Решение № 139 от 09.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пазарджик, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103102 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени установителни искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 5698.81 лв., от които 5089.83 лв. главница на потребителски кредит; 492.18 лв. - договорна лихва и 116.80 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 17.03.2025 г. до плащането.

Ищецът „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: *, твърди, че на 13.09.2024 г. е придобил чрез цесия от „Ун*г“ ЕАД паричното вземане на цедента към ответника А. С. Г. с ЕГН ********** от с. *, произтичащо от Договор за потребителски кредит №4975771 от 15.03.2022 г., като длъжникът е уведомен за цесията, вкл. чрез връчване на приложено към исковата молба уведомление по чл.99 ЗЗД. Твърди, че в изпълнение на договора за кредит цедентът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 6180 лв., който ответникът се е задължил да върне заедно с уговорена лихва на 96 месечни погасителни вноски в срок до 21.02.2030 г. Твърди още, че 1 ответникът е заплатил част от вноските и преустановил плащА.ята, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем с уведомление, което е получено от ответника на 14.02.2025 г. Поддържа, че непогасената част от кредита е в размер на 5698.81 лв., от които 5089.83 лв. - главница; 492.18 лв. договорна лихва за периода 21.02.2024 г. – 14.02.2025 г. и 116.80 лв. обезщетение за забава за периода 21.02.2024 г. - 17.03.2025 г.

Ищецът твърди още, че след придобиване на вземането от цедента се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд Пазарджик по ч.гр.д. №1084/2025 г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК. Поради това иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.

Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът не оспорва получаването на кредита и твърди, че е върнал 1971 лв. от него, които ищецът претендира повторно. Оспорва иска при твърдение, че договорът за кредит е нищожен. Нищожността се претендира на основА.е чл.22 ЗПК поради нарушаването на императивните разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1, 7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК – неясно посочване на броя и размера на погасителните вноски, размера на ГПР, на редовния лихвен процент и на лихвения процент при просрочие. Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи и накърнява добрите нрави. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

За основателността на иска за връщане на главницата и заплащането на договорна лихва ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно отношение, в изпълнение на което цедентът е предоставил на ответника кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, лихвоносния характер на вземането, 2 неговия размер и изискуемост, както и обстоятелствата от фактическия състав на цесията.

За основателността на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит №4975771 от 15.03.2022 г., сключен между „Ун*г“ ЕАД и ответника А. С. Г., с който дружеството се е задължило да предостави на ответника кредит в размер на 6000 лв. срещу заплащането на фиксирана годишна лихва от 10.99 %, еднократна такса за разглеждане в размер на 180 лв. и месечна застрахователна премия в размер на 6.39 лв., които формират ГПР в размер на 14.7 %. Ответникът е поел задължението да върне кредита в срок до 21.02.2030 г., като задължението е разсрочено на 96 месечни погасителни вноски по 103.28 лв., чиито падежи са посочени в приложения погасителен план към договора.

Ответникът не оспорва сключването на договора и усвояването на кредита. Последното се установява и от заключението на СИЕ, от което е видно, че с една част от кредита в размер на 3917 лв. е рефинансиран съществуващ кредит на ответника в „БНП Париба“, а по банковата сметка на ответника са преведени останалите средства в размер на 2083 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за недействителност на договора за кредит поради неговото несъответствие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1 ЗПК. В договора ясно са посочени вида и срока на кредита, размера и условията за неговото усвояване, лихвения процент и условията за неговото прилагане, условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за правото на потребителя да получи извлечение от сметката си и погасителен план и правото да се откаже от договора. ГПР също е посочен по ясен и недвусмислен начин - посочена е общата дължима сума от потребителя – 9914.58 лв., лихвата в размер на 10.99%, която е фиксирана за целия срок на кредите, дължимата еднократна такса в размер на 180 лв. и месечната застрахователна премия в размер на 6.39 лв. При наличието на горните параметри, непосочването на начина, по който е изчислен ГПР, съобразно единната математическа формула по приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето 3 задължение /вж. решение 162 от 28.04.2025 по в.гр.д. №237/2025 г. на ОС – Пазарджик/. Освен това размерът на ГПР от 14.7 % е посочен правилно и е съобразен с тези разходи на потребителя /проверката е извършена от съда с помощта на калкулатора за ГПР по бързи кредити от електронната стрА.ца https://www.calculator.bg/. Следователно правата на потребителя не са накърнени и не са налице основА.я за нищожност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК.

Установява се, че между кредитора „Ун*г“ ЕАД и ответника А. С. Г. е възникнало валидно кредитно правоотношение, в чието изпълнение дружеството е предоставило на ответникът потребителски кредит в размер на 6000 лв., в следствие на което за ответника е възникнало задължението да заплати на кредитора общо 9914.58 лв. в срок до 21.02.2030 г.

От заключението на СИЕ се установява, че в периода 21.03.2022 г. – 21.02.2024 г. ответникът е заплатил общо 2469.72 лв., с които са погасени:

1090.17 лв. – главница, 1216.27 лв. - договорна лихва, 146.97 лв. – застрахователна премия и 16.31 лв. – лихва за забава.

Непогасените задължения по кредита са: 5089.83 лв. – главница, 534.71 лв. - договорна лихва, 756.45 лв. – лихва за забава.

Падежът на кредита не е настъпил, но същият се претендира предсрочно. Предсрочната изискуемост се установява от представеното от ищеца писмено изявление до ответника, връчено на последния с обратна разписка на 14.02.2025 г. Предсрочната изискуемост е настъпила към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.03.2025 г., а ответникът не твърди и не сочи доказателства за изпълнение на задължението.

Въз основа на представения с исковата молба договора за цесия ищецът се явява материално легитимиран да претендира от ответника изпълнение на процесния договор за кредит. Цесията и нейното съобщаване на длъжника не се оспорват.

Ищецът претендира 5089.83 лв. – главница, 492.18 лв. - договорна лихва и 116.80 лв. – лихва за забава /при дължими според заключението на ВЛ 5089.83 лв. – главница, 534.71 лв. - договорна лихва, 756.45 лв. – лихва за забава/. Ето защо искът следва да се уважи изцяло в предявения размер.

При този изход на делото, на основА.е чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати съдебните разноски на ищеца. Ищецът е внесъл 113.98 лв. 4 държавна такса и 300 лв. в възнаграждение на вещо лице – общо 413.98 лв.

Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства за неговия размер и заплащане, поради което такива разноски не следва да се присъждат.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 353.98 лв.

Всички суми следва да се посочат и да се присъдят в евро поради автоматичното превалутиране на суми от лева в евро, извършено с чл.11, ал.2 ЗВЕРБ.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основА.е чл.422 ГПК, че ответникът А. С. Г. с ЕГН ********** от с. * дължи на ищеца „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *6, сумите: 2602.39 евро - главница; 251.65 евро договорна лихва и 59.72 евро - лихва за забава за периода 21.02.2024 г. 17.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 17.03.2025 г. до плащането, дължими по договор за потребителски паричен кредит №4975771 от 15.03.2022 г., сключен между „Ун*г“ ЕАД и ответника А. С. Г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №560/18.03.2025 г. по ч.гр.д. №1084/2025 г., по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА ответника А. С. Г. да заплати на ищеца „*“ ЕООД съдебни разноски по настоящото дело в размер на 211.66 евро и съдебни разноски в заповедното производство в размер на 180.99 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на стрА.те.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5