Решение № 260147 от 14.12.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260 147 гр. Русе, 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Наталия Георгиева

Членове: Аглика

Гавраилова

Антоанета

Атанасова при секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева в. гр. дело № 421 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

И.И.К. обжалва изцяло Решение

№ 263 от 20.02.2020 г., постановено по гр. д. № 6086/2019 г. по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК. Излага подробни оплаквания за неправилност на решението, иска неговата отмяна и уважаване на иска, като се изменят мерките, определени с решението по в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на РОС относно упражняването на родителските права по отношение на децатаЙ.И. К., ЕГН ********** и

И.И. К., ЕГН **********, местоживеенето им, режима на лични отношения на майката с тях, както и издръжката им. Претендира направените разноски по делото.

Ответницата по въззивната жалба Л.В.К. счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционният съд за правилно, поради което моли да бъде потвърдено, като ѝ се присъдят разноските за въззивното производство.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е допустима

– подадена е от страна по спора в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И.И.К. против Л.В.К., с която е предявен иск по чл. 59, ал. 9 от СК, с искане съдът да изменени мерките определени по в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе, относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо децата им Й.и И., които съдът е предоставил на ответницата – тяхната майка.

По делото безспорно е установено, че страните са родители на децата Й.И. К., роден на *** г. и И.И. К., родена на *** г., както и че с решение по гр. д. № 1032/2017 г. по описа на РС – Б., гражданският брак между тях е прекратен, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство. Няма спор, че с решение № 275/22.06.2018 г. по в. гр. д. № 287/2018 г. на ОС Русе, влязло в сила на 19.03.2019 г. след недопускането му до касационно обжалване, упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на майката, при която следва да е и тяхното местоживеене, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и е определена издръжка, която да им заплаща.

Установено е, че детето Й.е със заболяване хипопитуитаризъм (дефицит на хормон на растежа), водещо до изоставане в растежа му, заради което му е назначена терапия с генотропин (хормон на растежа), определен му е 80 % ТЕЛК.

Лекарството, под формата на инжекции, се поставя ежедневно, като терапията е прекъсната след 11.11.2019 г.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства и твърденията на двете страни се установява, че решението на ОС Русе е изпълнено на 11.11.2019 г., когато двете деца са предадени на майката от бащата, след поредица от образувани изпълнителни дела при ДСИ към РС Б. и ЧСИ И.Х. и съответно предприети действия в изпълнение на постановеното с решението. До този момент децата са живели при своя баща в гр. Б., а контактите с майката са били изключително редки, свързани преди всичко с присъствието в съдебните заседания или по повод подготвяното им предаване по изпълнителните дела. Двете деца са заявявали категорично и последователно пред социални работници, психолози, психиатри и съдебни изпълнители своето нежелание да се преместят при майка си в гр. Русе. От 11.11.2019 г. майката полага основни грижи за двете деца, с които живее в жилища под наем, за които се установява, че често сменя. След установяването им при майката, детето Й.категорично отказва да посещава СОУ „Х.Б.“ в гр. Русе, където е записан в седми клас и усилията на всички лица и институции, ангажирани в разрешаване на този проблем, са останали безрезултатни. Социалните работници от ДСП Русе, изготвили втори по делото социален доклад, сочат, че емоционалната връзка между двете деца и майката не е възстановена след като са заживели заедно в гр. Русе, а предоставените социални услуги за адаптацията им, не спомагат за преодоляване на трудностите.

По делото са разпитани свидетели, от показанията на които се установява какви са отношенията между децата и всеки един от родителите. Съдът ги кредитира, включително и тези на св. С.К. – майка на ищеца, тъй като по безпротиворечив начин установят желанието и на двете деца да живеят при баща си в дома, който считат за свой и в който имат самостоятелни стаи, установяват тяхната привързаност към него, както и желанието им да учат в училищата в гр. Б., където са техните приятели и съученици, а това е средата, с която са свикнали и се чувстват спокойни. Свидетелката на ответната страна К.К. установява сходна фактическа обстановка. Тя е придружавала майката с колата си до гр. Б., за да вземе децата според постановения режим за почивните дни и само детето И. е било с приготвен багаж, докато Й., виждайки майка си се скривал в къщата и отказал да излезе. Дори за рождения си ден Й.отказал да тръгне с майка си, макар да знаел, че тя му е купила подарък и е искала да му го подари. Св. М.Д. също изнася данни за влошените отношения между децата и майката и особено негативното настроение на Й., който дори отказвал да говори с нея без присъствието на баща си.

И двете деца са изслушани в съдебните заседания пред първата инстанция, включително и във въззивното производство, като твърденията им остават неизменно едни и същи – в с. з. от 02.05.2019 г. пред РС Б. Й.твърди, че майка му звъни много рядко, само колкото да го чуе и нищо не го пита, от година не се били виждали и детето не искало да я вижда, тъй като му е неприятно, заради нещата, които тя говори, а и не го изслушвала. В същото съдебно заседание детето И. споделя, че също рядко се чува с майка си, която звъни един път в седмицата да чуе как е, ходела ѝ на гости в Русе, но от м. юли предходната година не ѝ се ходело. Двете горе-долу се разбирали, но детето не искало да ходи в Русе при майка си, тъй като там не ѝ харесвало. В с. з. от 23.01.2020 г. пред РС Русе Й.посочва, че проблемите с майка му са, че живее с нея, не се чувства добре при нея в Русе, двамата не се разбирали, а и тя не се интересувала от неговото мнение. Детето разбира, че всеки ден трябва да ходи на училище, но е категорично в позицията си, че няма да ходи на училище в Русе, защото иска да ходи в Б. училище, иска да живее в Б., иска си детската стая там, както и приятелите си, никой да не го рита, обижда или плюе, както правела майка му с него. При майка си е стоял гладен, бил нараняван – имал рана на гърба, след като тя го бутнала и той паднал. Само в Б. с баща си и сестра си се чувствал щастлив и майка му не му липсвала, когато е там, не изявявал и желание да идва при нея в Русе. Детето И. също твърди, че не ѝ харесва да живее при майка си в Русе, където тримата, обитавали една стая, докато в Б. имали голяма къща с двор, собствена стая и много приятели.

Повече ѝ харесвало да живее в Б. и само събота и неделя да се вижда с майка си в Русе. Признава, че двете не си говорят много, защото нямало за какво, не обсъждали проблеми. Знае, че е задължително всеки ден да се ходи на училище, но понякога не ходела, защото не ѝ харесвало училището в Русе, нямала приятелки. Изразява желание съдът да я изпрати в Б., с което смята, че ще се решат всички проблеми. Изслушани пред въззивния съд на 11.09.2020 г., децата излагат същите твърдения – и двамата искат да живеят при баща си, защото имат собствени стаи, нахранени са с домашна храна, докато майка им е вземала сготвена храна от магазина. В Б. са техните приятели и там желаят да ходят на училище. Й.повтаря седми клас, заради отказа да учи в Русе, докато е живял при майка си. Детето е категорично по този въпрос, че желае да учи в Б., не се е явило на матурата през лятото, защото не иска да учи в Русе и не иска да живее при майка си. Признава, че е удряло майка си, защото се е опитвало да се защити, когато тя го е удряла по повод спор къде да живее и учи. Момчето е готово и през тази учебна година да не ходи на училище, ако не е в Б..

По делото е изготвена съдебно-психологическа експертиза, която установява фактическа обстановка преди предаването на децата на майката. Според заключението на вещото лице детето Й.има добра емоционална връзка с баща си и нарушена такава с майка си, с която е в лоша комуникация и дистанциране. Това състояние при Й.е налице още преди раздялата на родителите, а липсата на достатъчно контакти с майката е довело до задълбочаване на проблема.

При детето И. също се наблюдава нарушена емоционална връзка с майката, макар и не в такава степен. Тя демонстрира пренебрежение към майка си, липса на желание и необходимост да общува с нея. За разлика от майката, бащата е възприеман като добър родител и е привързана към него. Вещото лице е изразило становище, че смяната на приятелската среда, училището и промяната на местоживеенето от гр. Б. в гр.

Русе ще се яви като стресогенен фактор, за който децата предварително трябва да бъдат подготвени с помощта на специалисти. Липсата на такава предварителна подготовка води до риск от обостряне на симптомите, наблюдавани при Й.и поява на такива при И.. Според вещото лице и при двете деца са налице симптоми на родителско отчуждение по отношение на майката. Това състояние при детето Й.съответства на средна степен (умерено-тежка форма), а при детето И. симптомите са по-слабо проявени. В интерес на децата би било подобряването на отношенията между двамата родители и възстановяването на връзката между децата и майката.

Изготвените по делото социални доклади от ДСП Русе и

ДСП Б., както първоначални, така и повторни, съдържат данни за силната емоционална връзка между двете деца от една страна, която следва да бъде съхранена и в бъдеще и с техния баща – от друга страна. С цел преодоляване на идентифицирания риск от родителско отчуждение в ОЗД били отворени случаи за двете деца с приложена съответна мярка за закрила. С оглед запазване на доброто психо-емоционално състояние на децата, социалните работници виждат необходимост от участие в живота им и на двамата родители, които заедно да вземат решенията за тяхното бъдеще развитие. Децата трябва да общуват и с двамата и да прекарват достатъчно време с всеки един от тях. Установена е, обаче, нарушена комуникация между двамата родители, което нарушава и психо-емоционалния комфорт на децата и е довело до отказ на детето Й.да посещава училището, в което е записан в гр. Русе.

В периода след 11.11.2019 г., когато децата са живели при майка си в гр. Русе, емоционалната връзка между тях не е била възстановена, дори напротив, разривът в отношенията се е обострил и напрежението е ескалирало. Този извод следва от събраните в настоящата инстанция доказателства – справка относно извършена проверка от Първо РУ при ОД на МВР Русе от 20.02.2020 г. (л. 99), протокол № 8/18.08.2020 г. и решение Д5 от 18.08.2020 г. по възпитателно дело № 8 на МКБППМН (л. 143-144), от които се установява, че на 13.01.2020 г. майката Л.К. е подала сигнал в Първо РУ при ОД на МВР Русе за проблеми със сина си Й., по повод на който наряд на ГООР е посетил адреса за извършване на проверка. В резултат на това, преписката била изпратена на МКБППМН за разглеждане на възпитателно дело и вземане на мерки по ЗБППМН и за работа с психолог по отношение на детето Й.. По образуваното възпитателно дело съставът на МКБППМН, като разгледал представените писмени доказателства, не е установил извършена противообществена проява от Й.К. и е прекратил образуваното спрямо него възпитателно дело.

В настоящото производство пред въззивния съд е представен нов социален доклад от 09.11.2020 г. от ДСП Русе (л. 164-169), видно от който ситуацията, в която децата са поставени – множество промени в обичайното им ежедневие за кратък период от време, наличие на признаци за родителско отчуждение, конфликтните взаимоотношения в семейството, липсата на позитивен диалог между родителите, прилагането на неприемливи възпитателни модели от страна и на двамата родители, несъмнено води до влошаване на психо-емоционалното състояние на Й.и И.. Взето е решение от социалните работници да продължи интензивната работа с родителите и децата, като последните преминат и през диагностична оценка в ДЮЦПЗ Русе. По този повод на децата е проведена психологическа консултация с д-р М., според която за безопасността на И. не съществува риск, но за Й.такъв съществува, поради специфичния му начин на психично функциониране и свързване със значимите други.