Решение № 105 от 16.09.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Христина Димчева Дамянова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600486 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Тодор Дойнов от БАК, действащ като служебен защитник на подсъдимия С. М. Б. с ЕГН **********, против Присъда № 260002 от 14.04.2021 г., постановена по НОХД № 69/2020 г. по описа на на Районен съд – Малко Търново.

С обжалваната присъда, подсъдимият С.Б. е признат за виновен в това, че на 21.08.2020 г. около 11:00 часа до блок 19 в ж.к. „Изток“ в гр. Малко Търново, без надлежно разрешително съгласно чл. 7, чл. 16 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, а именно: обект 1 с нетно тегло 0,402 гр. с наличие на синтетичен канабиноид, обект 2 с нетно тегло 0,206 гр. със синтетичен канабиноид и обект 3 с нетно тегло 0,189 гр. с наличие на тютюн и коноп, като случаят е маловажен, поради 1 което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3, вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.

Със същата присъда, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените по делото разноски в размер на 174,74 лева.

С обжалваната присъда, съдът се е произнесъл и по въпроса за съдбата на приложените по делото веществени доказателства, като на основание чл.

354а, ал. 6 от НК е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението и е постановил същите да се унищожат след влизане в сила на присъдата.

Защитникът на подсъдимия С. М. Б. обжалва присъдата само в частта й, касаеща наложеното наказание, което намира за явно несправедливо по размер. Моли присъдата да бъде изменена в обжалваната част, като бъде намален размера на наложеното наказание „глоба“.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според него, при постановяването на присъдата първостепенният съд е отчел всички съставомерни признаци на престъпното деяние и вземайки под внимание степента на вредните последици предвид количеството на държаните от подсъдимия наркотични вещества, както и факта, че същите са били за лична употреба, правилно е приел, че са налице предвидените в чл. 93, т. 7 от НК критерии за квалифициране на случая като маловажен и му е определил съответното наказание, което прокурорът намира за напълно справедливо и съответстващо на целите на закона и относимо към обществената опасност на деянието. Ето защо моли обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

В съдебно заседание, подсъдимият Б., редовно призован, не се явява и не изразява становище по въззивната жалба на неговия защитник.

Служебният защитник поддържа въззивната си жалба. Твърди, че наложената на подсъдимия глоба е максималната, предвидена в чл. 354а, ал. 5 от НК, но предвид минималното количество наркотични вещества, намерени у подсъдимия, както и фактът, че те са били предназначени единствено за лична употреба, преследваната от закона цел на наказанието може да бъде постигната и с по-малък размер на глобата. Моли атакуваната присъда да бъде изменена в обжалваната част, като въззивният съд наложи на 2 подсъдимия наказание „глоба“ в по-малък размер.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановеният срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна, но не на посоченото в нея основание.

Настоящият въззивен състав, в съответствие с правомощията си, извърши собствена проверка и анализ на събрания по делото доказателствен материал, и прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. М. Б. е роден на 23.02.1983 г. в гр. ***, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***.

Видно от справката за съдимост (л. 49 от първоинстанционното дело), към момента деянието, предмет на настоящото наказателно производство, спрямо Б. са били постановявани следните присъди и решения по наказателни дела:

С решение по НАХД № 10/2008 г., влязло в сила на 08.05.2008 г., Районен съд – Средец е освободил подсъдимия Б. от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева за престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК, извършено на 17.10.2007 г.;

С присъда по НОХД № 269/2010 г., влязла в сила на 16.03.2011 г., Районен съд – Средец е наложил на Б. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с три години изпитателен срок, за извършено в периода 28.08.2010 г. – 13.09.2010 г. престъпление по чл. 197, т.3, вр. чл.

195, ал.1, т. т. 3, 4 и 5 от НК;

С присъда по НОХД № 240/2010 г., влязла в сила на 19.05.2011 г., Районен съд – Средец е наложил на подсъдимия Б. наказание от шест 3 месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, за извършено в периода 29.08.2010 г. – 31.08.2010 г. престъпление по чл.

195, ал.1, т.5 от НК;

С присъда по НОХД № 10/2012 г., влязла в сила на 19.04.2012 г., Районен съд – Средец е наложил на подсъдимия Б. наказание от три месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, за извършено на 10/11.09.2010 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. т.3, 4 и 5 от НК.

Видно от писмо с изх. № 177 от 25.06.2021 г. на Районен съд – Средец (л.

26 от въззивното дело), срещу подсъдимия Б. е бил издаден изпълнителен лист (ИЛ) за наложеното му с решението по НАХД № 10/2008 г. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като същият е бил изпратен на ТД на НАП – Бургас на 12.05.2008 г.

Видно от писмо с изх. № С210002-178-0015928 от 25.06.2021 г. на ТД на НАП – Бургас (л. 24 от въззивното дело), срещу подсъдимия Б. е образувано изпълнително дело № **********/2007 г., като по отношение на задължението по издаденият срещу подсъдимият Б. ИЛ за събиране на административното му наказание глоба от 1000 лева по НАХД № 10/2008 г. на РС – Средец е изтекъл давностният срок, считано от първи януари на годината, следващата годината, през която задължението е следвало да се плати. В тази връзка, принудителното изпълнение по това задължение е прието за погасено по давност с Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С190002-035-0133330 от 11.01.2019 г.

Подсъдимият С.Б. работел в строителството и към инкриминираната дата 21.08.2020 г. се намирал в гр. Малко Търново, където, заедно с други работници, извършвал саниране на блок № 19 в ж.к. „Изгрев“ в същия град. В същият ден – 21.08.2020 г. около 11:00 часа, той бил проверен на местоработата си от свидетелят Р. С. – младши полицейски инспектор при РУ – Малко Търново при ОД на МВР – Бургас. Свидетелят С. извършил личен обиск на подсъдимия, при който намерил сред вещите, намиращи се у Б., метална табакера, която съдържала два броя ръчно свити цигари и топче от алуминиево фолио с диаметър 3 см. Установило се, че топчето съдържа суха тревна маса, за която подсъдимият обяснил, че е „друсан чай“, който бил закупил за лична употреба от непознато за него лице от кв. „Комлука“ в гр.

4

Бургас. При направен на място полеви тест, намереното вещество реагирало на метамфетамин.

В хода на разследването била назначена физико-химична експертиза. От представеният по делото протокол № 703/26.08.2020 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас (л. л. 11-13 от ДП), е видно, че съдържащото се в двете цигари и в топчето от алуминиево фолио вещество представлява синтетичен канабиноид (MDMB – 4en – PINACA (MDMB – PENINACA), както и коноп (канабис, марихуана), примесен с тютюн. Видно от заключението на експертизата, откритото вещество (MDMB – 4en – PINACA (MDMB – PENINACA) е химичен аналог на веществото 5F – ADB/5F – MDMB – PINACA, което от своя страна е поставено под контрол, съгласно ЗКНВП към чл. 3, ал.2 и е включено в Списък I – „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, считано от 16.01.2018 г., ДВ бр. 6.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съставомерните обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това), извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените погоре фактически констатации.

Доказателствата, събрани в хода на съдебно следствие, проведено от първоинстанционния съд, по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. Първоинстанционният съд е събрал всички доказателства и доказателствени средства, необходими и достатъчни за изясняването на относимите и включени в предмета на делото обстоятелства, като ги е подложил на преценка, анализ и проверка, в резултат на което въпросните факти и обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно.

Настоящият въззивен състав възприема изцяло не само направената от 5 районния съд преценка на събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали, но и обоснованите в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно фактите.

В мотивите си, районният съд изрично е посочил, че гради изводите си относно фактите само въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Обосновано и правилно е решението му да кредитира показанията от съдебното следствие на свидетеля Р. С., дадени в съдебното следствие. От една страна, макар в показанията си свидетелят да излага неблагоприятни за подсъдимия факти и обстоятелства, по делото липсват данни свидетелят С. да е заинтересован от изхода на делото заради предходно познанство и конфликти с подсъдимия. От друга страна, показанията на свидетеля са относими към предмета на делото, безпротиворечиви са и се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, поради което могат да се приемат за достоверни.

За изграждане на относимата към предмета на делото фактическа обстановка, първостепенният съд е дал вяра и на заключението на вещото лице по назначената по делото химическа експертиза, както защото е вярно и точно, но и защото обосновано е преценил, че няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта. Съдът е посочил и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които се примат за достоверни, доколкото са относими към предмета на делото и са събрани в хода при спазване процесуалните правила в НПК.

С оглед всичко гореизложено, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда на районния съд не е необоснована – изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации, напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.