Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2625 от 30.09.2025, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Касационно административно дело 530/2025
Вид
Решение № 2625
Подписан
30.09.2025
В сила
30.09.2025
Състав
Диана Калоянова, Ивайло Йосифов, Росица Басарболиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
  • § 2 · Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4, изречение второ · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 75 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 33, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 325, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 207, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, изр. първо · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2625

Русе, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II АДМ. ТРОЕН състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА административно дело № 20257200700530 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4, изречение второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба (неправилно наименувана въззивна жалба и неправилно адресирана до Окръжен съд - Русе) на А. Х. А., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 4, ап. 7 чрез процесуален представител адв. Я. М., САК, гр. София, [улица], партер срещу Решение № 79/29.05.2025 г. по частно наказателно дело № 141/2025 г. на Районен съд – Бяла, с което жалбата на А. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 4569зз-14/27.05.2025 г., издадена от младши полицейски инспектор В. К. К. от РУ Две могили е отхвърлена като неоснователна. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно като е заявено искане касационният съд да отмени „оспорената заповед като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.“. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред Районен съд – Бяла и Административен съд – Русе. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, явява се лично, поддържа жалбата и представя писмена защита.

Ответникът – младши полицейски инспектор В. К. К., РУ Две могили, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ангажира писмено възражение срещу касационната жалба. Представя молба с вх. № 4027/15.09.2025 г. за даване ход на делото в негово отсъствие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Бяла за правилно като не са налице основания за отмяна на същото. Поддържа изцяло мотивите, изложени от районния съд в оспореното решение.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК; в предвидения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 212 от АПК за форма и реквизити, както и на чл. 213 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

От събраните в първоинстанционното производство доказателства, районният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 27.05.2025 г. в 11:30 часа А. Х. А. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Две могили, за което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е издадена Заповед за задържане на лице рег. № 4569зз-14/27.05.2025 г. Като фактическо и правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс НК) - след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В заповедта е посочено, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 73 от ЗМВР, както и начина и срока за обжалване. Заповедта е подписана собственоръчно от задържаното лице, без да са направени възражения по нейното съдържание. В заповедта са посочени също часа и датата, на които лицето е било освободено – 11:00 часа на 28.05.2025 г.

Установено е, че с административната преписка е представен протокол за личен обиск на А., съставен на 27.05.2025 г. в 11:30 часа, извършен от младши полицейски инспектор К. в присъствието на свидетел В. И. В., като при обиска са описани намерените вещи, собственост на задържаното лице. Протоколът е подписан от полицейския орган, обискираното лице и свидетеля. Възражения не са направени.

Налична е декларация от 27.05.2025 г., попълнена и подписана от задържаното лице. С декларацията е удостоверено, че при задържането си А. е бил запознат с правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и с правото на адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, по които лицето е отбелязало, че желае адвокатска защита по сой избор и за своя сметка. Лицето е декларирало, че има здравословни проблеми; че желае медицински преглед от лекар; че не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му; че е уведомен за правото му на свиждане, да получава колети и храна; че няма нужда от специална хранителна диета; че веднага след задържането му устно е запознат с правата си по чл. 72, чл. 73 и чл. 75 от ЗМВР.

Първоинстанционният съд е отбелязал и наличието на приложена справка за предварителен медицински преглед във връзка с прегледа на А. от медицински фелдшер както непосредствено след задържането му, така и преди освобождаването му.

А. е дал писмени обяснения на 27.05.2025 г., в които е посочил, че на същата дата пред неговия дом са дошли служители на О. И., които поискали да влязат в имота. Сочи, че с тях е имало служители на полиция и жандармерия. Пред неговата порта е станала „суматоха със сила, блъскане и натиск от жандармерията“ в резултат на което е бил задържан. Посочил е, че не желае да пише друго като обяснение.

Районният съд е разгледал и приетата за послужване преписка по издаване на оспорената заповед, получена със съпроводително писмо № 3299/ 2025 от 28.05.2025г. на прокурор при Районна прокуратура - Русе ДП № 4569-БП-92/2025 г., Прокурорска преписка № 3299/2025г. по описа на Районна прокуратура - Русе. Установено е, че досъдебното производство е образувано на 27.05.2025 г., бързо производство, [жк], ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - пречене на орган на власт. Преписката съдържа изготвена докладна записка УРИ 4569-р-4363/27.05.2025 г. относно оказано съдействие на длъжностни лица от Община Иваново при изпълнение на служебните им задължения на частен адрес в с. Мечка, общ. Иваново, обл. Русе. Посочено е, че в хода на осигуряване на достъп на общинските служители А. А. категорично отказал да стори това и нанесъл удар в лицето на главен инспектор С. А., което наложило А. да бъде задържан.

Районният съд е събрал и гласни доказателства. По искане на жалбоподателя (водени от него при режим на довеждане) са разпитани Ж. Н. С. и М. Р. П., които с показанията си установяват обстоятелствата, случили се на 27.05.2025 г., според техните възприятия и интерпретации, а именно наличие на полицейски произвол и упражнено насилие.

От показанията на свидетелите Е. С. В. и С. И. С., водени от страна на ответника по жалбата, се установяват обстоятелства относно отказа на А. да допусне длъжностни лица от О. И. в собствения си имот и относно нанесения удар на полицейски служител.

Недоволен от постановеното съдебно решение, с което жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 4569зз-14/27.05.2025 г. е отхвърлена, А., чрез процесуалния си представител оспорва същото в настоящото производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че „С обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалния и материален закон - липсва пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и е налице неправилна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с отхвърляне на жалбата на А. против Заповедта за задържане.“. Релевирано е възражение за липса на фактическа обстановка, която да е описана в оспорената заповед. Според жалбоподателя, съдът недопустимо е дописвал фактическата обстановка в решението си. Изложена е теза, че независимо от наличието на влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд, с което Заповед № 5/08.11.2023 г. на кмета на О. И. е потвърдена и с която заповед е разпоредено премахване на незаконни строежи (басейн, барбекю и масивна сграда в строеж), е необходимо общинските служители да разполагат със „Заповед за влизане в частно жилище без съгласието на собственика и обитателите му, в случая г-н А..“. Представени са разсъждения във връзка с чл. 33, ал. 1 от Конституцията на Република България относно неприкосновеността на жилището. Сочи се, че както резолюцията на директора на ОД МВР Русе служители на СТД, на група ТП и участък Иваново на 27.05.2025 г. в 10:00 часа да съпровождат (непосочено кого) и да осигурят достъп до собствения на А. имот, така и действията на посочените служители са незаконни. Направено е изявление, че не е ясно защо А. е задържан и дали са налице данни за извършено от него престъпление по реда на чл. 325, ал. 2 от НК и по коя точно от предвидените в правната норма хипотези. В жалбата е наблегнато на факта, че комисията от общински служители не е имала съдебно разрешение за влизане в имота без съгласието на А.. Отбелязано е, че „Когато полицейските служители, въоръжени с щитове, каски и палки, се опитват насилствено да осигурят достъп до имота, той затваря с метална верига и катинар дворната врата. Полицейските служителе са използвали „сила и помощни средства“ за да осигурят достъп до имота на г-н А. на комисията от служители на общината, при което жалбоподателя е бил принуден да се защити, за което са налични доказателства, които не са допуснати от PC Бяла.“. Възразява се за наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1 във връзка с чл. 211, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), т.е. за образуване на досъдебно производство, поради което не може да се направи основателно предположение, че А. е извършил престъпление. Посочено е, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона. Предявено е искане само за отмяна на заповедта за задържане на А., но не и на оспореното съдебно решение.

В срок е постъпило възражение от ответника чрез процесуален представител, с което касационната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са изключително подробни разсъждения във връзка с необходимото съдържание на заповедта, определено от чл. 74, ал. 2 от ЗМВР; същността на наложената принудителна административна мярка (ПАМ); целта на мярката и условията, при които тя може да ес приложи. Направено е позоваване на Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-608/21 и на норми от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС); от Хартата на основните парва на Европейския съюз (ХОПЕС); от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) във връзка с правото на информираност на задържаното лице относно основанията, на които то е временно лишено от свобода и наличието в конкретния случай на предпоставките за задържане на А. за срок от 24 часа. Иска се от съда да остави в сила оспореното решение и да се присъдят разноски в полза на ответника по представен списък, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

В представената в съдебно заседание писмена защита от касационният жалбоподател А. е описана фактическа обстановка, която не отговаря на действителността по причина, че не се установяват незаконни действия на кмета на Община Иваново. А. не е задържан „единствено защото снимах с телефона си неправомерните действия на полицията“, а защото е оказал съпротива на полицейски орган при изпълнение на служебните му задължения.

При така установената фактическа обстановка касационният съд формира следните правни изводи:

Нормата на чл. 218 от АПК определя, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението (ал. 1) като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно (ал. 2).

Съобразно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, т.е. законодателно е въведена забрана за нови фактически установявания.