Решение № 1263 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330111489 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от М. Ж. Ж. срещу „Сарп Интермодал България“ ООД, с която са предявени обективно кумулативни съединени осъдителни искове, с които се претендира ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 954.61 лева, представляваща начислено, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. декември ***г. и сума в размер от *****, представляваща обезщетение за дневни командировъчни пари при командировка на ищеца за периода 6.11.2022г-20.12.2022г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /*****./ до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са били сключили трудов договор на ***** г., като същият е прекратен по взаимно съгласие на ***** г.

Излагат се подробни съображения, че в началото на месец ноември, работодателят е поискал от ищеца спешно да замине с личния си автомобил за град *****, откъдето да получи товарен автомобил, с който да извършва възложените от работодателя международен превоз на стоки, като му било обещано, че ще му бъдат заплатени всички разходи по пътуването. Ищецът се съгласил, като твърди, че е приел товарния автомобил и е започнал да извършва възложените курсове. Твърди, че работодателя не е изпълнил изричното обещание за заплащане на разходите, като в исковата молба се твърди, че те са в две насоки -800.00 евро за гориво, храна и пътни такси, от ***** до ***** и обратно, като за тази сума се признава, че М. Ж. е получил 200.00 евро. Посочва, че работодателят без основание е направил удръжка без основание в размер **** лева от трудовото възнаграждение на ищеца. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

128 т.2 КТ и чл. 215 КТ, вр. НСКСЧ.

Ищецът следва да установи по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, че е сключено допълнително споразумение между страните за заплащане на възнаграждение по време на извършената командирова в гр. *****, Република Г., че е престирал реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а фактът, че уговореното трудово възнаграждение е заплатено, следва да бъде установено от работодателя.

За да възникне субективното притезателно право на работника или служителя за командировъчни пари следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; 2. компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и 3. командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът следва да докаже, че е заплатил полагащите се командировъчни пари на работника.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по реда на чл. 50 ал.2 ГПК.

Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор №****/***** г., копие от информацията на дигитален тахограф на служебния камион на ищеца, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на исковете за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата.

2

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 1000 лева, за които са представени оправдателни документи за тяхното извършване.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 82,29 лева, представляваща дължима държавна такса в настоящото производство за предявените обективно кумулативно съединени искове.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сарп Интермодал България“ ООД, ЕИК 205035975 да заплати на М. Ж.

Ж., ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер от 954.61 лева, представляваща начислено, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. декември *****г. на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ сума в размер от *****, представляваща обезщетение за дневни командировъчни пари при командировка на ищеца за периода 6.11.2022г-20.12.2022г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /*****./ до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Сарп Интермодал България“ ООД, ЕИК 205035975 да заплати на М. Ж.

Ж., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 1000 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство, съобразно уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „Сарп Интермодал България“ ООД, ЕИК 205035975 да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РСПловдив сума в размер от 82,29 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски в производството, съобразно уважената част от исковите претенции.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3