Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 918 от 15.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 54/2023
Вид
Определение № 918
Подписан
15.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Камелия Ефремова, Иво Димитров, Людмила Цолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39 · Закон за адвокатурата
  • чл. 39 · Закон за адвокатурата
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за адвокатурата
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 6 · Закон за гарантиране на влоговете в банките
  • чл. 6, ал. 3 · Закон за гарантиране на влоговете в банките
  • чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за нормативните актове
  • чл. 425 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 918 гр. София, 12.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002900054 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството

„КИНКИН

И

ПАРТНЬОРИ“

АДВОКАТСКО

ДРУЖЕСТВО срещу въззивно решение № 489 от 11.07.2022 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 413 по описа на съда за 2022 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260082 от 31.01.2022 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 2591 по описа на съда за 2019 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г., отм. 14.08.2015 г. /ЗГВБ – отм./ против Фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ за сумата над 9880.28 лв. до предявения размер от 236460.27 лева, и за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и насрещна касационна жалба, подадена от ФГВБ срещу същото въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата осъдителна част за сумата 9880.28 лв., със законните последици.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендират се /възпроизведени и 1 при обосноваване наличието на основания за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което не се излагат подробно тук/: допуснати от въззивния съд противоречия с чл.

39 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и с чл. 4 от ЗГВБ – отм. във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ – отм., чл. 2, и чл. 6 ЗГВБ – отм.; неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗГВБ – отм., на която въззивният съд се е позовал, доколкото същата според касатора не обхваща обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което е в размер на законната лихва от деня на забавата, в случаите на предявен иск за изплащане на гарантираната сума по ЗГВБ – отм.; необоснованост на изводите на въззивния съд, който след като е признал в мотивите си, че на основание чл. 39 от ЗА паричните средства по клиентските сметки са определени за част от имуществото на клиентите /тяхна собственост/, необосновано не е признал на същите клиенти качеството на вложители в „КТБ“ АД /н./ по силата на законово овластяване.

Иска се отмяната на въззивното решение в обжалваните му отхвърлителни части, уважаване на предявения иск в цялост със законните последици, включително присъждането на законна лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и присъждането на разноски за производството пред касационната инстанция.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът формулира въпроси, обуславящи според него допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК , както следва:

1. Разкрива ли клиентската сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата белезите на съвместен влог по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗГВБ /отм./? По отношение на същия, като се цитират част от мотивите на въззивното решение се твърди, че въпросът е обуславящ по смисъла на чл.

280, ал. 1 от ГПК, доколкото въззивният съд е приел, че адвокатската клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата не съставлява и/или не притежава белезите на договор за съвместен влог въпреки констатацията, че средствата по клиентската сметка са притежание на клиентите на „КИНКИН И ПАРТНЬОРИ“ АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО, а не негово лично 2 имущество. В случай, че /според касатора/ въззивният съд бе отчел сходствата между сметката по чл. 39 ЗА и „съвместният влог“ по чл. 6, ал. 3 от ЗГВБ /отм./, крайният извод за основателността на иска би бил различен.

Твърди се и че в обжалваното решение съдът не е цитирал легалната дефиниция за „съвместен влог“ в пълнота, като е пропуснал част от характеризиращата го като такъв легална дефиниция, според която такъв е и влог, за изплащането на който могат да претендират повече от едно лице, какъвто е случаят и с адвокатската клиентска сметка по чл. 39 от ЗА, което е довело до неправилно тълкуване. Твърди се и че клиентът също може да се разпорежда с такава сметка в частта относно своите средства, макар и опосредено на основание чл. 134 ЗЗД, поради което и дори да се приеме, че хипотезата „за изплащането на който могат да претендират повече от едно лице“ визира не права върху средствата - няколко клиенти, а право за разпореждане със самата сметка, същата отново е покрита от казуса, доколкото е налице адвокатското дружество като титуляр в отношенията с банката и право на клиента/клиентите да се разпореждат със сметката, макар и опосредено по реда на чл. 134 ЗЗД. Сочи се, че положението би се променило в случай, че титулярът на клиентската сметка загуби правосубектност - при смърт на адвоката, респективно ликвидация на адвокатското дружество. В този случай правото да получи средствата по клиентската сметка би преминало върху самите клиенти със средства по сметката. Според касатора така е прието и в постановената по въпроса /цитирана в изложението/ съдебна практика на СРС и СГС, като липсва произнасяне на Върховен касационен съд. Сочи се, че съобразяването на съдебната практика по въпроса води до извода, че ако адвокатското дружество е с прекратена правосубектност към момента на изплащане на гарантирания размер на влога, всеки негов клиент с установена собственост на средства по клиентските сметки, съгласно водените партиди по чл. 39, ал. 4 ЗА, щеше да получи именно съответен на неговата част гарантиран депозит.

От друга страна, доколкото титуляр на клиентската сметка е адвокатското дружество, а клиентите на адвокатското дружество са повече от един, при определяне на гарантирания влог следва да се вземе предвид частта на всеки от тях, както се предвижда при съвместния влог. За дружеството съществува задължението по чл. 39 ЗА да разпредели получените средства по партиди на клиентите. Отчетността е насочена към клиентите и те биха могли да 3 релевират претенции към адвокатското дружество при неизпълнение на задължението по чл. 39, ал. 4 от ЗА. При изложеното се поддържа, че въпросът е обуславящ изхода на делото и е от значение за прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото ще спомогне за развитие на съдебната практика във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 39 от Закона за адвокатурата.

2. Партидата на отделния клиент на адвокатското дружество има ли характеристика на самостоятелна сметка/самостоятелен влог, а клиента качеството на отделен/самостоятелен вложител?

3. Следва ли да се вземе предвид частта на всеки клиент на адвокатското дружество от средствата по клиентската сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата като всеки клиент да бъде гарантиран до размер от 196000 лева, респективно да се установи кумулативно размерът на гарантирания влог в банката по клиентската сметка, вземайки предвид сумата на всеки клиент до размера от 196000 лева?

Твърди се, че въпросите са обуславящи за изхода на спора, доколкото при съобразяване собствеността на средствата по адвокатската клиентска сметка по чл. 39 ЗА, а именно като средства на клиентите на адвокатското дружество и качеството им на вложители в банката, съдът би признал правото на всеки клиент да бъде гарантиран до размера от 196000 лева, т.е. решението по същество на спора би било различно, доколкото би се кумулирала обща сума от всеки влог до размер до 196000 лева. Оспорват се изводите на въззивния съд, като се излага, че обстоятелството, че адвокатското дружество „има качеството „титуляр“ на клиентската сметка и като такъв има право на гарантирано плащане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките“ (стр. 9 от решението на САС), не означава, че при изчисляване на общия размер на гарантирания влог не следва да се вземе предвид частта на всеки клиент от средствата по сметката. Сочи се, че доколкото средствата на клиентите, налични по адвокатски клиентски сметки отговарят на разбирането за „влог“, дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ – отм., тези средства на клиентите по откритите в „КТБ“ АД /н./ клиентски сметки на адвокатското дружество са гарантирани съгласно чл. 4 от ЗГВБ – отм.. Цитира се дадената в § 1, т. 3 ДР на ЗГВБ – отм. дефиниция на понятието „вложител“ като лице, което има право в съответствие с приложимите законови и договорни условия да 4 получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки и се сочи, че действително с оглед уредбата на клиентската сметка по чл. 39 ЗА, клиентите нямат преки договорни отношения с банката, в която адвокатът/адвокатското дружество открива съответната сметка.

Адвокатът/адвокатското дружество обаче дължи сметка на клиентите за разходването на предоставените от тях средства. Вътрешните отношения между клиент и адвокатско дружество са отношения между кредитор и длъжник, доколкото средствата се предоставят от клиента за определена цел.

Тези средства в нито един момент не се притежават от адвокатското дружество. Повтаря се аргументът, базиран на чл. 134 от Закона за задълженията и договорите - че при бездействие на адвокатското дружество да упражни правата спрямо банката, включително тези, следващи се в производството по несъстоятелност и свързаните с него производства (каквото е изплащането на гарантиран размер на влога), клиентът може да ги упражни по повод на предоставените от него средства.

Поддържа се, че клиентите на адвоката със средства по клиентска сметка не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от вложителите с права по влог в полза на трето лице и тези със съвместен влог, при положение, че клиентската сметка съчетава белези и на двата вида влог, като се акцентира в този смисъл на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗГВБ, предвиждаща, че за нуждите на определяне на гарантирания размер на влога, когато права върху него имат повече от едно лица, частите им са равни, ако друго не е уговорено в договора за влог. В случая според касатора са налице 48 /четиридесет и осем/ партиди и съответно 48 /четиридесет и осем/ клиенти /физически и юридически лица/, като съгласно изискванията на Закона за адвокатурата адвокатското дружество води отделни партиди за всеки клиент със съответната сума по всяка партида, т.е. частите на клиентите не са равни и при изплащане на гарантирания влог трябва да се вземе предвид сумата по партидата.

Излага се, че в поддържания от касатора смисъл е и текстът на ДИРЕКТИВА 94/19/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити с твърдението, че клиентските средства отговарят на дефиницията за „обща сметка“ по чл. 1, т. 2, а именно: сметка, открита на имената на две или повече 5 лица, или такава, върху която права имат две или повече лица, и по която може да се оперира срещу подпис на едно или повече от тези лица. В чл. 8, т.

2 е посочено, че делът на всеки вложител в общата сметка се взема предвид при изчисляването на лимитите, предвидени в член 7, параграфи 1, 3 и 4 това е гарантирания размер на влога. Същевременно е предвидено, че държавите - членки могат да предвидят, че депозити по сметка, върху която имат права две или повече лица като членове на стопанско сдружение, асоциация или групировка от подобен характер, без да са юридически лица, могат да бъдат разглеждани в съвкупност и като направени от един единствен вложител, с цел изчисляването на лимитите, предвидени в член 7, параграфи 1, 3 и 4. Това означава, че е необходимо при влогове, които отговарят на дефиницията за общ влог по директивата, да се въведе изрично изключение от държавата - членка, което да изключи приложението на чл. 8, т. 2, а именно за всеки отделен правоимащ да се изчисли отделно гарантираният влог. Поддържа се, че тази конструкция е запазена и в ДИРЕКТИВА 2014/49/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити с която е изменена ДИРЕКТИВА 94/19/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА в посока постигане на по-голяма хармонизация между държавите-членки, в чл.