б. „в“ от ТТР към ЗЧСИ, че в случая дължимата пропорционална такса е в размер на 379,20 лева с вкл. ДДС.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.

437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от 14.07.2025 г. на длъжника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, Разпореждане от 10.07.2025 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, постановено по изпълнително дело № 20258410402275, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, за намаляване на приетите за събиране разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК приетите за събиране разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на взискателя Т.Г.Н., ЕГН **********, до сумата от 200 лева.

НАМАЛЯВА дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ до сумата от 379,20 лева с вкл. ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4