Решение № 224 от 16.11.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Търговище, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20223530200611 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Месин“ ЕООД, представляван от управителя М.

Е. А., чрез процесуален представител адвокат Д. П., против НП № 38-0001707 от 02.08.22 година на Директор РД „АА“, гр. Русе, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП е наложено административно наказание -„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева . Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени НП. Редовно призован, не се явява лично. Явява се адвокат П., който поддържа жалбата, с молба НП да бъде отменено на посочените основания. Претендирани са разноски.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо към преписката, същият излага съображение, че оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираният адвокатско хонорар.

След запознаване на представените писмени материали по делото и събраните в съдебно заседание писмени доказателства, съдът установи следното: В обстоятелствената част на обжалваното НП, като адм. нарушение извършено от жалбоподателя е описана следната фактическа обстановка - на 1

15.04.2022 година около 10.00 ч в гр. Русе, при извършване на комплексна проверка на транспортно предприятие “Месин“ ЕООД, гр.Търговище притежаващо лиценз № 10611 за международен обществен превоз на пътници е констатирано, че на 04.06.2021 г. транспортното предприятие е допуснало осъществяване на международен обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от Р.България за Кр.Б., видно от компютърни разпечатки и Разрешително № 00043711, с водач М. Е. А. с ЕГН ********** с автобус марка МАН, категория М3 с рег. №******, като водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност. След извършена проверка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите било установено, че водачът А. не е притежавал Удостоверение за психологическа годност в периода от 05.05.2021 г. до 19.06.2021 г.

За констатираното административно нарушение е съставен АН № 321345 от 15.04.22 г. , връчен на управителя. АУАН е подписан без възражения. Такива не са постъпили и по срока по ЗАНН. На основание АУАН е издадено и обжалваното НП № 38-0001707 от 02.08.22 г., подписан и връчен също на управителя на дата 18.08.22 година. Приложени са удостоверения за психологическа годност на водача,разпечатка от Търговикщи регистър за актуалното състояние на жалбоподателя, разпечатка от регистъра на психологическите изследвания за водача А., разрешително №000437/1 на жалбоподателя, справка за нарушител, разпечатка от тахографа на водача А..

Жалбата е подадена чрез наказващият орган, процесуално допустима е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, а по същество основателна.

Предвид на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прие за безспорно доказано, че на 04.06.2021 г. транспортното предприятие е допуснало извършване на международен обществен превоз на пътници, без водача М. А. да притежава валидно Удостоверение за психологическа годност.

Съгласно приложената Заповед № РД-08-39/24.01.2020 г. процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

При проверка законосъобразността при издаване на АУАН и НП, съдът установи допуснати от наказващи орган съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП следва да съдържат определени изрично изброени в чл. 42 2 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити- описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

В случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на “Месин“ ЕООД, за това, че транспортното предприятие е допуснало осъществяването на дата 04.06.21 година международен обществен превоз на пътници от Р.България за Кр.Б. с автобус марка МАН с рег.№******, с водач М. А., който водач не притежавал удостоверение за психологическа годност.

В НП е посочено, че с описаното адм. нарушение е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Съгласно така посочената разпоредба, същата вменява изисквания към лицензираните превозвачи, че същите „...могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б,ал.1 от този закон и чл. 152, ал.1, т. 2 от ЗДвП“.

Така дефинирана, нормата на закона разкрива същността си на едно общо правило за поведение, но по отношение на конкретни изисквания за : възраст, правоспособност и психологическа годност, която препраща било към Наредба по чл. 7, ал. 3 от ЗАвП, която в случая е Наредба №33 от 03.11.99 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, било тази по чл. 12б, ал. 1 , а именно Наредба № Н-18 от 27.06.08 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, било според посоченото в чл. 152, ал. 1,т. 2 от ЗДвП, респективно Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Т.е. конкретните задължения за субектите се съдържат в друг закон и съответно в друг подзаконов нормативен акт, какъвто обаче дори не е посочен, а още по-малко конкретна разпоредба от него. Кое задължение и 3 дали въобще е от този подзаконов нормативен акт, за който съдът предполага, че наказващия орган е имал предвид в акта и НП е следвало конкретно да се спази, не става ясно от твърде общото описание в АУАН и НП, като в конкретния случай и в акта, и НП е посочена само общата разпоредба, тази по чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАвП, която нищо конкретно не вменява на наказания субект.

Не е посочено и мястото на извършване на нарушението, което е съществен реквизит на наказателното постановление, включително и за определяне на местно компетентния съд да разгледа спора. Още повече, че в самото НП липсва посочване, пред кой Районен съд същото подлежи на обжалване. Посочено е къде е установено нарушението, но не къде е извършено.

Непосочването на описаните по-горе данни в НП са липса на реквизитите по чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение на административно производствените правила.

Обстоятелствената част на НП следва да съдържа всички основни факти, релевантни за изясняване обективната страна на констатираното адм. нарушение. Неизпълнението на това задължение от страна на АНО не може да бъде санирано в съдебното производство. Неотразяване на всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН в тази връзка, накърнява правото на защита на привлеченото към адм. отговорност лице, лишавайки от възможността да разбере в пълен обем вмененото му нарушение, поради липсата на посочени съществени елементи от неговия състав.

При така изложеното по-горе, съдът намира НП за издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и следва да бъде отменено, а жалбата уважена.

Относно възражението за неприлагане на чл.28 от ЗАНН съдът намира същото за неоснователно. Видно от приложената справка за нарушител спрямо жалбоподателя има издадени три влезли в сила наказателни постановления за нарушени Наредби, което обстоятелство изключва извода, че настоящото нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 540 лева - платено адвокатско 4 възнаграждение, за което са депозирани фактура, нареждане за кредитен превод, списък за разноските. Представен е договор за правна защита и съдействие от 22.08.2022г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., без ДДС. Видно от платежното нареждане договореното възнаграждение е платено. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 лв.до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая е видно, че договореното възнаграждение съответства на размера на оспорваната имуществена санкция от 3000 лв. – 450 лв. без ДДС. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 540 лева.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 38- 0001707 от 02.08.22 година на Директор на РД „АА“, гр. Русе, с което на „Месин“ ЕООД, ЕИК 200829387 с.В.Л., ул.“С. п.“ № ** представлявано от управителя М. Е. А., с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “АА“ гр. София, да заплати на „Месин“ ЕООД, ЕИК 200829387 с.В.Л., ул.“С. п.“ № ** представлявано от управителя М. Е. А., сумата от 540 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, пред Административен съд Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6