Решение № 1111 от 11.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 11.02.2020 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

МИЛЕН

ЕВТИМОВ като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов частно гражданско дело № 1466 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 09.01.2020 г. на ЧСИ Л.М.по изпълнително дело № 20197850400387, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя и другите разноски. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали адвокатското възнаграждение от 230 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – въпросът да се реши по същество. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят

Х.Д.Д.оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение.

Частен съдебен изпълнител Л.М.е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, както и обясненията на частен съдебен изпълнител Л. М., прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е посочил способи на принудителното изпълнение, като с молба от 13.12.2019 г. е посочил друг способ, вместо първоначално заявените, а именно запор на банковите сметки на длъжника. От друга страна, взискателят не е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в общ размер на 230 лева, съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящия случай жалбата срещу постановлението от 09.01.2020 г. в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да намали таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е бланкетна – в нея не са посочени никакви пороци на действието на ЧСИ.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски. Такива не се претендират от взискателя, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 79/16.01.2020 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението от 09.01.2020 г. по изпълнително дело № 20197850400387 по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 785 на КЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.