Решение № 12510 от 30.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12510

Варна, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20267050701469 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от ЗДОИ вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от С. П. С., с [ЕГН], против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Зам.- главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, обективиран в писмо изх.№ МЗ-00-125#1/19.09.2025г., постановен по подадено Заявление от С. с вх. № МЗ-02-36#10/16.09.2025г. по описа на ГДИН, с което е поискал да му бъде предоставена информация, относно капацитета на ОЗ „Бургас“ и капацитета на килии 101, 105 и 106 от Сл. арест, 326 и 328 от II зона с повишена сигурност /ЗПС/ в ОЗ „Бургас“, както и населеността им в периода 05.10.2021г. до 04.04.2024г.

Жалбоподателят счита, че отказът е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Конкретно твърди, че същият е лишен от изискуемите за всеки административен акт мотиви, което засяга правото му на защита. Счита, че исканата информация безспорно е обществена по своя характер, т.е. попада в предметния обхват на ЗДОИ. Подчертава, че съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, ответникът е задължен да поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. По изложените съображения моли за отмяна на отказа, като ответникът бъде задължен да предостави исканата информация.

В съдебно заседание, чрез проведена видеоконферентна връзка, жалбоподателят поддържа доводите, с които се претендира незаконосъобразност на отказа. Прави възражение срещу претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Зам. - главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оспорва жалбата като недопустима, тъй като счита, че писмото не представлява индивидуален административен акт, а произнасяне на органа по чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. В условията на евентуалност намира жалбата за неоснователна, тъй като писмото е мотивирано, и не е налице нарушение на изискването за форма. Счита, че поискана информация не е събирана, не е съхранявана и не е обработвана от административния орган, поради което и не покрива критерия за обществена информация и то официална или служебна по смисъла на ЗДОИ.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство започнало по заявление за достъп до обществена информация от С. П. С. с вх. № МЗ-02-36#10/16.09.2025г. по описа на ГДИН, с което е поискал да му бъде предоставена информация, относно капацитета на ОЗ „Бургас“ и капацитета на килии 101, 105 и 106 от Сл. арест, 326 и 328 от II зона с повишена сигурност /ЗПС/ в ОЗ „Бургас“, както и населеността им в периода 05.10.2021г. до 04.04.2024г.

Заявлението е адресирано до Главен директор на ГДИН, съгласно чл.3 ал.1 от ЗДОИ, явяващ се задължен субект за осигуряване на достъпа до обществена информация, съхранявана в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП.

Със Заповед № Л-01-39#1/15.09.2025г., функциите на органа по чл.13, ал.2, т.1 – 17 ЗИНЗС на 19.09.2025г. били делегирани на ст. комисар Н. Г. – зам.-главен директор на ГДИН, на осн. чл.13, ал.2, т.1 и ал.6 от ЗИНЗС.

С Писмо изх.№ МЗ-00-125#1/19.09.2025г. предоставянето на поисканата от С. информация е отказано, като са изложени съображения, че за да е възможно съставянето на собствено мнение по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, информацията трябва да е налична, т. е. актът, съдържащ официалната обществена информация да е издаден, а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена от задължения субект, при и по повод на неговата дейност. Предвид горното е прието, че исканата в разглежданото заявление информация не попада под хипотезата „съществуващ“ (наличен) документ, който е създаден в рамките на дейността на ГДИН. Прието е, че законът не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените лица да обработват и създават статистическа или друга информация, която законът не изисква задължените лица да събират, обработват и съхраняват. В случая, за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не съществува нормативно задължение да събира и съхранява статистическата информация, поискана със заявлението, поради което такава не е налична.

Жалбата е допустима. Предявена е в срок, от процесуално легитимирано лице – подателя на заявлението с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, при наличие на правен интерес за оспорването на акта - отказ, който е подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Актът е издаден от материално компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, съгласно приложената заповед за оправомощаване, на осн. чл.13, ал.6 от ЗИНЗС, т.е. не са налице основания за нищожност.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в едноименния закон. Обществена информация по смисъла на неговите разпоредби е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – чл.2 ал.1 от ЗДОИ. За субектите по чл.3, ал.1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична.

Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална и служебна. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този закон, като законът предвижда ограничение - когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи - чл. 13, ал.2 ЗДОИ.

Законът въвежда и ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация в случаите по чл. 37, ал.1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал.2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Изключение от посоченото правило е допустимо при наличие на надделяващ обществен интерес.

Анализът на горецитираната законова регламентация налага два безспорни извода – на първо място, че поисканата от заявителя информация представлява обществена такава по смисъла на закона, и на второ - че ответникът е бил длъжен или подробно да мотивира наличието на основание, което обосновава възможността да се откаже достъп до исканата информация, или да предостави същата.

В случая административния орган е мотивирал отказа си с чл.28, ал.2 от ЗДОИ /макар и да не е посочено изрично като правно основание/, като е изложил, че исканата информация не попада в хипотезата на „съществуващ“ /наличен/ документ, който е създаден в рамките на дейността на ГДИН. Посочено е, че поисканата информация не е събирана, не е създавана и съхранявана по смисъла на ЗДОИ и за органа не е налице задължение за нейното предоставяне. Тези аргументи не могат да бъдат споделени и пряко противоречат, както на законово регламентираната дейност на ГДИН, така и на конкретните задължения на органа по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Несъстоятелна е и тезата на ответника, че искането на заявителя е по реда на чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, респективно – постановения отговор не попада в приложното поле на ЗДОИ. Съдът приема, че информацията за капацитета на килиите и броя на настанените в тях лишени от свобода, представлява обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация, доколкото е пряко свързана с дейността на държавен орган и позволява на гражданите, вкл. на тези лишени от свобода, да си съставят мнение за начина, по който се осъществява изпълнението на наказанията. В този смисъл информация като общ капацитет на затвор или затворническо общежитие; брой настанени лишени от свобода; степен на пренаселеност; капацитет и заетост на отделения, сектори или групи помещения е обществена информация и подлежи на предоставяне, освен ако не е налице законово основание за ограничаване на достъпа. Що се отнася до информация за конкретни килии, към въпроса следва да се подходи двуяко. Ако се иска броят на местата в определена килия и броят на настанените лица в нея, без идентифициране на конкретни затворници, това обикновено има характер на статистическа или организационна информация и по правило може да бъде предоставено. Ако предоставянето би разкрило лични данни, информация за здравословно състояние, мерки за сигурност или други защитени от закон интереси, администрацията може да откаже или да предостави информацията в обобщен/анонимизиран вид.

Основателно е и оплакването за постановяване на писмото – отказ в нарушение на законовите изисквания за форма и съдържание като административен акт. Постановеният отказ не е обоснован и мотивиран, като по този начин са нарушени и императивните изисквания за форма.

Основанията за отказ за предоставяне на обществена информация са посочени в чл.37 от ЗДОИ, като са предвидени и изключения, при които задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. До доказване на противното обществен интерес от разкриването се предполага, че е налице, когато информацията: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл.3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. Както бе посочено, такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на §1 т.5 от ДР на ЗДОИ и законодателят сам е приел, че в конкретна хипотеза, е налице надделяващ обществен интерес. С тази норма законодателят е създал оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес.

Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12ab37f7-a280-4697-8055-580fd8f72f7b