Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 17.10.2023, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 376/2023
Вид
Решение № 338
Подписан
17.10.2023
Състав
ДАРИНА СЛАВЧЕВА ДРАГНЕВА

Р Е Ш Е Н И Е

№338 17.10.2023г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На втори октомври 2023г. в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия

Драгнева административно дело №376 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.128 и сл от АПК, образувано по жалбата на Д.Б.П. против Отказ 50-УП-497/25.05.2023г на Заместник министъра на здравеопазването за издаване на Удостоверение за придобита професионална квалификация „лекар“ и специалист „Пневмология и фтизиатрия“ с правно основание чл.25 от Директива 2005/26 ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации и на Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар ("Регламент за ИСВП") (ОВ, L 354/132 от 28.12.2013 г./ Директивата/.

Отказът е формиран по Заявление от

12.05.2023г, с което жалбоподателя е поискал Удостоверение по чл.25 от Директивата за придобита професионална квалификация и специалност в РБ с цел упражняване на медицинска професия на територията на държави-членки на ЕС / стр.235 и 228/. Към Заявлението е приложено писмено изявление, изходящо от заявителя, относно обстоятелствата и повода, по който се иска издаване на Удостоверение с правно основание чл.25 от Директивата, въпреки издаденото през 2014г. Удостоверение №Л/Д-14-29 от 25.06.2014г за придобита професионална квалификация „лекар“, на 23.11.1993г, след преминат пълен курс на обучение, което съответства на минималните изисквания на чл.24 от Директивата за признаването на професионални квалификации; За притежавано свидетелство за призната специалност „Вътрешни болести“ от 26.01.2004г, в резултат на проведен пълен курс на обучение от четири години, съгласно българското законодателство в сила към момента на придобиване на специалността, за което следва да бъде приложена Общата система аз признаване на доказателства за обучение съгласно Глава І Дял ІІІ от Директивата за признаването на професионални квалификации; За притежавано свидетелство за призната специалност „Пневмология и фтизиатрия“, издадено от Тракийски университет гр. Стара Загора на 22.01.2007г. Работил е действително и законосъобразно на територията на РБ като лекар специалист по „Пневмология и фитзиатрия“ повече от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на удостоверението и може да ползва правата по чл.23 ал.1 от Директива 2005/56 ЕО тоест правата на лекар специалист „Пневмология и фтизиатрия“ се считат придобити при изпълнение на условията на чл.23 от Директивата.

В писменото изявление /стр.232/ е посочено, че Удостоверение за специализирано обучение по медицина по чл.25 пар.4 от Директивата се изисква от Департаментен съвет на колегията на медиците – Република Франция / стр.23 и стр.69/, тъй като издаденото през 2014г Удостоверение / стр.224/ не съответствало нито на чл.25, нито на чл.23 ал.1 от Директива 2005/26/ЕО. Изисква се постоянно удостоверение, издадено от Министерство на здравеопазването, което да удостоверява, че българската титла за специализирано медицинско обучение по пулмология, притежавана от този лекар, потвърждава обучение в съответствие с разпоредбите на чл.25 от Директива 2005/36/ЕО и съответства на българската титла за основно медицинско обучение, посочено в допълнение V, точки 5.1.2 и 5.1.3 от Директивата. Или Ново удостоверение, издадено от българското Министерство на здравеопазването, удостоверяващо, че съответното лице е упражнявало ефективно и законосъобразно дейността на лекар специалист по пулмология в България, най-малко три последователни години от последните пет, предхождащи издаването на удостоверение, в съответствие с чл.23.1 от консолидираната Директива 2005/36/ЕО. Удостоверението ще бъде валидно само две години от датата на издаване.

Заявителят е уточнил, че Удостоверението му е необходимо за упражняване на професията лекар в условията на изпълнение на трудов договор в Република Франция. Посочва се в изявлението и се твърди и в хода на съдебното производство, че жалбоподателя работи без прекъсване във Франция и Белгия от 09.09.2014г до датата на подаване на заявлението, като е придобил и допълнителни квалификации в този период, но му е необходимо единствено Удостоверение по чл.25 от Директивата, не и по чл.23 от същата, защото Удостоверението за придобити права има временно действие. Иска се и от административния орган и от съда да приеме, че посочената продължителност на обучение за специалност „Пулмология“ в Приложение V т.5.1.3 от Директивата от 4 години е удовлетворено условие за издаване на Удостоверение за специализирано обучение по медицина по чл.25 от същата, защото жалбоподателя е специализирал Вътрешни болести в продължение на 4години, след което профилната към 2004г-2007г специалност „Пулмология“, което означава обучение по втората специалност от общо шест години.

Преди подаване на последното заявление от 12.05.2023г, жалбоподателя е искал, включително и на 03.04.2023г / стр.110 по делото/ да му бъде издадено Удостоверение по чл.25 пар.4 от Директивата – за специализирано обучение по медицина, съгласно изискванията за продължителността му по Приложение V т.5.1.3 от Директивата. На 10.04.2023г Заместник министъра на здравеопазването уведомява заявителя, че съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на удостоверения, свързани с придобита професионална квалификация на територията на РБ, необходими за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава-членка / Наредбата/ и в случай, че желае издаване на актуално удостоверение следва да представи конкретно посочени документи, сред които и такива за положен стаж по специалност „Пневмология и фтизиатрия“.

В случай, че през три от последните пет години е положен стаж по специалността в държава членка, без прекъсване за повече от три месеца, са изискани - документ, удостоверяващ призната професионална квалификация „лекар“ и специалност Пневмология и фтизиатрия, издаден от съответния компетентен орган на държавата-членка, признала квалификацията; документ за професионален стаж по специалността Пневмология и фтизиатрия за последните пет години в държавата-членка, признала професионалната квалификация, в който задължително следва да се съдържа информация и за това дали е използван отпуск с продължителност повече от три месеца, а ако не е ползван отпуск или последователни отпуски с продължителност повече от три месеца, това изрично следва да е отбелязано. Тези документи се изискват с оглед доказване на условието, че през три последователни години от последните пет години, в които няма прекъсване за повече от три месеца, заявителя е упражнявал професията лекар-специалист Пневмология и фтизиатрия – условие по чл.23 от Директивата, имащо за последица придобиване на права, поради професионален стаж по специалност, която е придобита с продължителност на обучението по-малко от посоченото в изискванията на чл.25 вр. с Приложение V т.5.1.3 от Директивата или преди референтната дата, която за България е 01.01.2007г и случаят е именно такъв. Ако професионалния стаж е реализиран в РБ, също е посочено кои точно удостоверителни документи се изискват за неговото доказване.

Документи, доказващи професионален стаж по специалност Пневмология и Фтизиатрия за три последователни години от последните пет преди 2023г, не са представени от заявителя и жалбоподател в настоящото производство, а вместо това са представени заверени копия на документи, доказващи членство в Лекарски съюз във Франция и Белгия, от 09.2014г., както и Междууниверситетска диплома по белодробна онкология за учебната 2020-2021г, издадена от Университет Страсбург, Франция и както и съответното писмо на Френски лекарски съюз – Департамент Париж, с което от доктор П. се изисква Удостоверение за придобити права по чл.23 или Удостоверение за преминало специализирано обучение с продължителност по Приложение V т.5.1.3.

След отправяне на изискване за представяне на посочените документи, с което органът изпълнява задължението си по Наредбата да укаже изрично и ясно необходимите за удовлетворяване на искането доказателства, и на 12.05.2023г заявителя подава поредното искане за Удостоверение само и единствено за специализирано обучение в държавата по произход Република България, което е съответно на чл.25 и Приложение V т.5.1.3 от Директивата.

На 26.05.2023г Заместник министъра на здравеопазването издава Удостоверение №Л/Д-23-20, в което са удостоверени идентични факти относно придобита професионална квалификация „лекар“ и специалност в системата на здравеопазването „Вътрешни болести“, но за специалност „Пулмология“ е посочено, че Свидетелството за призната специалност Серия ТрУ-2007, №1727, Рег. №012007, издадено от Тракийски университет Стара Загора на 22.01.2007г дава право на упражняване на дейности на лекар специалист по „Пневмология и фтизиатрия“ на територията на Република България. Предходното от 2014г е удостоверявало придобити права по чл.23.1 от Директивата по специалност „Пневмология и фтизиатрия“, поради упражняване в период от три непрекъснати години от последните пет, на посочената специалност ефективно и законосъобразно на територията на Република България.

Жалбата е подадена на 12.06.2023г, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Приложими са удължените срокове за обжалване, тъй като писмения Отказ от 25.05.2023г на Заместник министъра на здравеопазването не съдържа указания за срока и органа, пред който може да бъде обжалван. Настоящия състав счита, че е налице изричен, а не мълчалив отказ за издаване на Удостоверение за специализирано обучение по медицина, съответно за придобити права по специалност „Пневмология и фтизиатрия“, тъй като на 25.05.2023г, ден преди да бъде издадено Удостоверение №Л/Д-23-20/26.05.20203г, компетентния административен орган се е произнесъл изрично за основанията, поради които не може да бъде удовлетворено заявлението.

Жалбоподателя иска от съда да бъде отменен отказът на Заместник-министъра на здравеопазването като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че е провел специализирано обучение по медицинска специалност „Пулмология и фтизиатрия“, но освен това и от представените заверени преводи на удостоверения за членство в съсловните лекарски организации на Република Франция и на Белгия се установява упражняване на специалността от 2014г до настоящия момент в тези държави-членки на ЕС, които са признали Свидетелството за придобита специалност по „Пневмология и фтизиатрия“ въз основа на Удостоверението от 2014г, с което българското Министерство на здравеопазването удостоверява придобити права по тази медицинска специалност, съгласно изискванията на чл.23 от Директивата. За упражняване на медицинската специалност органите във Франция изискват постоянно Удостоверение от българското Министерство на здравеопазването, с което да се удостоверят фактите по чл.25 от Директивата. Позовава се на изискването на българското законодателство, действало към момента на придобиване на Свидетелското за специалност „Пулмология“ – Наредба №31/28.01.2001г за след дипломно обучение в системата на здравеопазването, според която и в Приложение 1 е посечено, че обучението е със срок от две години, но за неговото провеждане е задължително да е преминато обучение по основната специалност „Вътрешни болести“.

Оспорва довода на административния орган, че съгласно писмото на Департаментен съвет на колегията на медиците, от жалбоподателя се изисква Удостоверение за придобити права по чл.23 пар.1 или Удостоверение за специализирано обучение по медицина по чл.25 от Директивата, а не само последното. Поддържа, че не е възможно българското Министерство на здравеопазването да издаде Удостоверение за придобити права по чл.23 пар.1 от Директивата, защото в периода 2014г-2023г не е работил в България, а във Франция и Белгия, но освен това не е налице и хипотезата на чл.23 от Директивата, а само тази на чл.25 от същата, защото преминатия курс на обучение по основната специалност „Вътрешни болести“ трябва да се сумира с преминатия курс на обучение по специалност „Пулмология“.