Определение № 4629 от 08.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4629 гр. Варна, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253100502022 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 73199/26.08.2025 г. П. П. П., чрез адв. И. Д. и адв. В. М., срещу Определение № 10850/11.08.2025 г., постановено по гр. д. № 16129/2024 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2350/23.06.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят излага, че първоинстанционният състав неправилно е уважил релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че положеният от процесуалния представител труд следвало да бъде овъзмезден в по-висока степен, с аргументи за извършена продължителна подготовка за конкретното дело, изразяваща се в събиране на доказателства, кореспонденция с ищеца и изготвяне на искова молба. Поддържа, че изплатеното възнаграждение на процесуалния представител било в по-нисък размер от минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Моли се за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 77053/11.09.2025 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, чрез адв. Х. М., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Сочи, че посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери не обвързвали съда при определянето на адвокатското възнаграждение, а служели единствено като ориентир, като преценката била на съда в какъв размер да бъде присъдено. Мотивира позицията си с твърдения за занижена правна и фактическа сложност на делото и малкия брой извършени от процесуалния представител на ищеца процесуални действия. Отправя искане за отхвърляне 1 на частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба от П. П.

П., с която са предявени искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 837454 към искане № 9192531/30.03.2025 г., сключен между жалбоподателя и насрещната страна, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както и е предявен иск по чл. 55 ЗЗД.

С Решение № 2350/23.06.2025 г. по гр. д. № 16129/2024 г. на ВРС решаващият състав е уважил в цялост предявените искове, като ответникът е осъден да заплати в полза на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ищцата за изменение на постановеното решение в частта за разноските с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева. С Определение № 10850/11.08.2025 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е формирал мотиви за липсата на правна и фактическа сложност по делото, както и броя и обема на извършените от адвоката процесуални действия.

Видно от материалите по гр. д. № 16129/2024 г. по описа на ВРС, налице е договор за правна защита и съдействие /л. 80/, сключен между ищцата и адв.

И. Д., в който е договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000.00 лева, платени в брой. Страната е представила и списък по чл. 80 ГПК /л. 130/.

Ответникът в хода на първоинстанционното производство е релевирал възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, на първо място, като съобрази доводите на страните и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, приема, че следва да определи размера на адвокатското възнаграждение по свое усмотрение, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, неговите предмет, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, които са относими за тази преценка. В тази връзка, установените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Следва да се съобрази, че в процесния случай са предявени кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на целия договор за 2 потребителски кредит, както и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД. Процесуалният представител на ищцата е взел становище по отговора на исковата молба, както е подал и молба по хода на делото. Съдът счита, че конкретният спор е продиктувал нуждата от ангажирането на професионална адвокатска защита, като процесуалният представител на ищцата е изготвил исковата молба, събрал е нужните доказателства и е подвел фактите към съответните правни институти и разпоредби, като е осъществил защита и по възраженията на ответника.

В конкретния случай, отчитайки гореописаните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата от 1000.00 лева представлява справедливо адвокатско възнаграждение за извършената от процесуалния представител на ищцата работа. Следователно, обжалваното определение следва да бъде отменено, като молбата по чл. 248 ГПК от ищцата бъде уважена.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10850/11.08.2025 г., постановено по гр. д. № 16129/2024 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2350/23.06.2025 г., в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 2350/23.06.2025 г. по гр. д. № 16129/2024 г. по описа на ВРС, като

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***********, сумата от още 500,00 /петстотин/ лева, /разликата между присъдената сума от 500,00 лв. и пълния размер от 1000,00 лв./, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3